САТАНИЗЪМ

Детайли

Публикувана на Понеделник, 31 Октомври 2022 13:40

ПРАЗНИКЪТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

И БЕСНУВАНЕТО НА ХЕЛОУИНСКИТЕ СЕНКИ

Св. Климент Охридски и св. Наум Преславско Охридски поучават народа

/стенопис от Синодната палата в гр. София/

Господ Иисус Христос – Спасителят на човешкия род и Светлината на нашия живот, изрично ни учи чрез Евангелието: „по плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16). Сиреч – по плода на човешките чувства, мисли, думи и действия разбираме кой какви идеали и стремежи има, кой от каква сила е движен и кому иска да служи. Всичко това са съставни елементи на човешкия светоглед и израз на личностното ни самоопределяне. Когато православният християнин е готов да се самоопредели, публично да изповяда своето верую и да го отстоява дръзновено, се превръща в свидетел, изповедник или мъченик. Такъв е св. Йоан Рилски, такива са нашите православни светии, които са се потрудили особено много за духовното пробуждане и просвещение на нашия народ. И затова са най-достойните ни водачи и светилници, най-големите ни благодетели и будители!

Когато българите са преминавали от езичеството в християнството, са били нужни огромни и повсеместни усилия на Църквата и държавата, за да излезе българската народна душа от мрака на бесовските култове и да се освободи от примките на суеверията. Това е причината с такава любов и загриженост св. Йоан Рилски да завещае на своите приемници и духовни синове: „Новопросветените люде от единокръвния си народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят нелепите езически обичаи и зли нрави, които поддържат дори и след приемането на светата вяра“ [Завет на св. Йоан Рилски]. Това нашите будители правят, за да живеем благословен живот на земята и блажен живот в Божието царство. Да живеем! Да бъдем – според както Бог благоволи да ни сътвори – живи в Неговата любов, блажени в Неговото славно  и животворно присъствие!

Но докато се готвим за Деня на народните будители, вчера бяхме потресени от трагичните вести за стотиците загинали хора по улиците на Сеул (Южна Корея), където те нетърпеливо се били събрали, за да празнуват Хелоуин дори преди страховитият „празник“ да е настъпил. Днес пък, 31 октомври, в София видях опашки от хора, извиващи се край магазини за карнавални маски и чудовищни атрибути, с които вечерта да се обезобразят. И пак се връщам на потресающата трагедия в Корея – колко млади момичета и момчета погинаха за миг под бесовската сеч на грозното опиянение да си ексцентричен, „безстрашен“, предизвикателен, непокорен на Бога… Господ ни е предупредил, че ставаме чеда на тъмнината и дявола, ако вървим след похотите и заблудите си. А сатаната „си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина“ (Йоан 8:44). Ето защо „празникът на смъртта“, празникът на не истинските светии покоси част от своите почитатели пред очите ни. Какво повече трябва да се случи, за да осъзнаем, че трябва да следваме своите скъпи и изпитани учители във вярата и благочестието, а не демоните и страстите си?! И подобава да слушаме този, заради когото празнуваме будителския и Отчов ден, отеца на нацията и духа ни – св. Йоан Рилски! Той и неговите приемници ни оставят плодове на праведност, чистота и святост, подвиг на упование и боголюбие, просвета, родолюбие и човеколюбие. Чрез светиите Бог ни храни с хляба на живота и ни пои с живата вода, за да имаме „живот… в изобилие“ (Йоан 10:10).

Ако пък си спомним Христовите думи: „Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, и кога поиска риба, да му даде змия?“ (Мат. 7:9-10), се питаме защо родителите драговолно поверяват децата си на мрака, вместо на Светлината? Защо не ги нахранят със здравата духовна храна, а ги оставят на отровата, която се лее в душите им от духовете на злобата и буквално ги убива? Защо възрастните съзнателно поощряват лукавите пътища на младите, вместо да ги поведат по пътища светли и градивни? Отговорите на тези въпроси са много. Заради собствено незнание, заради духовна слабост, която кара родителя да угоди на детето и неговите прищявки. Заради гнусна печалба. Заради това, че самите възрастни искат да се почувстват като деца, но по демоничния непослушен начин, с който грехът ни отдалечава от небесния ни Баща. И така именно настава „плач и скърцане със зъби“ (Лука 13:28), вечна мъка, „огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41), както и за онези, които ги следват.

Ако искаме децата ни да бъдат здрави и благословени, самите ние трябва да се откажем от хелоуинските сенки и следва да възжелаем всички да бъдем истински Божии чеда (срв. 1 Йоан. 3). Да отгледаме и съхраним детето във всеки от нас, т.е. чистото си и невинно сърце, така че заедно да богатеем в Бога и вярно да живеем. Та да се изпълни и в нас спасението на Словото: „светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Йоан 1:5). Амин.

Текст: д-р Десислава Панайотова

Снимка: доц. Йордан Йорданов