Магьосничество

МАГЬОСНИЧЕСТВО

Детайли: Публикувана на Вторник, 15 Ноември 2016 13:45

ПРАВОСЛАВИЕТО СРЕЩУ МАГИИТЕ / Съкратен курс по духовна самоотбрана

От ставр. ик. Павел Гърбов – предстоятел на храм „Св. Йоан Богослов”, гр. Карнобат, Сливенска епархия на БПЦ-БП

Отец Павел Гърбов

Като че ли всичко вече е изговорено, написано, известно по тази огромна по обем тема. Или пък, напротив - невъзможно е да се обхване, изговори и опише всичко, отнасящо се към тази сравнително „видима” част от така наричаните „дълбини сатанински” (Откр. 2:24), за които пише тайновидецът – св. апостол Йоан Богослов.

Така или иначе - по-същественото е, че темата за магиите от неизследимо дълбока древност и до днес продължава да е все така актуална, без да се съобразява нито със социално-политическите промени, нито с научно- техническия прогрес.

Във втората половина на XX-ти век тържествуващият тогава атеистичен материализъм се готвеше да я „хербаризира” като изчезнал вид суеверие от отминали исторически времена, но стана така, че самият той се срина, като тежка постройка без здрава основа, а темата за магиите избуя като плевел в изоставена градина и днес преживява разцвет. Безброй книги и филми я поставят редовно в центъра на общественото внимание, при това не в критично, а в благоприятно осветление. Вероятно би било достатъчно да споменем успеха на „Хари Потър”, превърнал се в най-гледания детски филм на нашето време (поне така се твърди). Филм, който е не просто приказка, а реклама на магията, нейната употреба за „мирни цели”, заедно с демонстрации на приложна магия. Последствията от тази обработка на съзнанието са очевидни - съвсем неотдавна минавах покрай една детска градина, облечен с черен подрасник и нагръден кръст; забелязвайки ме, едно от момченцата в двора й покъртено извика: ”Магьосни-и-к!Това е магьосни-и-к!...”

Впрочем и поводът за настоящата беседа дойде именно от съвременен „холивудски” филм. Един от многото, разказващи за магии, магьосници, вещици и пр. Заинтригува ме да го гледам неговият трейлър, който започваше с показване на хубав християнски кръст. После се намекваше, че главният герой в сътрудничество с „църквата” ще громи демоничните сили и с кръста, и със светена вода, е…когато потрябва и с по-груби средства. Чак не ми се вярваше - възможно ли е някой режисьор да е решил (и успял) да прави реклама на християнството? Трябваше да разбера. Но, сензация нямаше. Не само не се показваше истинското побеждаване на вещиците и техните магии със силата на Христос, ами точно обратното. Оказа се, че (според филма) „църквата” е безсилна да се справи с демоничната заплаха - това може да направи само един супергерой, надарен със „суперсили”, при това ползващ се от магьосническите похвати на самите вещици, с които се бореше(?!); а като „капак” си намери и партньорка в лицето на една от тях (т.е.”добрата” вещица). Най-лошото внушение на тази зрелищна продукция беше подхвърлено мимоходом, като че „подкожно” инжектирано в съзнанието на зрителите. Въпреки, че не си направи труда да се прекръсти нито един път (сигурно за да не каже някой, че филмът прави религиозна пропаганда), „юнакът” заяви с тон нетърпящ възражения: ”Кръстът ме предаде!...”

Кръстът на Голгота (Йерусалим)

Разбирай, Кръстът или Христос (Чийто главен символ е Кръстът) няма сила; или, даже и да има, но Той ни е изоставил да се оправяме сами. Обаче ако сме яки и умни, не ни трябва нищо друго - и без Христос ще се оправим със застраващите ни адски изчадия и всякакви там магьосници с техните магии…

Впрочем, не само във филмите, но и в ежедневието постоянно се сблъскваме (особено ние-свещениците) със страховете на много хора, че им е направена магия или че може да им бъде направена. На практика един доста голям процент от влизащите в храма търсят помощ във връзка с тези си страхове. Защо ”благочестивият и православен” български народ пребивава в такъв стрес от потенциална магическа угроза? Може би защото доста се е отдалечил и от Православието, и от благочестието на християнството, в което е кръстен? И поради това започва да чувства - по-смътно или по- ясно - как някаква сянка надвисва над все по-уредения му модерен живот. В много от случаите това не е самовнушение, а реалност, не е следствие от гледане на филми за вещици, а усещане за нечие присъствие, което не е приятелски настроено и не изчезва по наше желание…

Именно затова, повече от всякога ни е потребно да покажем какво е отношението на Православната Църква Христова към магиите и магьосниците от древност и до днес; с какви оръжия я е снабдил нейният всесилен Основател и как да се защитим с тях от магичната заплаха.

Готвейки се да направим обзор на темата за магиите от православно-християнска гледна точка, ние сякаш навлизаме в „зоната на здрача”- не е ясно откъде точно започва, нито докъде точно се простира, очертанията се размиват, път няма, а само изобилие от криволичещи пътеки, по които лесно можеш да се изгубиш в този „Мраколес”. Добре, че по милостта Си Господ ни е дал и светлина, и компас - Своето слово, също и водачи - Своите светии, а към тях и охрана - нашите ангели-пазители, а най-вече цел - достигане до Истината, т.е. до Самия Него.

Така ще преминем през темата за магиите.

Основата на всяко здраво познание за предмет, касаещ духовната сфера, неизменно се намира в Свещеното Писание - Библията; като християни сме твърдо убедени в това. Но преди да видим какво казва словото Божие за магиите, нека дадем етимологията на думата „магия”, за да е сигурно за какво точно говорим (понеже с течение на времето тази дума е придобила ред преносни значения, които не ни интересуват).

Така, според Тълковния речник на БАН¹ „магия” е „изкуство за правене на свръхестествени неща - съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства”.

Речникът на чуждите думи в българския език, като че е малко по- конкретен: ”Съвкупност от обреди и заклинания, с които се цели да се въздейства по свръхестествен начин върху хората, животните,природата”².

И още едно – допълващо - определение: ”Магията…(е) използването на окултни сили за постигане на недостъпни по друг начин резултати”³.

Навярно археолозите и историците ще кажат (и докажат), че откак има следи от съществуването му, човекът се е занимавал с някакви магически практики - именно опитвайки се да постигне неща, които са отвъд силите на ограничената му природа. Но тази констатация не дава да се разбере защо е така. Това можем да разберем правилно само с помощта на Божественото Откровение.

Така, от първата книга на Библията – Битие - узнаваме как е бил сътворен човекът, как заради грехопадението си отпаднал от блаженото съществувание - близо до Бога - в Едемския рай, а повредената му от греха природа вече по-трудно чувствала Божието присъствие, поради което главен фактор на общението с Бога станала вярата, предавана от поколение на поколение. Ала не всички племена, произлезли от потомците на Адам и Ева, запазили тази вяра. По-скоро обратното - болшинството започнали да се покланят вместо на Истинския, но невидим Бог, на измислени от тях, но видими „богове”, олицетворявани от различни елементи на творението. Както пише св. ап. Павел: ”славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги…те замениха истината Божия с лъжа”(Рим. 1:23,25).

Отдавайки чест на своите „богове” и търсейки помощ от тях, езичниците станали лесна плячка на сваления от небето върховен ангел-Денница (превърнал се в сатана) и подвластните му паднали ангели (станали демони, бесове). Именно те откликвали на търсещите, не от когото трябва, свръхестествена помощ, заради което св. псалмопевец-цар Давид ще възкликне: ”идолите на народите са бесове” (Пс. 95:5- слав.прев.) Накратко- магическите действия са исторически неразривно свързани с езическите култове, а „силите”, действащи чрез тях, са с явен или прикрит демоничен произход.

Именно поради това, Бог, „Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4), много пъти и чрез устата на Своите избраници - пророци и апостоли - предупреждава за вредата от магьосничеството и магиите, а също и решително осъжда занимаващите се с тях.

Когато Моисей повежда богоизбрания народ към обетованата земя, той трябва да запази хората си от пагубни влияния сред море от езически религии, във всяка от които неизменно присъстват и съответни магически практики. Самият той се сблъсква с такива още при двора на фараона - когато с Божествената сила жезълът на Аарон се превръща в змия, „фараонът повика мъдреците египетски и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си: всеки от тях хвърли тоягата си и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги” (Изх. 7:11,12).

Езичеството иска да сплаши верните на Истинския Бог с демонстрации на сила или пък да ги изкуши с възможността за власт над невидимото, именно с магиите си. Затова и Божиите разпоредби, относно магизма, дадени чрез великия Моисей, са недвусмислени и строги:

„При магьосници не ходете и не се оставяйте да ви осквернят” (Лев. 19:31).

„И мъж или жена, ако бъде някой от тях…вълшебник,…с камъни ги убийте, виновни са” (Лев. 20:27-слав.прев.).

„Не бива да се намира у теб …предсказвач, гадател…магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник…,защото всеки, който върши това е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог Твой, ги изгонва (народите,вършещи това-б.м.) отпреде ти…защото…това Господ Бог твой не ти е дал” (Втор. 18:10-12,14).

„Не допускайте магьосниците да остават живи” (Изх. 22:18-слав.прев.)

Както знаем, обаче, неведнъж старозаветните евреи се подлъгват да ползват магии, за което биват изобличавани от Божиите пророци.

„Ще изтръгна магиите от ръката ти… - казва Господ чрез пр. Михей.- И в гняв и негодуване ще извърша отмъщение над народите, които бъдат непослушни” (Мих. 5:12).

Във възвестеното чрез пророк Иезекиил личи, че Бог прави това не от тираничен деспотизъм, а от грижа за душите на Своите люде, които дяволът улавя посредством изкушението да получиш чрез магията нещо, иначе недостъпно: ”Горко на ония…които пришиват магийски кесийки под мишниците си…души да ловят! Нима като улавяте душите на моя народ, ще спасите вашите души? Затова тъй казва Господ Бог: ето Аз съм против вашите магийски кесийки,…и ще ги изтръгна изпод мишниците ви…и ще избавя народа Си от ръцете ви; те не ще бъдат вече плячка във ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ” (Иез. 13:18,20,21).

Божията грижа за избавлението от езическите заблуди и демоничния гнет достига своя връх в обещанието, дадено чрез Моисей (и подновявано чрез много от другите пророци): „Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя - Него слушайте” (Втор. 18:15).

Както знаем, това обещание се сбъдва с Боговъплъщението и Раждането от Дева Мария на нашия Господ и Спасител Иисус Христос.

И не само Сам Той „с Божий Дух” (Мат. 12:28) потъпква всякаква бесовска сила и действие, но и на Своите ученици и последователи заявява: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии, и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди”(Лука 10:19).

Изпълнението на обещаното се разкрило с най-голяма сила след слизането на Светия Дух върху апостолите на Петдесетница, още в началото на тяхната проповед.

В Самария св. ап. Петър се сблъсква с известния тамошен магьосник Симон, който виждайки как Христовите проповедници вършат велики чудеса и без магически заклинания, се покръства. Както, обаче, се оказва - не за да изпълнява заповедите на Христос, а с користна цел - за да придобие още по- големи (магически) сили (вж. Деян. 8:9-24). Поради което и бива предупреден от св. Петър, а впоследствие и отпада от Църквата, връща се към магьосничеството, и чрез него постига невероятен успех - бива възвеличен в Рим чрез статуя и божески почести! Но на „божествената” му кариера св. ап. Петър слага край след своеобразен „дуел”, в който Симон загубил не само славата си на велик чудодеец, но накрая (оставен от служещите му демони) и живота си⁴(падайки от голяма височина).

Също и св.ап. Павел изобличава магиите като част от „делата на плътта” (Гал. 5:21), т.е.греховните дела; а в Кипър има сблъсък с магьосника-иудеин Вариисус. Последният, виждайки, че заради апостолите ще загуби авторитета си пред проконсула Сергий Павел, „се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата” (Деян. 13:8). Поради което св. ап. Павел се обръща към него доста остро, казвайки му: „Ти, който си изпълнен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда” (ст.10); а накрая и временно го прави сляп (ст.11), за да яви нагледно силата Божия.

Вследствие на апостол-Павловата проповед и чудеса, в столицата на Мала Азия - Ефес, много магьосници повярвали в Христа и като знак на обръщането си публично, „пред всички” изгорили своите магьоснически книги (вж. Деян. 19:19), чиято стойност възлизала на около 50 000 сребърни драхми (т.е. над 200 кг сребро!).

И св. ап. Йоан Богослов има единоборство с магьосник. По време на заточението му на остров Патмос, жреците при храма на Аполон (разрушен с една дума от апостола), помолили прочутия местен чародей Кинопс да отмъсти за нанесеното на техния бог безчестие. След драматични събития и обрати, накрая магьосникът, по молитвата на св. Йоан, не изплувал от дълбините на морето, в което сам се хвърлил за поредната си демонстрация⁵.

Гледайки пророчески към последните времена на света св. Йоан Богослов възвестява, че вън от Божия Град - Небесния Иерусалим (т.е.Рая) - ще останат и „…магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа” (Откр. 22:15).

Нещо повече: „А на страхливи и неверни, на мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци, делът им е в езерото, що гори с огън и жупел” (Откр.21:8).

Следвайки вярата, проповядвана от апостолите и въоръжени със силата Христова, светите мъченици продължили борбата с демоничните сили, показвайки чрез себе си как се изпълнява обещаното от Господа: „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове…, ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди” (Марк. 16:17). Така например светият епископ Теопемпт (+5.I.) довел до обръщане магьосника Теона, след като изпил магическата отвара, с която чародеят искал да го умъртви, но не претърпял от нея никаква вреда.

Прочутият магьосник Киприан, станал от демонослужител - християнин, епископ и мъченик (2.X.), след като се убедил, че цялото му окултно изкуство е нищожно пред силата на Христовия кръст и чистата молитва.

За отбелязване е, че светът, като сега, така и тогава, не може да различи свръхестествено-демоничните прояви на магизма от тези на Божиите чудеса. Както виждаме от житията на много раннохристиянски мъченици, мъчителите им приписвали ставащите от светиите чудеса на магьосническо изкуство, на „християнска магия”.

Оттук естествено следва задаваният от някои хора въпрос: „По какви признаци християнството (респективно Православната Църква) определя кое свръхестествено явление е магия и кое - Божие чудо,проявление на Божествената сила?

Наистина и стъклото и диамантът могат да изглеждат еднакво, но при по- внимателен оглед проличава огромната разлика в природата и свойствата им.

Преди всичко магьосникът прави своите „чудотворства” или изпълнявайки поръчка на „клиент”, или за своя собствена прослава. Споменатият по- горе Симон „смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек” (Деян.8:9); до същото се домогвали и Кинопс, и Киприан, за които вече говорихме. Казано накратко, подобно на своя учител – сатаната - магьосниците ги изпълва гордост от тайните познания и особените сили, с които могат да правят невъзможни за обикновените хора неща.

Обратно - апостолите, подражавайки на своя Учител - Иисус Христос - всякога пребивавали в дълбоко смирение относно себе си. Великият апостол Павел изповядва: „от грешниците пръв съм аз” (1 Тим. 1:15-17); а ап. Петър казва: ”аз съм грешен човек” (Лука 5:8). И апостолите, и всички светии, извършващи някакви чудеса, не приписват заслугата на своите умения, а на благодатта и дара на Светия Дух (1 Кор. 12:7,10), признавайки (с ап. Павел): „но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната слава да се отдава Богу, а не нам”(2 Кор. 4:7).

Всички свети чудотворци, с Божия помощ вършат чудеса (даже по- точно е да се каже,че Бог върши чудесата чрез тях), не за да смайват някого или пък за материална облага, а за духовна полза и за спасението на душите на хората, за тяхното укрепване във вярата, понеже тя е „ключът” към всички Божии милости за всеки човек ( „без вяра не може да се угоди Богу” - Евр. 11:6).

От Евангелието виждаме как Христос отказва да върши чудеса за едното зрелище (Мат. 12:38,39); също и св. Йоан Богослов, бидейки предизвикван от Кинопс, отказва на предизвикателството да направи чудо, казвайки: ”Христос не ме е пратил да извличам мъртвите от морето, а да поучавам прелъстените хора”.

Тук стигаме до друга важна разлика между магическите „чудеса” и Божествените такива. За да даде Бог чудотворното действие на Своята благодат на просещите я, неизменно от тях се изисква истинна и права вяра в Него; иска се и благочестив живот, съгласно Неговите заповеди (или поне покаяние и решимост за такъв живот). Затова виждаме често преди Иисус Христос да извърши чудесно изцеление или възкресение, за което Го молят, да пита: „Вярваш ли че мога да ти сторя това?”…И обратно, където не намира вяра, Той не чудотвори („И не извърши там много чудеса поради неверието им” - Мат. 13:58).

При магиите такова изискване не се поставя - не е важно дали и в какво вярваш, нито пък дали си добър или лош. Там най-главното е да се изпълни точно съответният ритуал, да се кажат необходимите магически думи и готово.

Бог иска изменение на мирогледа и живота, стремеж към духовно усъвършенстване (срв. Мат. 5:48), а магията предлага свръхестествената си „помощ”, без да се налага човек да променя греховните си навици и живот. Това всъщност е и една от причините да е толкова популярна и търсена - мнозина предпочитат да си поръчат необходимото им чудо като дюнер в заведение за бърза храна, плащайки си за него на съответния „специалист”, отколкото да живеят при истинския и вечен извор на чудесата - Бога- преустройвайки живота си според Неговия закон (практически това включва и непривичните или неприятните за тях молитва, милосърдие, пост, разкаяние за греховете и т.н.).

Известният грузински духовник архимандрит Лазар (Абашидзе) извежда два основни показателя, по които винаги можем да разпознаем дали дадена мистика (в това число и магизмът с неговите „чудеса”) е от Бога или не.

Първият е наличието в нея на Православната, Богооткровената вяра в Триединия Бог; а вторият - наличие на учението за покаянието - най-просто казано означава, че без покаяние за греховете си не бихме могли изобщо да се приближаваме към Бога, камо ли да Го молим за чудеса.

Ако тези два признака (или дори само единият) липсват при даден „чудотворец” - той явно не е от Бога, а от дявола, незвисимо за какъв ще се представя и как ще се маскира (някои четат молитви, слагат икони, представят се за вярващи и т.н.).

И накрая – окултното (от лат. „окултус” = таен, скрит) предполага че само отделни посветени в тайнствените ритуали, заклинания, умения могат да извършват магиите (респ. ”чудесата”). Бог дава Своята благодат на всички, които пожелаят да я приемат, но не заради стремеж да станат чудотворци, а за да са близо до Него, заради това че Той е Любов,Път, Истина, Живот. Тайнствата и всички свещенодействия, извършвани в Църквата Божия, са известни ,ясно видими за всички; те се печатат и разпространяват навсякъде, а свещениците са „тайноизвършители” по силата на особената благодат, която получават при ръкоположението си - не за чудотворство, а за водене на хората към живот в Бога. От друга страна, чудеса Бог върши и по молитвите на обикновени вярващи (миряни), заради тяхната вяра и благочестие. Толкова за разликата между истинските Божии чудеса и магическите действия.

Макар да заплашват магьосниците с Божия съд и „огненото езеро”, апостолите не призовават на кръстоносен поход срещу тях (заплахите целят опомнянето и покаянието им). На истинския православно-християнски дух всякога са били чужди извращенията на римокатолическата инквизиция и ловът на вещици (през късното Средновековие). Ап. Павел напомня, че „нашата борба не е против кръв и плът, а против…поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). Затова и когато римската тълпа поискала да линчува изобличения от св. Петър магьосник Симон, апостолът я възпрял с думите: „Нашият Господ и Учител не ни е заповядал да отвръщаме на злото със зло, пуснете го, нека иде , където иска; достатъчен му е срамът, позорът и осъзнаването на безсилието на собственото му вълшебство”⁶.

Ако в Стария Завет се заповядва магьосниците да не остават живи, то в Новозаветната благодат Божията сила се засвидетелствува по-силно, като войната с демонизма се води не физически, а духовно, както казва св. ап. Павел: „Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини” (2 Кор. 10:4). Впрочем „ловът на вещици” на Запад е следствие именно на това, че римокатолицизмът, изпадайки в ереси, е загубил тези благодатни оръжия - виждайки се безсилен пред демоничната агресия, той търси политическите и физическите средства: изтезанията и изтреблението. Днес, когато вече Ватиканът не може да използва тези средства, той се опитва да се върне към древното - към духовната борба; ала слабостта на останалите без благодат личи дори от факта,че поради зачестилите случаи на бесноватост (обладаване от демони) сред членовете на римокатолическата общност, в момента в нея действат над 200 специално обучени свещеници -екзорсисти и броят им се увеличава с всяка изминала година.

Нека сега видим какви средства ни е дал Господ Иисус Христос за борба с демоничните въздействия (в частност магиите) - средства, които Православната Църква преподава на чедата си от апостолско време и до днес.

Св. ап. Павел образно ги представя така: „Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни…стойте, като препашете кръста си с истина и се облечете в бронята на правдата…вземете щита на вярата…и духовния меч, който е Божието слово. С всяка молитва и просба молете се духом във всяко време…” (Еф. 6:11,14,16-18).

Ще се опитаме да преведем тези напътствия на още по-прост език. От всеки, който иска да бъде неуязвим за всякакви демонични въздействия, включително магии, уроки и т.п., се иска:

1.Вяра в Бога.

„Хората нямат вяра - казва нашият съвременник преп. Паисий Светогорец - затова се нахвърлят на греха. Цялото зло идва от безверието”. А с това, по думите на стареца, човек „дава права на дявола над себе си”⁷.

Непременно е нужна вяра, но не каква да е, а правилна, православна, каквато самият Бог е преподал в Своето Откровение и която Неговата Православна Църква е съхранила и до днес. Каквато и светите отци положиха в Символа на вярата. Не случайно той е положен да се чете в различни молитвени последования и тайнства. Някои от св. отци го наричат „силна молитва”, макар той да не изглежда като другите молитви. Преп. Серафим Саровски го поставя в най-съкратеното молитвено правило (наред с Господнята молитва „Отче наш” и архангелското „Богородице Дево, радвай се…”), а преп. Йона Киевски съветвал учениците си да го казват, когато си легнат вечерта, преди да заспят. При положение, че Символът на вярата е отпечатан във всяко църковно календарче и във всеки молитвеник, е срамно някой да претендира, че е православен християнин, ако не познава (и употребява - всекидневно запечатва в ума и душата си) това свещено изповедание на вярата ни.

Вярата, обаче, е не само съзнание за Божието съществуване и присъствие, и правилно понятие за Божествените качества и проявления. Тя е и постоянно, безгранично доверие към Този, благодарение на Когото сме на този свят, и Който е доказал, че ни обича повече, отколкото самите ние обичаме себе си. Оттук следва, че онези християни, които от страх, че им правят магии или по други причини, ходят не в Божията Църква, а при врачки, гадатели, ходжи, и т.п. - за да им „леят куршум”, да им кажат кой и как им е направил магия, за разваляне на магии или за направа на предпазни муски, амулети и талисмани, всъщност не вярват в Бога като във Всемогъщ Господар на всичко видимо и невидимо. Нито като в любящ Баща, загрижен за нас както никой друг, като дал и даващ ни всичко най-необходимо за временния и вечния живот - в Своята Църква. Отивайки при такива „помощници” против магиите, тези, макар кръстени хора, показват, че не вярват в Христос - Единственият и Всемогъщ Вседържител и Спасител - и си търсят други „спасители”. Опитват се с дяволски средства да надвият дявола - като онзи холивудски герой, за който стана дума в началото.

Тук е мястото да изясним – има ли „бяла магия”, магия, която може да помага на хората, „добра” магия? В един от речниците бяха написали дори :”бяла магия - магия, извършвана с помощта на божествените сили”⁸.

Кратко, ясно и категорично заявяваме - „бяла” , „добра”, „божествена” магия е същото, каквото „добър дявол”, „суха вода”, „дървено желязо”- т.е. пълен Nonsense, Jamais vu (никога видяно - понеже не съществува).

За каквото и да „помага” на хората, такова изкуство показва адския си произход и родството си с уж своя антипод - „черната магия” по един главен признак - отклонява човека от Христос. А Той е центърът на всичко. И на най-доброто във временния живот, както пише ап. Павел: „За мене животът е Христос” (Фил. 1:21); Той е центърът и на още по-върховното благо - вечният блажен, в Бога, живот, за който в Евангелието от Йоан се казва: „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного, истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Йоан 17:3).

А как да познаем Бога? Най-напред чрез:

2.Четене на словото Божие. Това е второто важно средство против демоничните въздействия. То е нашият „меч”, според св. ап. Павел. Защо тогава сме оставили меча ни да ръждяса и не го поглеждаме дори? Колко българи-християни имат Библии в библиотеките си и никога не ги отварят? За наш срам всякакви сектанти познават словото Божие повече, отколкото множество православни християни!

Словото Божие е светлина. Словото Божие освещава ума и душата. Словото Божие е сила. Преп.Арсений Кападокийски дори изгонвал бесове с четене на откъси от Евангелието, а веднъж дори - само като чукнал една обладана от бяс туркиня по главата три пъти с него.

Множество свети отци препоръчват като абсолютен минимум всеки християнин да чете всеки ден по една глава от Евангелието. Много ли е? Четем вестници. Четем клюките във „Фейсбук” и какво ли още не, а за да „се информираме” за най-важното слово на този свят все нямаме време. Или още по-лошо - нямаме желание. Ами ако там прочетем нещо, което ни изобличава? Ако видим по-ясно греховете си с тяхната нелицеприятност? Ако вземем да осъзнаваме, че не сме толкова добри, колкото обикновено ни се струва и ни се иска да се убедим, че сме? Всъщност това е една от главните цели на Божественото Откровение. Но това не е страшно. Тогава с по-голямо желание ще пристъпим към третото мощно средство против демонизма:

3.Покаянието

Но, ще каже някой, ап. Павел не спомена за покаянието в описанието на духовното „всеоръжие”. Да, но Апостолът посочи необходимост от „броня на правдата”, т.е. на праведността, живот съгласно Божиите заповеди. „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби” (Йоан 14:21) - казва Господ Иисус Христос. А Бог не оставя ония, които Го обичат. Той им осигурява незрима, но сигурна защита от злото.

Имаме ли ние тази „броня”на живот съгласно Божията правда? Мнозина са я свалили, като тежка и неудобна за светското ни ежедневие. Други пък са си сложили само предната й част - да ги виждат другите, че са с броня, че са праведни, а гърбът им е оголен за врага. А той е достатъчно безчестен и коварен, та удря и в гръб. Трети я носят, но не я поддържат и не обръщат внимание на дупките и повредите по нея.

Веднъж на изповед една жена ми казва: „Отче, аз спазвам всички Божии заповеди!” Питам я: „А ти знаеш ли всички Божии заповеди - чела ли си Новия Завет?” „Не съм” - ми отговаря.” „Ами тогава откъде знаеш, че ги спазваш, след като ти дори не ги знаеш?!...”

Истината е, че всички вкупом доста зле спазваме Божиите заповеди, доколкото изобщо ги спазваме. И затова покаянието с редовна изповед пред свещеника ни е жизнено необходимо. То ни очиства от греха. В света, нагорещен от греховните страсти, покаянието е духовният „душ”, който редовно трябва да взимаме, ако искаме да не се вмиришем и да не прихванем някакви болести. Освен това „покаянието, изповедта отнемат правата на дявола” (над нас-грешниците), казва преп. Паисий Светогорец.

Покаянието довежда до смирено съзнание душата, относно това какво представляваме и дали изобщо имаме право да изискваме нещо от Бога. А точно това смирено съзнание (по думите на същия светогорски старец) „има голяма мощ и обезсилва дявола…Където има смирение, там дяволът няма място”. Това изразява и постоянно присъстващото в православните молитви и богослужения: ”Помилуй ме”, „Помилуй ни”. „В това „помилуй ме”-посочва преп. Паисий - има смирение и душата получава великата Божия милост, която проси.”

А ние „просим” ли смирено всеки ден от Господа? Не само здраве и материално благополучие, а много по-важното: Божия милост и закрила, преуспяване в духовния живот, богоумъдрен разум и духовна разсъдителност за разпознаване на Божията воля в конкретните ни житейски ситуации? Защото, бездруго, четвъртото средство за духовна отбрана е:

4.Молитвата.

Молитва искрена. Молитва всекидневна - „във всяко време”, както чухме и ап. Павел, а не само, когато сме „на зор” за нещо или сме притеснени (например от това, че някой може да ни прави магия). Как молитвата обезсилва и най-силната магия и ни пази от бесовските въздействия се вижда най-добре в житието на светите Киприян и Юстина (+2.X.). Магьосникът, който се хвалел, че с изкуството си „разтърсвал градове”, се провалил заради пламенната молитва на едно христианско момиче...

„Каквото е птица без криле и войник без оръжие, това е християинът без молитва” - казва св. Тихон Задонски. Затова не бива да пренебрегваме нито частните, нито общите молитви.

Частните (личните) молитви нека принасяме най-малко всяка сутрин и вечер. Затова и в православния Молитвеник има Утринно и Вечерно молитвено правило. То не е само за свещеници, монаси или много „отдадени” (както, за съжаление, някои мислят), а за всички православни християни, без изключение. Това е, така да се каже, минимумът. Коства ни по не повече от 10-15 минути сутрин и вечер, но неизменно привлича Божията благодат към нас. „А ако се оттегли Божията благодат - казва преп. Паисий - всички демони се устремяват да влязат в човека”. Това потвърждава и преп. Исаак Сирин: „Не за оставянето на молитвите ще ни осъди Бог в деня на Своя Съд, а за последващото оставянето им влизане в нас на бесовете”⁹.

Злите духове са горди, затова смирената молитва ги дразни и изгаря. А и крайно много не могат да търпят Иисус-Христовото име. Поради което и св. отци ни съветват: „С Иисусовото име бий врага…”

„Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме” - ето молитва кратка, лесна за запомняне, с която векове наред християните се молят на всяко място, по всяко време, включително и когато сме притеснени заради евентуални демонични въздействия (магии и др.). Повтаряна многократно, тя доказва своята репутация на сигурно средство за привличане на Божията помощ и милост, като средство за умиротворяване на душата и укрепяването й в изкушенията.

С молитвата обикновено съединяваме и другото многомощно християнско оръжие - знакът на Христовия кръст. Колко мрази дяволът това, чрез което е бил победен и лишен от властта и силата си, личи и по това, колко се старае да внуши на хората да се съмняват в силата му (например чрез гореспоменатия филм и др. като него), да се срамуват да се прекръстват в присъствието на невярващи (бидейки уж християни) и, дори да го поругават по най-различни начини. Съвсем неслучайно всякакви блудници-актриси, певици, фотомодели се кичат с кръстове къде ли не по тялото. Не от вяра и любов към Христос - тогава и едно малко кръстче би било достатъчно - а в угода на лукавия дух (може и без да го осъзнават), от когото са уловени чрез суетата си. Понеже самият дявол не може да доближи Кръста, затова кара хората да безчинстват с него.

От безбройните свидетелства за всемощната антидемонична сила на Христовия кръст, тук ще приведем само две - като илюстрация. Те са предостатъчни.

Св .Григорий Двоеслов, папа Римски в своите „Диалози” разказва интересна случка от неговия VI-ти век. Един евреин, пътувайки из Италия, се наложило да се подслони за пренощуване в полуразрушен езически храм. Понеже като се мръкнало го дострашало да заспи просто така на такова богохулно място, направил това, с което знаел, че християните се ограждат от бесовските сили - прекръстил се (ако и да не вярвал в Христос). През нощта, за свой ужас дочул гласове - демоните наистина си правели сборище в храма, където някога им служели. Но откривайки неговото присъствие, те не могли да му сторят нищо. Той само чул гласовете им по негов адрес: „Празен съд, но запечатан”. Естествено още на следващия ден той отишъл при най-близкия епископ и му казал, че желае да се покръсти¹⁰.

Ако пък на някого това му прозвучи като „приказки от стари времена”, ето и вторият случай - отпреди няколко години. Мой приятел-свещеник пътувал с българска туристическа група в Париж. Влезли в метрото, но когато потеглили, неочаквано към расоносеца се нахвърлил с викове и ругатни един негър в типично африканско облекло и атрибути на тамошните шамани (Париж е пълен с такива афро-мигранти от някогашните френски колонии). Всички се стъписали и не знаели какво да направят. А нашият „дядо поп”, разбирайки че реакцията на африканския демонослужител е породена от християнския „облик” на свещенослужителя (и че това очевидно не е нормална човешка реакция), след първия момент на стресване, вдигнал благославяща десница, описвайки голям кръст пред негъра с думите: „В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. А сега бъди малко по- спокоен”. В този миг крещящият се вцепенил и млъкнал, оставайки с вдигнати ръце - за още още по-голям ужас и почуда на всички пътници, станали неволни свидетели на този „двубой”. А свещеникът и останалите българи слезли на спирката си. „Ама, отче, какво му направихте, какво му казахте?” - питали спътниците на отеца. „Нищо особено - само го прекръстих…” - отговорил той.

Не по-малко важна от личната ни молитва е общата - участието ни в православното богослужение. Кой не знае Божията заповед: „Шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмият е на Господа, Твоя Бог”?!

А колко от кръстените българи са в неделя на църква? Сигурно по- малко от 1%. Едни спят, други са за риба, трети почистват вкъщи… Навярно само с различните видове оправдания да не се отиде на църква в неделя можем да напишем цяла книга. Известно е, обаче, че „който иска да свърши една работа, намира начини, а който не иска - причини”.

Общата молитва по време на св. Литургия е много по-мощна от нашата частна молитва. Това не казваме като противопоставяне или за да предпочитаме едната пред другата, понеже както добре забелязва св. Григорий Палама- личната ни молитва ни подготвя за общата, а общата (църковното богослужение) ни дава сили за личната.

В храма - по време на служба слушаме и словото Божие, проповедта, обясняваща Писанието или дадени страни от християнския живот, взимаме благословен хляб (анафора). С една дума - приемаме и благословение, и освещение.

5. Св. Причастие

А най-върховното освещение идва в нас при причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Впрочем, заради освещаването на св. Причастие е и самата св. Литургия. Мнозина неправилно наричат „литургия” всяко храмово богослужение. А св. Литургия е само това служение, по време на което предложените хляб и вино се претворяват в Христови Тяло и Кръв - които пък са самото Причастие.

„Между другите тайнства - пише св. Никодим Светогорец - то е най-висше, така също и между духовните оръжия то е най- ефикасно”¹¹. Затова всеки православен християнин трябва да се причастява минимум през четирите по-продъжителни поста през годината, със съответната духовна нагласа и подготовка (вяра, молитва, смирение, всеопрощение, пост и изповед).

„Ако човек…се черкува, изповядва се причастява се - казва преп. старец Паисий - тогава дяволът няма никаква сила, никаква власт над него”. Т.е. и никакви магии не могат да му навредят.

Нека завършим пак с думи на този бележит Светогорец: „Нещата са прости. Ние ги правим трудни”. Ако имаме вяра в Бога, четем словото Божие и се стараем да изпълняваме заповяданото в него, ако се молим и прекръстваме всеки ден, черкуваме се всяка неделя и се причастяваме през всеки пост - за нас опасност от магии, уроки и т.п. не съществува! Тогава и ние с ап. Павел ще можем да кажем: „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?” (Рим. 8:31).

Ако пък на някого не му се четат такива дълги беседи, нека предложим и едно съвсем кратко „резюме” по темата:

За магиите

Живеят много хора в страхове,

че някой правел против тях магии.

А във това, че си живеем в грехове

реалният проблем се всъщност крие.

Самият, от магии, страх е атестат,

че нейде сме далече от Христа,

понеже с Неговата, само, благодат

е непоклатна на душата крепостта.

Ни бесове, ни уроки, нито магии

са страшни за живеещия с вяра -

ако със истина и правда крепнем ние,

макар да рика, но безсилен ще е звяра…

Ставр. ик. Павел Гърбов – духовник при храм „Св. Йоан Богослов”, гр. Карнобат, Сливенска епархия на БПЦ-БП

БЕЛЕЖКИ:

В online-версията му.
И.Габеров, Д.Стефанова. Речник на чуждите думи в българския език (Пето преработено и допълнено издание), В.Търново, 2007,с.442.
Библейски речник. Изд.”Нов човек”, София, 1994,с.306.
Жития на светиите, съставени от св. Димитрий, митрополит Ростовски, м.юни. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2оо1г., с.758-766.
Жития на светиите,…, м.септември, с.771-781.
Жития на светиите…м.юни, с.764.
И.Габеров, Д.Стефанова.Пос. изд.
Всички цитати от преп. Паисий Светогорец, дадени в настоящата беседа са от книгата „Старецът Паисий Светогорец, Слова, т.1-С болка и любов за съвременния човек”, Изд.Славянобългарски манастир „Св.вмчк. Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2оо7,с.18-62.
Полний православний молитвослов, изд.3-е. Изд.Общество святителя Василия Великаго, СПб,2001,с.691.
Святитель Григорий Великий Двоеслов, Избранние творения. Изд.”Паломник”, Москва,1999, с.553-554.
Никодим Светогорец. Стремеж към съвършенство, София,1958,с.111.