Адрес:
Храм "Св. св. Кирил и Методий"
Ул. "Г. Вашингтон" № 47
София 1202
България
Тел. 0878 82 43 87
Уебсайт: symvol.org
Освещаване на храма:
Освещаването се състои на 10 май 1909 год. от Софийския митрополит Партений заедно със своя протосингел архимандрит Варлаам и в съслужение с голяма част от столичното духовенство. На освещаването присъстват министър-председателя Александър Малинов, заедно с: министъра на външните работи и изповеданията Стефан Паприков, министъра на вътрешните работи Михаил Такев и военния министър генерал Данаил Николаев. Присъстват също и сръбският пълномощен министър Светослав Симич, началникът на тайния кабинет на Негово Величество Царя Страшимир Добрович, генерал Стефан Тошев и други видни столични граждани. Конвоирани от едно отделение гвардейци, в 11 часа пристигат на каляски Царят придружаван от генерал Кирил Ботев и Царицата, придружавана от г-жа Мария Петрова-Чомакова. Голяма радост за всички е идването на Царската двойка в новоосветения храм. Идването на най-високите гости носи голяма радост и на многохилядните богомолци, които трепетно чакат, изпълнили двора и съседните улици, да се поизпразни храма, за да могат и те да влязат и да се поклонят.[1] Почитта и благоговението към Светите Братя Кирил и Методий е причината да се съберат толкова много хора от София и околните села за освещаването на храма, носещ техните имена.[2] Голямото събитие е ознаменувано и с голяма дарителска дейност. Най-напред Негово Величество Царят дарява 1 000 златни лева на новоосветения храм,[3] които средства цар Фердинанд дарява изключително и само за нуждите на храма.[4] Царицата от своя страна предоставя сумата от 1 000 златни лева, които да бъдат раздадени на крайно бедните енориаши на храма.[5] Щедро се изсипват пари и дарове пред Светия Олтар за благоукрасата на църквата. Освен пари се даряват икони, свещници и свещени съсъди. Именно тогава и Андрей хаджи Исов обещава да даде средства за изработването на дърворезбования амвон.[6]
По случай освещаването на храма, църковното настоятелство дава тържествен обяд за по-видните гости. Този обяд се състои в градското казино, собственост на М. Рат. Именно той получава сумата от 150 лева, която настоятелството заплаща по случай обяда.[7]
Построеният храм представлява една доста внушителна сграда. Плановата структура представлява църква с трикорабна сграда с централен купол и сводове над страничните кораби, поддържани от осем колони разположени на четири чифта с три стенни апсиди от изток. Богато решена улична фасада с централен вход, фланкиран от две кули-камбанарии. Разполага с два странични входа един срещу друг от юг и север, като за Св. Олтар има отделен вход от южната страна с пет стъпала. Пространствената структура на сградата представлява сграда с компактен обем, развит около централния купол. От запад се извисяват две камбанарии с призматично осмоъгълно тяло и купол. Вътрешното пространство е разчленено на три кораба от два реда масивни зидани колони. Около цялата северна, западна и южна стена върви непрекъсната галерия с нисък дървен парапет. Конструкцията е такава, че масивните стени и колони носят сводовите покрития над корабите. Скатни покриви и полусферични куполи. Основите на църквата са каменни, а масивните зидове са от тухла камък и хоросан. На около 160 см. от дворното ниво върви цокъл от гранитни блокове. Покривът е с керемиди, куполите с ламаринена обшивка.[8] Каменните основи са вкопани в земята. Подът е с около 50 см. над равнището на земята.[9] Дължината на храма е около 30 метра, ширината около 20 метра. Височината до купола около 15 мера, като самия купол е с дължина 6 метра. Височината до галериите е 6 метра.[10] При сводовете стените са с 90 см. дебелина, а при прозорците са 60 см. дебелина. Прозорците са широки, прави и засводени отгоре. В Св. Олтар има три Св. Престола, но първоначално е осветен само централния, който е и най-голям. Южната кула-камбанария служи за място на камбаната, като стълбите, които водят до нея, водят и до галериите. Северната кула-камбанария е симетрична на южната, като в нея са обособени помещения за кръщелна и склад.[11]
Текст: свещ. Стилиян Табаков
[1] Пряпорец. год. XII. С., бр.49. 12.05.1909. с. 3.
[2] Кадиев, Л. Петдесет годишен юбилей на столичния храма “св.св. Кирил и Методий”. Църковен вестник. год. 60. С., бр. 18. 1959, с. 3-4.
[3] Архив Храма, а.е. 1, с. 1.
[4] Архив Храма, а.е. 1, с. 6.
[5] Дирекция СДА, ф. 1146К, оп.2, а.е. 2 стр. 25. Административни преписки (канцеларски). писмо, изх. N 8. 21.04.1910.
[6] Кадиев, Л. Петдесет годишен юбилей на столичния храма “св.св. Кирил и Методий”. Църковен вестник. год. 60. С., бр. 18. 1959, с. 3-4.
[7] Дирекция СДА, ф. 1146К, оп.2, а.е. 44, с. 101. счетоводни разходни документи-ведомости и др. документ. 1910.
[8] НИПК. досие на храм “св.св.Кирил и Методий” бул. Георги Кирков (ул. Георг Вашингтон) 47. с. 180-125.
[9] Софийска Света Митрополия. сведение за храм “св.св. Кирил и Методий” гр. София ул. „Георг Вашингтон” 47.
[10] Кадиев, Л. Петдесет годишен юбилей на столичния храма “св.св. Кирил и Методий”. Църковен вестник. год. 60. С., бр. 18. 1959, с. 3-4.
[11] Софийска Света Митрополия. сведение за храм “св.св. Кирил и Методий” гр. София ул. „Георг Вашингтон” 47.