ГНОСТИЦИЗЪМ

Детайли

Публикувана на Вторник, 15 Ноември 2016 13:24

 ПРОПОВЕД

върху значението на апостолското дело на св. Йоан Богослов и борбата му с гностицизма

 Св. Йоан Богослов

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри, днес Светата Православна Църква чества паметта на св. ап. и ев. Йоан Богослов. Той ни е оставил пет новозаветни книги: едно Евангелие, три послания и едно Откровение. Високото прозвище “Богослов” неслучайно е дадено от древната Църква именно на този Христов апостол. Той е бил епископ на град Ефес и в самия край на I век, когато е бил вече на преклонна възраст, бил помолен от своите пасоми да им остави точни инструкции как да вярват след като той ги напусне. В отговор на тази молба, той написал своето Евангелие.

Прави впечатление голямата разлика в стила, структурата и съдържанието между Йоановото Евангелие и другите три, които наричаме синоптични, тъй като предлагат един общ поглед (на гръцки - σύνοψις) върху живота и Личността на нашия Господ Иисус Христос. Този поглед обаче е повече информативен, отколкото тълкувателен - в синоптичните Евангелия са изброени редица чудеса, които Господ Иисус Христос е извършил по време на земното Си служение, приведени са и много Негови нравоучителни беседи и притчи.

Но с разпространението на Христовото учение била неизбежна и появата на различни негови тълкуватели и още в края на I век се зародило мощното течение на християнския гностицизъм или по-скоро, на един гностицизъм, който паразитира върху евангелската проповед, защото гностицизмът в своята същност никога не може да бъде християнски, а само псевдохристиянски.

Името си гностиците получават от гръцката дума Γνωσις - познание, защото претендират, че притежават тайно, езотерично познание и че апостолското благовестие е само една версия на християнството, предназначена за широките маси, но ако човек наистина желае да напредне духовно, трябва да бъде посветен в тайните окултни практики. Тогава се появяват и т. нар. Гностически евангелия...

Фундаментален принцип на всички гностически системи е непримиримият дуализъм между дух и материя, според който материята е изначално зло, а човекът е паднал дух, окован в материалния свят, от който трябва да се освободи, за да се върне в първоначалното си блажено духовно състояние. Подобно разбиране можем да срещнем и сред съвременните християни, но трябва да знаем, че по същество то не е християнско.

Друг характерен белег на всички гностически системи е наличието на сложна йерархия от посредници между Висшето Божество и нашия свят, т. нар. еони, които еманират (възникват и се проявяват) в низходяща посока и сякаш преливат от препълнената божествена чаша. Съответно и в Христос гностиците виждат само посредник между Бога и света.

Гностицизмът не е явление само на първите християнски векове - той е езотеричен начин на мислене, който продължава историческия си път в учението на манихеите, павликяните, богомилите, албигойците, катарите. Той е жив и днес в творчеството на хора като Петър Дънов, Рудолф Щайнер, Елена Блаватска, Карл Густав Юнг или Ваклуш Толев (и техните последователи).

В края на първи век в Ефес също живял един такъв гностически учител на име Керинт, който събрал около себе си много последователи. Сектата на гностиците-николаити също изкушавала тогавашните християни. Именно с тях св. Йоан Богослов влиза в задочна полемика, като в две от посланията си нарича “антихрист” всеки, “който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос” (1 Йоан 4:3), визирайки поддържаното от Керинт схващане за илюзорното въплъщение на Христос, наричано “докетизъм” от гръцката дума за призрак. Водени от дълбокото си отвращение към тялото, гностиците не могли да допуснат, че един Висш Дух може действително да се въплъти – все пак, според тях материята е творение на дявола!

Още в третото изречение на емблематичния пролог към своето Евангелие св. Йоан Богослов срива тази позиция и утвърждава истината, че целият свят е Божие творение с думите “Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” (Йоан 1:3). Въпросният пролог е изпълнен със смислови препратки към началото на книга Битие и това го прави своеобразен отговор на гностическите тенденции за отхвърляне на Стария Завет.

Йоановото Евангелие завършва с думите, които чухме по-рано днес: “Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги” (Йоан 21:25). Този финал се разбира така: има едни неща, които синоптиците вече разказаха, сега се появяват и тези, разказани от Йоан, защото голямата част от чудесата и беседите, които намираме в Йоановото Евангелие не присъстват у синоптиците. Св. Йоан Богослов ги допълва. А съществуват и още безброй много Христови дела, но описаните с Йоановото тълкувание, вече са напълно достатъчни, за да дадат на верните правилното разбиране за Христовата Личност и дело.

Защото кой би казал, че Христос се е въплътил илюзорно, когато вече е написано: “И Словото стана плът, и живя между нас” (Йоан 1:14)? Кой би твърдял, че Христос не е точно Бог, а само демиург (посредник), след като вече е написано: “Аз и Отец едно сме” (Йоан 10:30)? Кой би настоявал, че пътят към вечното блаженство минава през задължително безбрачие, вегетарианство и медитативно сливане с нищото, когато вече е написано: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна и кръвта Ми е наистина питие” (Йоан 6:54-55)? Кой би решил, че Христос е възкръснал само като дух, след като вече е разказано как Тома поставил пръста си в раните Му?

Величието на Йоановото Евангелие е отразено и в иконографската традиция, където за символичното изобразяване на тримата евангелисти-синоптици са избрани човек, лъв и телец - все сухоземни обитатели, а на св. Йоан отговаря орелът, който лети във висините. И във всяка една Библия Йоановото Евангелие е поставено след другите три, както изисква хронологичната подредба, но в богослужебното Евангелие, което почива върху светия престол, то е изместено на първо място. Така се подчертава ролята му на ключ към правилното разбиране на останалите три.

Важно е да отбележим и следното: в духовните училища съществува традицията преподавателите по Догматическо богословие да преподават и Нравствено богословие. Днес това не е повсеместно, но тази класическа практика се основава на схващането за правилната нравственост като произтичаща от правилната догма, от правилната вяра. Св. Йоан – Богословът на древната Църква – е наричан още Апостол на Любовта и в своите послания непрекъснато ни призовава да извършваме повече дела на любов. Той пише следното: “Който каже: “любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, Когото е видял, как може да люби Бога, когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед: който люби Бога, да люби и брата си” (1 Йоан 4:20-21). Трудно е да живеем според тази максима, но това е самата същност на Христовото учение.

Затова нека от дълбините на сърцата си да въззовем към нашия Спасител: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, молим Те, помогни ни да извършваме делата на любовта, а не делата на омразата, да бъдем милосърдни като Твоя любим ученик, който прибра у дома си Пречистата Ти Майка, за да можем един ден и ние заедно с него да кажем: “да, дойди, Господи Иисусе!” (Откр. 22:20). Амин.

Свещ. Борис Борисов

26 септември 2021 г. - Св. Йоан Богослов

Храм "Преображение Господне"

гр. София