ИСТОРИЯ НА ХРАМА

Детайли

Публикувана на Вторник, 05 Април 2016 07:46

Небесните покровители на храма и дейността му -

чудотворната икона на св. равноапостолни братя Кирил и Методий     

~

     История на храм „Св.  св.  Кирил и Методий“            

София, ул. "Г. Вашингтон" № 47

Един от първите храмове, построени в София след края на Руско-турската освободителна война (1787 г.), е храм „Св. св. Кирил и Методий". Нему е съдено да играе важна роля в духовната и просветна мисия на Църквата през трудните години на възраждане на българската нация след Освобождението от турско робство. Храмът наследява енориите на старинната църква „Св. Пречиста Богородица", срината с градоустройствения план от 1891 г.

Тогавашното църковно настоятелство, под председателството на свещеноиконом Георги Забунов, решава - с получените от отчуждаването пари - да започне строеж на нов храм. На следната 1897 г. строежът започва, но поради това, че събраните пари се свършват, сградата стига само до цокъла на основите. След две години се избира нов комитет. В него влиза младият високообразован и енергичен финансист Никола Тодоринов Здравков. Като докладчик в общинския съвет, той вече съдействува за регулационно оформяне и разширение на църковно място, се намира върху основите на „Св. Пречиста Богородица", на ъгъла между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Трапезица“. То се отддава на концесия и бива застроено с доходоносно четириетажно църковно здание, известно тогава под името хотел „Лондон". От доходите от това здание, чрез заеми от Българска Генерална Банка и Българска Народна Банка, както и с помощта на волни пожертвувания, на мястото, където се намирало схлупеното училище с името на солунските братя, между улиците „Г. Вашингтон“, „Св. св. Кирил и Методий“ и бул. „Драгоман“ („Г. Кирков“) се построява величественият храм „Св. св. Кирил и Методий". Същата година до храма се изгражда помещение за канцелария и жилище за прислугата; огражда се дворът; посаждат се дървета и плодни фиданки.

Дейно участие в строежа вземат енориашите от „Дразмахала", като с колите си безплатно прекарват всички строителни материали.

Щедро се отзовават енориашите от “Банишора" и тези, които живеят около „Женския пазар".

Първоначално парите стигат само за изграждането на храма до покрив, след което за изработката на иконостаса и обзавеждането на храма църковното настоятелство взима втори заем, с което довършва храма.

Освещаването на новопостроения храм се извършва от приснопаметния тогавашен Софийски митрополит Партений в неделя, 10 май  1909 г. - в навечерието на храмовия празник.. На освещаването присъстват част от правителството, сръбския пълномощен министър, началника на тайния кабинет при двореца, дипломати, видни столични граждани, както и хиляди миряни, дошли да почетат светите братя. В 11 часа пристига и цар Фердинанд с царица Елеонора като дават дарение на храма на стойност хиляда златни лева.

Храмовият иконостас

Щедро се изсипват пред светия олтар пари и дарове за благоукрасата на храма. Богомолците подаряват свещници, икони, свещени съсъди, а ктиторът Андрей Хаджинсов с лични средства поръчва и подарява украсения с резба амвон.                                                                          

През 1919 г. се привършва пристройката на южния вход, която впоследствие се преустройва като параклис в чест на Въведение на св. Богородица.

 През 1928 г. в стила на храма се построява салон-трапезария, който с времето прераства в Енорийски център.

Храмът е величествен паметник на църковното строителство и родното изкуство. Рядък е по своето оригинално архитектурно оформление. Представлява голям кораб с три високи и богато украсени куполи.

Централният свод подкрепят осем зидани колони. На запад и встрани над засводените грамадни прозорци има просторни галерии. Храмът е обширен. Има дължина 30 м, ширина 20 м, височина до галериите 6 м, до върха на свода 15 м и до върха на централното кубе още 6 метра. Олтарът има три престола, северният от които, посветен на светите Три светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, бива осветен на 12 февруари 1954 г. от Негово Светейшество Кирил, тогава патриарх Български и митрополит Софийски. Иконостасът, архиерейският трон и амвонът са ценни произведения  на тревненския  майстор-резбар Генчо П. Марангозов. 

Редки и много ценни са иконите на иконостаса, всичките - творби на най-известните български художници: Иван Димитров, професор Стефан Иванов, Г. Желязков, проф. Ст. Баджов и Апостол Христов.

През годините църковното настоятелство при храма развива значителна социално-благотворителна дейност, особено навременна и значителна в периода между двете световни войни. Храмът парично подпомага бедни и болни, недъгави, инвалиди от войните и бездомни бежанци.

През 1925 г. тук се открива първата църковна безплатна ученическа трапезария, в която се хранят 100-120 питомци ежедневно. Към нея по-късно функционира и безплатна кухня за бедни самотни старци и старици.

Ежегодно се предвиждат по бюджет и разходват големи суми за помощи на районното държавно сиропиталище, на дружество „Милосърдие", на Българския Червен кръст, за засилване свещеническия пенсионен фонд при Св. Синод, за следващи в свещеническите училища, Семинарията и Духовната академия. Значителна помощ е дадена за строежа на Пловдивската  духовна  семинария  и  за  няколко новостроящи се софийски храмове.

С църковни средства седем души са завършили Софийския богословски факултет, а един беден ученолюбив младеж завършва в странство архитектура.

Приблизителната статистика показва, че са разходвани двойно повече средства за благотворителност и просвета, отколкото за изграждането, украсата и поддържането на храма и сградите при него.

Духовно-просветна и благотворителна дейност са развивали и прицърковните организации.

Просветно-благотворителни кръжок „Св. Троица", основан още през 1910 г., организира в различните квартали на София издирване на  крайно бедни и  болни хора. Те биват подпомагани със средства, доброволно събирани в първия неделен ден на всеки месец. Трудно може да се облече в цифри моралният и материален ефект от половинвековната дейност на кръжок „Св. Троица".

На 21 май 1930 г. се основава Православното християнско братство. То по-късно излъчва Железничарското християнско дружество „Св. Атанасий" и Дружеството за закрила на домашните помощнички „Св. Василий Велики". Всички те, под майчинското крило на Църквата, в продължение на много години уреждат беседи, духовни концерти, летовища, поклоннически пътувания и благотворителни почини, които раждат в душите на вярващите изобилни плодове на християнско благочестие, безкористна любов и православна нравственост.

Накратко да припомним по нещо за най-ревностните и заслужили вечна признателност труженици за изграждането, поддържането и разцвета на храм „Св. св. Кирил и Методий".

Свещеноиконом Георги Забунов, дългогодишен предстоятел на катедралния храм „Св. Неделя" и епархийски съветник, е първият инициатор и председател на строителния комитет, ктитор и гарант на храма.

Свещеник Иван Димков, скромен, благочестив, изпълнителен клирик, служи като пръв енорийски свещеник от 10 май 1909 г. до 15 октомври 1913 г. и като певец и изповедник до края на живота си - 20 юни 1940 г.

Свещеноиконом Михаил Брънджев служи като дякон и енорийски свещеник от 10 май 1909 г. до 31 декември 1944 г. и като председател на църковното настоятелство от 19 юни 1909 г. до 15 май 1922 г. и от 1 февруари 1927 г. до 31 декември 1944 г., когато излиза в пенсия. Той е дълги години епархийски съветник и председател на Софийската свещоливница. Навсякъде показва похвално усърдие и умение в ръководството на църковните дела. Името му е неразривно свързано с ликвидирането на заемите и дълговете на храма; с преодоляване трудностите по вътрешната уредба; покупката на доходното здание на бул. „Мария Луиза“ 62 и съдебните процеси по покупката на ъгловото здание в двора на храма.

Свещеник Христо Балабанов служи от 19 декември 1913 г. до 15 април 1946 г. Като председател на църковното настоятелство (15 май 1922 г. - 1 февруари 1927 г.) положил големи грижи за направата на дъсчен под, електрическа инсталация, за учредяването на безплатната ученическа трапезария и полагане основите на сградата на Енорийския център.

Протойерей Никифор п. Теофилов служи като дякон и след това като енорийски свещеник от 20 септември 1914 г. до 31 март 1948 г.. Показва похвално усърдие като ръководител на Православното християнско братство (1931 г. - 1948 г.).

Свещеноиконом Димитър Василев служи отначало като дякон, а сетне като енорийски свещеник от 2 октомври 1921 г. до 1 август 1953 г., от които като председател на църковното настоятелство от 1 ноември 1941 г. до 15 декември 1953г. Високообразован, духовно и музикално надарен, усърден н дисциплиниран клирик, той оставя дълбоки следи във всички прояви на многостранната богослужебна, хорово-певческа, религиозно-просветна, социално-благотворителна и душепастирска дейност при храма. О. Димитър е основател и пръв ръководител на православното братство; труженик и председател на просветно-благотворителния кръжок „Св. Троица"; деен участник в устройството на Железничарското дружество „Св. Атанасий"; душа и двигател на Дружеството за защита на домашните помощнички „Св. Василий Велики"; сътрудник на кварталното читалище „Мисъл"; редактор на „Християнска библиотека", полезно нравоучително четиво, от което са отпечатани 14 номера.

Други духовници, на които трябва да отдадем дълбоката си почит са протойерей Лука Кадиев, свещеноиконом Емануил Кожухаров, свещеноиконом Роман. След прекратяването на разкола (продължил от 1992 г. до 2004 г.) ставрофорен свещеноиконом Анатолий Балачев завършва живота си с покаяние в лоното на Българската Православна Църква.

Трябва да споменем и църковните настоятели, които са участвали активно в изграждането и поддържането на храма и прицърковната дейност.

Никола Тодоринов Здравков (15 май 1872 г. - 1 април 1926 г.) взима авторитетно и резултатно участие в строителния комитет; служил с рядка безкористност и себеотрицание като църковен настоятел (1903-1923), като настоятел на Софийската свещоливница и епархийски избирател; отзивчив, прям, с неоценими заслуги. Внушителният паметник, издигнат в двора на храма, е скромен израз на вечна признателност и почит към него, човека с безукорен християнски мироглед, любвеобилно и пламенно сърце, с всеотдайна и човечна душа.

Негови достойни сътрудници от строителния комитет са Младен Илиев, Ангел Кръстев, Д. Янков и баща му Тодорин Здравков.

Петър Вучков Сотиров е вторият по величина църковен настоятел, който в продължение на тридесет години неуморно, честно и безкористно служи на Църквата. Избран за църковен настоятел на 16 февруари 1911 г., той дълги години усърдно изпълнява задълженията си на касиер при настоятелството. Не пропуска нито едно заседание, нито една служба, нито една беседа.

По неговия пример, с голяма преданост и усърдие, безкористно служат на Църквата и останалите църковни настоятели: Нейка Илиева Савова, Стефан Бъчваров, Никола Ангелов и Илия Гетов, Любомир Бобевски, Славко Тошев, Атанас Шумков. А. Тенишев, Милан Христов, Сотир Мицаков, П. Винаров, Иван Транчев, Стефан Шиваров, Лука Златанов.

От църковните служители, с най-дългогодишна  предана и образцова служба се отличава първият празничен певец-протопсалт Петър Димитров, участвувал в строителния комитет като деловодител. 

Дълги години (от 1922 г.) при храма се подвизава като диригент на празничния и братствен хор известният музиковед и композитор протопсалт Петър Динев. Той е преподавател по източно-църковно пение в Софийската духовна семинария и Духовната академия в продължение на много години.

При храм „Св. св. Кирил и Методий" дълго служат и певците Александър Дудин и Прокопи Константинов; йеродяконите Борис Атанасов, по-късно ставрофорен иконом, и архимандрит Горазд.

Много още духовни и мирски лица, знайни и незнайни дарители и труженици на Божията нива, временно служили или гостуващи, дават своя принос към цялостния духовен живот при храма. След преодоляването на политическия разкол (възникнал през 90-те години на 20 век) в нашия храм от 2004 г. служат о. Александър В. Георгиев, о. Стилиян Табаков (до средата на 2016 г.), о. Методий Корчев (до м. февруари 2018 г.).

Днес в храм „Св. св. Кирил и Методий" в братска любов и единомислие служат ставр. иконом Александър Георгиев, председател на църковното настоятелство, архим. Евтимий - духовен надзорник на Софийска епархия и духовник при храма, прот. Захарий Димитров, свещ. Сотир Христов и стажуващият свещеник Георги Граховски. С техни общи усилия се развиват всички страни на духовното присъствие на Църквата в живота на енорията и обществото като цяло.

Храмовото духовенство с Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

(към началото на 2018 г.)

С благословението, методическата и практическата помощ на храмовото духовенство от 2004 г. насам при Енорийския център поетапно и пълноценно заработиха младежкият църковен хор, школите по иконопис и църковна дърворезба, енорийският издателски център, Центърът за религиозни изследвания и консултации, катехизаторските курсове по Православие, неделните училища за деца. Със задружни усилия се опитваме да следваме светлия, достоен и общественополезен пример на нашите предшественици, за да се свети Божието име, за да пребъдва Православието и за да благопреуспява българският народ по пътя на вечното спасение.

Основен текст: свещ. Стилиян Табаков, служил до 2016 г. в храм "Св. св. Кирил и Методий"

Редакция и допълнения към текста: д-р Десислава Панайотова

Снимки: д-р Десислава Панайотова