След него за стареца Атанасий и неговия принос към светоотеческото тълкувателно богословие говори преводачът на книгата Алексей Стамболов. В дискусията участниците в духовното събитие се обединиха около убеждението, че всеки миг трябва да се готвим за срещата си с Христос - Спасителя на нашите души като стоим твърдо в православното изповедание и се упражняваме с любов и смирение в подвижническия начин на живот. 

Новото издание се продава в църковните книжарници на цена 29 лв.

Д О К Л А Д

на ставр. ик. Александър В. Георгиев

 САМООПРЕДЕЛЯНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ –  С ХРИСТА ИЛИ С АНТИХРИСТА

ВАШЕ ВСЕБЛАГОГОВЕЙНСТВО,

УВАЖАЕМИ ГОСТИ,

БРАТЯ И СЕСТРИ,

Отново с голямо вълнение и благодарност към Бога заставам пред вас, за да представя поредното издание на храм„Св. св. Кирил и Методий” от поредицата тълкувания на архимандрит Атанасий Митилинеос върху книгата на св. Йоан Богослов „АПОКАЛИПСИС“. По Божия милост и с трудовете на издателския ни екип съумяхме да издадем„Том 3 - Седемте тръби”, който съдържа тълкувателните беседи на големия гръцки просветител и проповедник архим. Атанасий Митилинеос върху глави  8:5-14:5 от „Откровение“.Централно място в тях заема темата за Антихриста като прелъстител на хората, чиято цел е да ги погуби като ги отдалечи от Христа, като ги отчужди от Православната Църква – в това число, ако може, и избраните.

Тъй като превеждането и издаването на Том 3 от тази поредица е израз на твърдото ни православно изповедание, си позволявам да насоча вашето внимание върху важната тема за самоопределянето и подвига ни като християни в съвременната епоха. В сравнение с апостолския век или с 80-те години на ХХ в., когато архим. Атанасий изнася в Гърция своите беседи върху „Апокалипсис“, времето, в което живеем, несъмнено стои още по-близо до предречения от Господа край на човешката история (вж. Мат. 24). Ето защо напътствията на стареца Атанасий са още по-актуални за нас и ни помагат да бъдем мъжествени във вярата на фона на умножаващите се признаци за наближаващото идване на Антихриста. По повод тълкуването на „Откровение“ старецът Атанасий казва на своите слушатели: „… ако се страхуваме да тълкуваме Откровение, за да не изпаднем в заблуда, в ед­наква степен е заблуда и да не се занимаваме изобщо с тази книга… Разбира се, както виждаме, всички тълкуватели, стари и нови, когато не разбират нещо, го оставят, не го насилват... Също и св. Андрей Кесарийски казва, че във всяка епоха хората ще разбират нещата и тогава ще казват: „Ето това е, за което говори Откровение““[1]. Значи за всеки християнин е от ключово значение да пребъдва в бдителност, молитва и любов към Бога, за да може – вместо да си внушава фалшиви „реалности“ – чрез Св. Дух ясно да разпознава времената, да различава чистите гласове на верните Божии проповедници от гласовете на тези, в които има лукавство и вражда против Бога. Така вярващият християнин ще знае кого да следва или как да се опазва от онези, чиито послания противоречат на Божия закон. Това е имал предвид св. Андрей Кесарийски като казва: „Времето и опитът ще открият на бдителните“[2].Също и св. Игнатий Богоносец пише в посланието си до св. Поликарп Смирненски: „Изслед­вай времената. Очаквай Този, Който е над времето, Безвре­менния, Невидимия, Който заради нас стана видим…“[3].  

-        Изборът между Христа и Антихриста изначално касае най-вътрешния ни и съкровен духовен живот. Св. Йоан Кронщадски ни учи, че „ако искаме да ни бъде отворен входът към Царството Небесно, ние сме длъжни предварително да се отречем в сърцето си от греховете, да избелим одеждите на своите души със сълзите на покаянието и пречистата Кръв на Агнеца Божий, и да витаем по-често на небесата чрез помислите, желанията, любовта...“ Изборът и самоопределянето на съвременните и бъдещи православни християни е избор между подвижническия живот в Христа или отстъпническия път на Антихриста. Всеки, който иска да следва Господа, не ще охладнее в любовта, няма да предаде Православието, не ще угажда на човеци и няма да търси слава за своето име.

 -        Верните християни знаят, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12), защото „един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - … Христос Иисус“ (1 Тим. 2:5). Но забележете! Неговото име, освен че единствено заслужава прослава, ни е също така дадено по съвсем ясен и открит начин – дори още преди Бог Слово да Се въплъти. Св. архангел Гавриил възвестява на Мариам: „ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус“ (Лука 1:31). Защото Иисус означава Спасител и е името на Този, Който ни спасява! Докато името на Антихриста е скрито – както ще е прикрита и истинската му самоличност. Името на богобореца не заслужава да присъства в словото Божие, Бог го скрива до времето, в което Антихристът сам чрез делата си ще покаже кой е и какъв е в действителност. Св. Ириней Лионски пише: „Затова по-сигурно и безопасно е да чакаш сбъдването на пророчеството, отколкото да предполагаш и да предричаш някакви имена“[4]. Св. Йоан Богослов в „Апокалипсис“ набелязва само числото на името му – 666 (Откр. 13:18), което св. Ириней коментира, че е дадено „за да се предпазваме, когато дойде, знаейки кой е той; името му пък е премълчал, защото то е недостойно да бъде възвестено от Светия Дух“[5]. Свещеното Писание споменава Антихриста само с прозвища, разкриващи сатанинската му роля в историята на света. В Библията и в светоотеческите трудове този човек е наречен: „Антихристът“ (1 Йоан. 2:18; 4:3), „човекът на гре­ха“ (2 Сол. 2:3), „синът на погибелта“ (2 Сол. 2:4), „беззаконникът“( 2 Сол. 2:8), „звяр“ (Откр. 13:1), „прелъсти­телят на света“[6], „враг“[7], „беззаконен бог“[8], „дяволски син“[9], „змия“[10], според израза на св. патриарх Яков, който така пророкува за своя син Дан, от чието коляно ще произлезе Антихристът. Последният още е наричан „измамник“[11], „лъжехрист“[12], т.е. лъжлив Христос. Нека веднага си припомним и това, че в Пасхалното правило Църквата ни е посочила правилния избор: „На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето свето Възкресение възпяваме и славим. Защото Ти си наш Бог, освен Тебе другиго не знаем, и с Твоето име се именуваме…“.

-        Докато за Господ Иисус Христос е пророкувано, че като човек ще се роди от Юдиното коляно и Той действително произлиза по плът от царския Давидов род, Антихристът ще се роди от Дановото коляно, както свидетелства св. Иполит Римски.[13] Антихристът ще се представя за Месия, за изпълнение на старозаветните пророчества, но всъщност ще е хулител на Божието име. Затова Дановото коляно не е споменато в „Откровение“ (7 гл.), където се изброяват останалите еврейски колена, от които определен брой човеци ще наследят царството Божие.

-        Ако се наричаме християни, по християнски трябва и да живеем и винаги във всичко да следваме нашия Господ, роден във Витлеем, но тръгнал на проповед от Назарет Галилейски. Познавайки гласа на Добрия Пáстир и изпълнявайки Неговите заповеди, няма да се поклатим, когато от Галилея излезе имитаторът на Христос и започне да управлява целия свят. А че той ще произлезе от пределите Данови, сиреч от Галилея, научаваме от св. Атанасий Велики. Александрийският светител казва: „(Антихристът) ще произ­хожда от Галилея, откъдето произхождал Христос, спо­ред казаното в Писанието: „Дан е млад лъв, който избягва из Васан“ (Втор. 33:22). А това е Скитополис““.[14] Полезно е да уточним, че посоченият от св. Атанасий Велики град Скитополис е част от административната област Десетоградие, за която се говори в Евангелие от Марк (5:20). Днешното име на Скитополис е Бейт-Шеан (град в северен Израел). В града сега живеят ок. 18 000 души. Той е разположен в Йорданската долина на около 20 км южно от Галилейското езеро. Трябва да познаваме вярата си, Свещеното Писание и Свещеното Предание на Църквата, за да следим случващото се, да сме в състояние да го оценяваме трезво и винаги да избираме Слънцето на правдата – Христос Господ!

-         За разлика от Богочовека, Който няма земен баща, Антихристът ще се роди от баща и майка, а майката му ще бъде нечестива, зла блудница според израза на св. Нил Мироточиви[15]. Тя ще е пълна противоположност на Пресветата Дева. Бащата на Антихриста най-вероятно ще е неизвестен, а с напредването на медицината и технологиите самият начин на зачеване на лъжемесията може да бъде всякакъв.

-        Антихристът ще се прави на свръхчовек, за да имитира Богочовека. Старецът Атанасий Митилинеос пише: „ Антихристътще имитира смъртта и възкре­сението на Христос!...“[16]. Антихристът ще бъде смъртно ранен, но раната му ще заздравее за удивление на целия свят (Откр. 13:3). Докато Иисус Христос не е дал подобна личба на учениците си, а напротив – и след Възкресението Му Неговите рани са видими за св. апостоли и с това Той напомня на всички ни, че сме изкупени чрез прободената Му свята плът, чрез пролятата Му невинна кръв. „Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5). Затова и пътят на християните е кръстен път под знака на Христовия Кръст. Антихристът пък ще е изтъкан от гордост и алчност, а неговите последователи ще са устремени единствено към земно оцеляване и комфорт. Христос Се самопонизи и пострада, за да ни изцели и спаси, а Антихристът ще демонстрира величие и здраве, за да ни пороби и погуби.

-        Въпросът за нашето самоопределяне е пряко свързан и с разбирането ни за ценността на земния и небесния живот, за властването и служението като избор. Господ казва на Пилат: „Моето царство не е от тоя свят…“ (Йоан 18:36), а на всички вярващи завещава: „не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:31-33). А Антихристът ще е облечен в земна, светска власт и именно в качеството си на земен властелин ще воюва с Бога. Затова, ако желаем да сме Христови, трябва да се пазим от властолюбието и славолюбието. Господ ни учи, че Неговите верни чада служат, а не търсят да им бъде служено: „който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга“ (Марк 9:35). Във връзка с това старецът Атанасий Митилинеос подчертава голямата опасност от изкушението Православната Църква да се стреми към придобиване и умножаване на своята земна власт, пък било то и поради мисионерски мотиви. Подобно стремление е чуждо както на природата, така и на учението на Църквата. И макар тя да желае всички да се спасят и целият свят да стане Църква, нейното служение не бива да се смесва със светското. Институционалната мощ на Църквата в редица случаи може да е полезна, но не бива да е цел, защото тогава Църквата би изгубила отличителния си изповеднически и мъченически характер, който отобразява примера на нейния Глава – Христос. Ако се дава подкрепа на Църквата от страна на земни управници, това трябва да е само инструмент за разпространяването на Евангелието и за освещаването на хората. Но самата Църква не би следвало да се стреми към земната власт заради самата нея. Архимандрит Атанасий пише: „изкушение е да искаме ние като хрис­тияни да вземем световната власт“, пък дори и „за да неутрализираме Ан­тихриста.“[17] Победителят над Антихриста е Христос, а не осветскостената Църква, която размива своите духовно-нравствени граници и членува в обществено-политически или икуменически организации. А и в съвременната епоха е все по-малко вероятно да се родят управници като светите Константин Велики, Юстиниян Управда и цар Борис-Михаил Покръстител. Те с всички сили са подкрепяли Православната Църква, водени от искрена вяра в Троичния Бог, а в държавническата си грижа за народа всъщност са били целеустремени към спасението на всички в Божието царство. Но сега не наблюдаваме подходящи условия за пълна реализация на симфонията между Църква и държава. Правителствата се сменят на всеки четири години и дори по-често, което води до неустойчивост във водените политики. А лукавата диктатура на всевъзможни нови „човешки права“, която моделира съвременните управления, влиза във все по-чест конфликт с Божия закон и каноните на Църквата. Следователно всеки компромис, който Църквата би направила с чистото си учение и служение в името на земно влияние, би бил предателство спрямо Крайъгълния й камък и собствената й същност.  В предстоящите времена Църквата все по-малко ще бъде подкрепяна и все по-повече ще бъде подтискана от силните на деня. Но тя трябва да продължава да проповядва, да служи и да се моли!

-        Затова и изборът ни като християни преминава през това дали сме готови да бъдем гонени заради Христа. Той ни е предупредил: „Мене гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:20). А св. апостол Павел обяснява защо това е така: „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (2 Тим. 3:12). Въпросът е кое желаем повече: да сме Христови или да се харесваме на човеците с произтичащите от последното тленни удобства и облаги. Пророкувано е, че Антихристът ще преследва Църквата. Нейните верни архипастири и миряни ще бъдат главната цел на водената от звяра ожесточена битка с Бога. Ето как св. Юстин Попович обяснява пряката връзка между гоненията срещу Христа и Неговите последователи: „Христос се въплъщава във всеки християнин. Чуй какво казва: "Савле, Савле, що Ме гониш?" (Деян. 9:4), понеже, гонейки ония, които вярват в Мене, гониш Самия Мен; заплювайки ония, които вярват в Мене, заплюваш Мене; мъчейки ония, които вярват в Мене, Мене мъчиш.“[18] Затова св. Кирил Йерусалимски възкликва по отношение на верните в последните времена: „Кой ли ще е онзи блажен, който благочестиво ще свидетелства за Христа тогава? Мисля, че тогавашните мъченици ще бъдат по-горе от всички мъченици“[19]  Това ще бъде допуснато от Бога, не защото Той „не може да попречи, а защото обикновено чрез тър­пението увенчава Своите подвижници“[20]. Венецът на мъченичество­то стои несравнимо по-високо от светското човешко преуспяване. За нас животът е Христос, „защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян 17:28). Господ очаква от нас да вървим по Неговите стъпки, но и ни утешава: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). Любимият Му ученик св. Йоан Богослов е изпитал това в живота и апостолското си служение. Затова в Първото си съборно послание пише: „всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света – нашата вяра“ ( 1 Йоан. 5:4).

И тъй, да бъдем мъжествени,  непоклатими и истински обичащи Бога! И ще бъдем запазени от заблудата да се поддадем на сатанинския деспотизъм, която се установява в света от Антихриста, както и от неговите предтечи и оръженосци! Нашата вяра е доказала през вековете своето духовно могъщество, своята вечна благодат и своите истински подвижници, светители и мъченици. Идва време и ние да дадем нещо от себе си за Господа! Да не се боим от смъртта, нито от земните мъки и гонения. Те само ще ни съединят с Нашия Спасител и Бог! Нека, стоейки твърдо във вярата, с живота и изповеданието си да покажем на света вечните истини на Православието, неговата спасителност и безсмъртие във вечността! Да бъдем Христови – сега и вовеки! Амин.