Источник: fineworld.info.

НЕОИНДУИСТСКИ СЕКТИ

 

ФОНДАЦИЯ

 "ИЗКУСТВОТО ДА ЖИВЕЕШ"

на гуруто ШРИ ШРИ РАВИ ШАНКАР

Във връзка с поредната по-масова проява на тази секта у нас и като израз на загриженост за здравето и благопреуспяването на младите хора в България и на целия ни народ, желаeм да уведомим българската общественост за това, че религиозната "фондация" от неоиндуистки тип „Изкуството да живееш” има за цел да привлича последователи чрез фестивали, семинари, продажба на книги и други пропагандни материали, както и чрез "центрове за щастие" и своя търговска верига от магазини за  биохрани и продукти.  Прикрити зад добри лозунги като: "Разкриване на безкрайността", "Разкрий едно ново измерение на живота си...", "Преживей безкрайността в себе си", „Без цигарен дим!”, „Без алкохол!”, "Мастърклас по медитация" и др., гуруто-основател Шри Шри Рави Шанкар и неговите български активисти пропагандират своето религиозно учение и култа към самия гуру като при това трупат и определени финансови печалби. Внушава се, че сте канени на събитие за себепознание и релаксация, а се оказва, че целят да Ви въвлекат в неоиндуистки култ, почитащ лъжливите индуистки езически божества и самия Шри Шри Рави Шанкар. 


Шри Шри Рави Шанкар 

Допреди няколко години сектата наричаше своя гуру със споменатото по-горе име. От известно време, обаче, той е с "повишен" статут и вече към името му прибавят и ГУРУДЕВ (GURUDEV), което означава "учител-бог".

Цената за участие в този фалшив култ е материална и духовна - плащаш прескъпи билети (295 лв., 495 лв. или  510 лв. за два дни) за започващия днес семинар в НДК. И още по-страшното: плащаш с душата си. Известно ни е колко много хора са се доверявали на подобни "духовни учители" и впоследствие се оказва, че вместо вътрешен мир и освобождение от стреса, изпадат в униние и депресия, получават бучене в ушите, стигат до самоизолация и безпътица в живота.

Тъй като сме убедени, че е недопустимо български държавни, общински, културни и други институции да поддържат подобни организации, пък било то и при заплащане на големи суми за наем на зала, предоставяме този анализ за инфомиран избор и размисъл.

 Фондация „Изкуството да живееш” - религиозен култ

Основателят на Фондация „Изкуството да живееш” (ИЖ) е неоиндуисткият гуру Шри Шри Рави Шанкар, роден в Индия през 1956 г. Същинската му биография е недостъпна и неясна. В рекламната му биография се използват характерните за неоиндуистките религиозни култове пропагандни клишета, подчертаващи неговата духовна изключителност още от детска възраст, световната му известност, дължаща се на инициативите му за мир и здравословен начин на живот, както и обществения му авторитет, основаващ се на активна социална дейност в различни направления. В официалните уебсайтове на организациите, свързани с Шанкар, в брошурите, списанията, книгите и дисковете, издавани от тях, целенасочено се публикуват негови снимки с известни личности, за да се убеждава обществеността в значимостта на благотворителната и "духовна" дейност на гуруто. В същото време дори инструкторите, т.е. хората, работещи за ИЖ, не знаят достатъчно за живота на своя духовен водач.

Така или иначе официално се разпространяват няколко биографични момента, които ясно показват, че:

1. Шри Шри Рави Шанкар е самообожествяващ се религиозен водач. Той от малък се бил посветил на дълбока медитация, знаел наизуст един от водещите религиозни текстове на индуизма „Бхагават Гита” (???), на 26-годишна възраст бил получил божествено откровение за дихателната практика „сударшан крия”; наричан е от почитателите си „Негово Светейшество” и „Негова Божествена милост”, „Духовният господар на хилядолетието”; изнася лекции с теми „В търсене на Бога”, „Вярата е състояние на ума”; пише книги като „Бог обича шегата” и издава много други аудиокасети и компактдискове с подобни заглавия; последователите му практикуват култ към гуруто, който се изразява в молитви и в принасяне на дарове пред портрета му.

Самият Шанкар пише: «Бог – това е цялото съществуване. /.../ Този, който гледа – това е самият Бог. Бога можете да откриете в сърцевината на самите себе си.» [1] И още: «По Вашата истинска природа Вие сте Бог. Когато сте невинни, когато сте самата покорност, вие сте Бог.» [2] Т.е. според Шанкар разлика между него и Бога, между Бога и човека няма. [3]

2. Фондация „Изкуството да живееш” развива нерегламентирана религиозна дейност под прикритието на социални мисии, йога курсове, медитационни семинари и културни прояви.

В официалния й български сайт четем: „Фондация „Изкуството да живееш” (The Art of Living Foundation) е хуманитарна и образователна неправителствена организация с дейност в над 150 страни по света. Нашата дейност има за цел да усъвършенства човека като личност и да го насърчи да работи в полза на обществото. Образователните програми и курсове за самоусъвършенстване на фондация „Изкуството да живееш” предлагат техники за освобождаване от стрес, подобряване на здравето, концентрацията и паметта, повишаване на съзнанието и постигане на хармонични отношения между хората. Нашата мисия е глобализиране на духовността и постигане на мир на нивото на индивида, обществото, нацията и света като цяло. Фондация "Изкуството да живееш" работи със специален консултативен статут към Икономическия и обществен съвет (ECOSOC) на ООН, участва в работата на множество организации, включително и на Световната здравна организация (WHO).” [4]

3. Като твърди, че не е религиозна организация и че в инициативите й могат да се включват хора с най-различна религиозна и нерелигиозна принадлежност, Фондация „Изкуството да живееш” използва метода на подвеждането с цел привличане на неосведомени нови членове и въвеждането им в сферата на индуистките езически религиозни култове.

- ИЖ организира често концерти и семинари за начинаещи, които не се отличават с открито религиозен характер. Но на тях се медитира, раздават се агитационни и рекламни материали, които целят задълбочаването на заниманията на заинтересуваните в следващи скъпо платени курсове и религиозни церемонии.

- На втория-третия ден от някои базови семинари на участниците се раздават листа с напечатани тарнскрибирани санскритски текстове, които представляват „баджан”-и (песни) със съдържание, което е абсолютно неясно за новопрохождащите в дихателните упражнения. Ако някой попита за смисъла им, му се отговаря, че в тях се пее за нас хората, за светлината, любовта и радостта от живота. Всъщност, в тях се възпяват индуистки божества като Шива, Нараяна и мн. др.

- По време на курсовете за напреднали вече се практикува поклонение пред гуруто Шри Шри Рави Шанкар (обикновено пред портрета му), слушат се и се гледат негови аудио- и видео лекции, раздават се индивидуални „мантри” за произнасяне (молитвени формули), разкрива се повече за учението на гуруто. Хората се призовават да пренесат тези практики и у дома и да си организират неделни „сатсанг”-и – събрания на единомишленици, извършващи групова медитация, групови дихателни упражнения и религиозни церемонии в чест на Шанкар и индуистките божества.

- За още по-напреднали последователи се организират специални семинари за тренинг на бъдещи лидери, които се ангажират да разпространяват идеите и практиките на Фондация ИЖ по целия свят.

4. Опасни моменти в учението и практиките на Фондация ИЖ.

Чрез внушението, че ИЖ работи с ООН и че съдейства за премахване на несправедливостите, болестите и стреса от живота на съвременния човек, Фондацията ИЖ се опитва да обезсили критичното мислене на обществото, за да възприемо то по-лесно следните спекулативни и безотговорни идеи:

- „Няма добро и зло” (думи, изричани от Шанкар и от негови подчинени и верни инструктори по време на множество лекции по целия свят).

- „Самопознанието се състои в това да възприемаш всеки човек като парцалена кукла. Никой не притежава каквато и да било фиксирана индивидуалност..." [5]

- Съществуването на света е плод на божествената игра. Бог "...просто си играе, натискайки всички ваши бутони..."[6] "...Той говори: не възприемайте нищо насериозно, всичко това е игра. Всичко това прилича на сън." "Направете целия си живот една игра. В нея няма нито назначение, нито цел – няма нищо." [7]

- Внушава се необходимост от пълно подчинение и преклонение пред Шри Шри Рави Шанкар. „Вие принадлежите на Бога, вие принадлежите на Господаря, на света. Чувство за принадлежност - и страхът си отива. Аз принадлежа на Бога, на моя Учител, на моя Господар, моят Учител се грижи за мен. Божественото се грижи за мен.” [8]

- Дихателните и медитативни практики, извършвани от неподготвени участници, каквито са младежите и възрастните в повечето масови събрания по време на базовите семинари, спектаклите и концертите на ИЖ, могат да предизвикат фалшиво усещане за щастие, удовлетворение, себереализация и еуфория чрез изкуствено провокиране на отделянето на хормона ендорфин.

Тези и други внушения и медитативни практики, макар и да минават под знака на борбата със стреса, обездвижването, тютюневата, наркотичната и алкохолната зависимости, съдържат голяма опасност за свободата, физическото и психическото здраве и за хармоничното развитие на младия човек, тъй като могат да доведат до разрив с усещането му за действителността, до отслабване на чувството му за отговорност и за необходимост от полагане на сериозни усилия по житейския му път. Особено опасен е фактът, че Фондация „Изкуството да живееш” приучва своите членове към несамостоятелно и безкритично мислене, и култивира в тях търсене на наслада от отказа да практикуват свободен личен избор заради абсолютния авторитет на гуруто Шри Шри Рави Шанкар, който се представя като мост към вечността и божествеността за всички негови духовни ученици. Не на последно място така се набират дарения и невинни хора, които доброволно да работят за финансовите интереси на Фондацията, загърбвайки личния си живот, семейната си и професионална реализация.

ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий” призовава да не се обвързваме с инициативите и проявите на Фондация „Изкуството да живееш”, а напротив – да осъзнаваме и разясняваме нейната прикрита култова същност и гуру-ориентацията й, което всъщност представлява хула срещу Бога.


 Икона на Иисус Христос - автори: Студио "Димчовски" (Димчо и Антония Димчовски) - иконата не може да се копира или разпространява без изричното съгласие на иконописното студио

Позволяваме си да ви припомним, скъпи читатели, че през 2012 г. сектата изгуби заведеното от самата нея съдебно дело срещу нашия ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий", в което претендираше, че с превантивната си просветна дейност ние пречим на нейните прояви и заплашваме нейните права. "Фондацията" даже сама оттегли жалбата си срещу нас на втора инстанция. Сектите не обичат Църквата, не приемат Богочовека Христа, лъжливо се представят като толерантни към Него и към Православието. Сектите не милеят за спасението на човешката душа и фактически погубват целия човек - с душата и тялото му. Ето защо Господ Иисус Христос ни заръчва да бъдем бдителни: "Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение" (Мат. 26:41) и да не приемаме лъжемесиите, които се стремят да ни прелъстяват, за да се поклоним на тях (каква мерзост!), вместо на истинския Бог. В Евангелието Синът Божий ни предупреждава: "ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред" (Мат. 25:24-25).

Благодарим Ти, Спасителю, че ни изкупи и спаси, обнови и възкреси със Своята жертва и със Своята победа.

Благодарим Ти, Света Троице, че ни просвети и възроди със Своята милост и освещаваща благодат.

Дай ни, Боже наш, да Ти бъдем верни като светиите, да Те славим и да Ти служим вовеки веков! Амин.

Д-р Десислава Панайотова, директор на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий"

Бележки:

Цитати и снимки от сайта на сектата: artofliving.org/bg-bg

[1] Шри Шри Рави Шанкар. Капли света. Изд. Московского центра ИЖ, б. г.

[2] Шри Шри Рави Шанкар. Стучи в дверь изо всех сил. Изд. Московского центра ИЖ, б.г.,с.86. 

[3] Шри Шри Рави Шанкар. Бог любит веселье и другие беседы. Изд. Московского центра ИЖ, б.г., с.88.

[4] http://artofliving.bg/bg/foundation/1-foundation.html

[5] Шри Шри Рави Шанкар. Бог любит веселье и другие беседы. Изд. Московского центра ИЖ, б.г., с. 34.

[6] Шри Шри Рави Шанкар. Капли света. Изд. Московского центра ИЖ, б. г.

[7] Шри Шри Рави Шанкар. Бог любит веселье и другие беседы. Изд. Московского центра ИЖ, б.г., с. 104.

[8] Аудиозаписи на 18 лекции на руски на Шри Шри Рави Шанкар: "Покой - это наша природа", "Вы устали?", "Упанишады", "В поисках Бога", "Вера - состояние ума" и др. В писмен вид част от лекциите вижте в: www.esatsang.ru и elina.zip.

За повече информация за противодействието ни спрямо сектите:

http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/crik

Храм „Св. св. Кирил и Методий”

Ул. „Г. Вашингтон” 47

София 1202

Сл. тел. 02/983 14 85, в. 215 - ЦРИК

Моб. тел. 0878 44 54 57

Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Уеб-сайт на храма и ЦРИК: http://www.symvol.org

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

ШРИ ЧИНМОЙ - ЛЕДЪТ ЗАД "БЛАГОСТТА"

 

 Гуруто Шри Чинмой по време на езическа индуистска молитва 

Кратка биография:

Индиецът Чинмой Кумар Гхош е роден през 1931 г. в Шакпура, източен Бенгал (дн. Бангладеш). След смъртта на родителите си 11-годишният Чинмой живее за период от 20 години в ашрама /духовната общност/ на Шри Ауробиндо в южна Индия. През 1964 г. пристига в Ню Йорк, където отначало работи в индийското консулство и издава религиозно-философско списание.

Липсата на дълбока християнска мистична традиция в САЩ кара търсещите, но духовно неопитни американци от втората половина на 20 в. да се обръщат към източните учения и наивно да се доверяват на първия срещнат гуру /учител/, който обещава да задоволи духовния им глад. Подобно на много други самозвани индийски гуру-та (напр. Махариши Махеш Йоги, Абхай Чаран Бхактиведанта Свами Прабхупада, Шри Матаджи Нирмала Деви, Раджниш Чандра Мохан – Ошо, Шри Шри Рави Шанкар и др.) Чинмой умело се възползва от американската субкултура на хипитата, от духовната обърканост на американците и от кризата около войната във Виетнам. Индийският гуру всячески провокира и поощрява интереса към източните духовни и религиозни практики, който междувременно се е превърнал в мода за студентските, интелектуалните и артистичните кръгове на американското общество. Чинмой става Шри Чинмой и започва да пропагандира учението си посредством лекции, сеанси по медитация, концерти, рецитали, спортни и миротворчески мероприятия. Този род социална и културна активност представлява специфична форма на мисионерство, адаптирана към особеностите на съзнанието и начина на живот на потенциалните привърженици на култа в богатите западни страни. И наистина постепенно Чинмой набира влиятелни и заможни последователи, а останалите използва като доброволни активисти. Шри Чинмой насочва вниманието си и към политическите лидери, пред които легитимира своята „мисия“ като насочва вниманието им към хуманитарната дейност на Чинмой Центровете. В стремежа си към политическа и институционална подкрепа Чинмой не се скъпи на ласкателства, които отправя в стихотворна форма към такива личности като Нелсън Мандела, Михаил Горбачов, принцеса Даяна, папа Павел VІ, папа Йоан Павел ІІ, майка Тереза и мн. др. Характерно за сектата е и раздаването на титли и награди на държавни, областни, общински ръководители, общественици, спортисти, деятели на културата, учители, ученици, институции и градове. Дейността си Чинмой осъществява чрез организации като „Peace run” ("Пробег за мир"), "Комитет за мир", "Единство - Мир в целия свят - Семейство", "Божествени начинания", "Клуб по интегрална йога", Международно Обществено Движение "Маратонски отбор на Шри Чинмой", различни центрове и др. Закономерно е, че последователите на Чинмой в различните страни по света не са съветвани да се регистрират като религиозни общности, въпреки че същността на извършваната от тях дейност е религиозна и де факто обслужва култа към личността на Шри Чинмой. Напротив, обикновено, както е и в България, култовете към Шри Чинмой се регистрират по закони за организации с нестопанска цел (у нас - ЗЮЛНЦ). Така сектата прикрива истинската си същност с цел по-необезпокоявано да развива пропагандната си и самопопуляризаторска дейност за набиране на нови членове и влияние.

 

Последовател на Шри Чинмой се моли пред портрета му

Учение:

1/ Обожествяване на човека.

Шри Чинмой се превръща в един от най-влиятелните гласове на съвременния религиозен еклектизъм. Неслучайно той открива с медитация Втория световен конгрес на религиите през 1993 г., в който участват ок. 6000 представители на най-различни религии, конфесии и духовни движения. Учението му представлява синкретична смес от религиозно-окултни пантеистични идеи, представени чрез псевдоиндуистки понятия и приспособени към възприятията на съвременния западен човек. Чинмой е типичен представител на онзи тип духовни водачи, които в името на личното си издигане и замогване угаждат на духа на този век и говорят пред слушателите си онова, което те самите искат да чуят. А модерният човек повече от всичко иска да чуе, че може да бъде щастлив, че по своята същност е бог и че пътят към достигане на блажено божествено състояние е съвсем достъпен. „Нашата цел е да вървим от бляскавото към по-бляскавото до най-бляскавото, от висшето към по-висшето до най-висшето. И дори в най-висшето не съществува край за нашия прогрес, защото Бог е във всеки един от нас...“, казва Шри Чинмой. В книгата си „Крилете на радостта“ той доуточнява тази мисъл по следния начин: „Да живееш радостно означава да изживяваш вътрешния си живот. Това е животът, който води до себереализация. Себереализацията означава да реализираш Бога в себе си, защото Бог не е нищо друго, освен Божеството, което е дълбоко вътре във всеки един от нас, очакващо да бъде намерено и разкрито.“ Така Чинмой сам признава, че в центъра на неговото учение стои човекът и постигането на лично удовлетворение, а не единият и истински Бог, към Когото единствено може да се стреми действително вярващата душа – стремеж, който по непреходен начин е изразен от св. пророк и цар Давид: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!“ /Пс. 41:2-3/.

2/ Един Бог – много божества?

Некоректността и непоследователността в излагането на доктрината е характерна черта в пропагандата на източните лъжеучители. Чинмой не прави изключение от това правило: той заблуждава и обърква слушателите си като смесва християнски с будистки и индуистки понятия. Най-първо Чинмой прави това със святата за християните дума Бог. Наред с нея той използва понятието божества и Велика Богиня / Божествена Майка. Ето как Чинмой проповядва едновременно псевдомонотеизъм, пантеизъм и политеизъм: „Когато аз казвам „Отче“, аз не изключвам Майката. Бог е както мъжествен, така и женствен. Просто терминът „Отец“ е по-близък на западния свят /.../ Така че аз използвам термина „Отец“, защото той ви е по-близък. На изток ние много често се доближаваме до женския аспект. Ние мислим за Великата Богиня, Божествената Майка.“

Нещо повече – Шри Чинмой си позволява да поставя под еднакъв знаменател християнската представа за Бога и индуистката почит към такова женско божество, каквото е богинята на унищожението Кали. Тя е покровителка на много индийски гуру-та (включително и на безпардонната водачка на движението Сахаджа Йога - Шри Матаджи Нирмала Деви, която от 1990 г. насам е посещавала България няколко пъти). За да прозрем в спекулативната пропаганда на Шри Чинмой, е достатъчно да сравним възвишената християнска представа за Бога като всесъвършен и вселюбещ Творец и Спасител с безумното индуистко поклонение в чест на Кали („черната“). Тя се изобразява облечена в кожа на пантера, около врата й се люлее дълга огърлица от човешки черепи, в две от четирите си ръце държи отсечени човешки глави, а в останалите две – меч и нож за жертвоприношения. От дългия език на Кали тече кръвта на нейните жертви, с което демоничният й образ се оцелостява напълно. Вазможно ли е в такъв случай който и да било разумен човек да се вслушва в речите на Чинмой, който се опитва да ни внушава, че между религиите същностна разлика няма и че Кали е просто един аспект на Този, за Когото в св. Библия се казва: „Бог е любов, Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него“ /1 Йоан. 4:8-9/?!

3/ Вечност, спасение и карма.

Отричайки божественото достойнство на Иисус Христос и представяйки Го не като Изкупител, а като един от многото духовно просветени личности в човешката история, Шри Чинмой прокарва идеята за закона на кармата /наследството от предишни животи/ и прераждането, чрез които източните народи несполучливо се опитват да си обяснят и да превъзмогнат проблема на греховността и драмата на смъртта. „Законът на кармата е безмилостен...“, казва Чинмой. Но бърза да „утеши“ своите последователи като добавя: „Когато човек влезе в духовния живот, неговата карма лесно може да бъде нулирана, ако е такава Волята Божия, действаща посредством духовен Учител.“ Според Чинмой при нулирана карма човекът може да очаква прекратяване на преражданията в различни тела и достигане до божественост. Тоталитарният гуру очевидно внушава, че той, духовният учител, може да нулира тази карма и да освободи човека - т.е. Чинмой си присвоява божествени качества и така държи в психологическа зависимост своите последователи.

Задължително следва да подчертаем, че това схващане е напълно противоположно на православната християнска идея за единствеността на земния човешки живот, за възкресението на мъртвите и за живота в бъдещия век, както Символът на вярата определя вечното спасение на вярващите в Иисус Христос. От Библията недвусмислено разбираме, че „на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“ /Евр. 9:27/ и че „Христос, вендъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение“ /Евр. 9:28/. Така поставен, въпросът за греха, смъртта и вечността максимално мобилизира духа и свободната воля на християните и активизира чувството им за отговорност пред Самия Господ, вместо да ги поставя в зависимост спрямо един или друг лъжеучител.

Последователи са коленичили пред гуруто Шри Чинмой, който е почитан от тях като божество

Религиозният профил на организациите на Шри Чинмой:

Религиозният профил на култа към Шри Чинмой и свързаните с него прояви - включително и култа към божеството Агни - огъня, е безусловно очертан. Това ясно личи от:

- независимите изследвания на специалисти - сектоведи като проф. Александър Дворкин (виж книгата му "Сектознание"), според които Шри Чинмой е религиозен водач, който налага начина на живот на своите последователи;

книгите на Шри Чинмой, където се говори за „Бог” и „божественост”, за това, че „йога означава единение, единение с Бог” (Чинмой, Шри. Отвъд вътрешното. ШЧЦ, 2010, с. 215), а „медитацията е непрестанна будност и съзнателно приемане на Бог от човека” (пак там, с. 300);   

- химните на Чинмой организациите, които са религиозни песни и мантри, посветени на различни индуистки божества или на Шри Чинмой, и са с неясно за широката публика религиозно съдържание, тъй като обикновено се пеят на бенгалски или санскритски език. Така незапознатата аудитория бива подвеждана да стане неволен участник в религиозно-музикална прослава на самия Шри Чинмой, на неговото религиозно учение и на индуистки божества, към които тя самата няма отношение. Това е недопустимо подвеждане на хората по време на концерти и други "културни", спортни и обществени мероприятия на сектата, в които много често се включват родители с малолетни и непълнолетни деца.

Методи: Тук стигаме и до методите, с които Чинмой си служи в ръководенето на общността от последователи на своето „универсално“, „хуманно“, „миротворческо“ и „красиво“ учение. В основата на всяко тоталитарно религиозно движение стои хитро замислен комплекс от внушения и практики, които взаимно се предполагат и които създават у адептите на култа силно чувство за зависимост.

За почитателите на Чинмой „системата“ е следната – внушава се, че:

– Шри Чинмой е божество; той открито се самопровъзгласява за бог (Отвъд вътрешното, стр. 387-389);        

- този свят е ограничен, объркан, низък и грозен;

–         но има изход;

–         изходът е учението на гуру-то;

–         можеш да вникнеш в това учение само, ако изпълняваш предписанията му;

–         лесно е, само трябва да си послушен и безкритичен, т. е. да „изпразниш“ съзнанието си от всякаква предишна вяра, семейна или национална привързаност;

–         след това трябва да „отвориш“ съзнанието си за образа и „благата“ усмивка на учителя и напълно да се отдадеш на неговата воля;

–         разбира се, следва да съкратиш часовете за сън и почивка;

–         да станеш задължително вегетарианец;

–         да се откажеш от личния си и сексуалния си живот;

–         трябва да медитираш пред образа на гуру-то Чинмой, чиято "свръхестествена сила" може да те освободи от лошата ти карма и да ти донесе спасение и покой;

–         успехът ти е напълно гарантиран, ако си добър спонсор или ревностен активист в дейностите на комуната;

–         същевременно нямаш право свободно да се доближаваш до учителя без неговото изрично разрешение;

- трябва да носиш бели дрехи по време на съвместни церемонии;

- членовете са поощрявани да гонят екстремни спортни и други рекордьорски резултати като форма на служение и прослава на своя гуру Чинмой, които често се изразяват в прекомерно физическо и психическо натоварване. Пробезите на мира, които се организират от сектата, представляват ритуално действие в чест на огъня и гуруто, както и "белязване" на територия.

В тази връзка особено внимание обръщам върху писанията на Шри Чинмой, издадени на български език от неговото сдружение. В тях  се съдържат преки и косвени обидни квалификации за християните като `арогантни хора`, тъй като те не вярват в прераждането (Чинмой, Шри. Смърт и прераждане. ШЧЦ, 2005, с. 98) и тъй като изповядват Христос за свой единствен Спасител, което Чинмой нарича `глупост` (Отвъд вътрешното, с. 405). Култът на Чинмой призовава към отчуждаване от православното християнство (считано за православните християни) въз основа претенциите на гуру-то за превъзходството на неговата медитационна и йога практика над традиционните религии (Отвъд вътрешното, сс.216-217), както и на името ОМ (свещено прозвище на индуистките божества Кришна и Брахма) над християнските имена на Бога (пак там, с. 26). Последните примери са ясни доказателства за фалшивата толерантност към различните по вяра и за псевдоуниверсализма в учението, проповедта и дейността на Шри Чинмой и неговите организации.

Социалната опасност в учението на Шри Чинмой изпъква особено отчетливо, когато опознаем неговото виждане за семейството като за низша и  преходна форма на общуване и любов между мъжа и жената (Отвъд вътрешното, сс. 54-56);

Инциденти:

При подобно контролиране на човешкото съзнание в рамките на „общността Чинмой“ нерядко се стига до сериозни здравославни проблеми и психически отклонения. Неопитният в духовните практики човек е изключително уязвим поради умственото и физическо напрежение, на което е подложен. От друга страна, липсата на „великолепни трайни резултати“ автоматично внасят в сърцето на последователя силна тревога, която често води до изпепеляващо съмнение в самия него и до тежки депресивни състояния. Така поклонникът на Чинмой се превръща в човек, който вместо мир и радост, изпитва панически страх и е готов на всичко, за да се освободи от него. Закономерно е, че в това религиозно движение има редица случаи на самоубийства и то предимно на млади хора /напр. в Хановер и Воронеж през 1995 г./,  както и други престъпления - регистрирани са опити за похитяване на деца в Полша, използване на наркотици и пр.

Затова са изработени много официални документи и становища на различни държави (напр. Австрия, Германия, Русия и др.), конференции и симпозиуми, според които движението на Шри Чинмой се определя като тоталитарен култ и опасна секта, разрушителна за личността:

> Федерално Министерство на околната среда, младежта и семейството на Р Австрия. "Сектите. Знанието предпазва!" (1999 г.).

> Списък на култове и секти от сборника "Международна конференция "Тоталитарните секти и демократичната държава" (Новосибирск, 9-11 ноември 2004 г.).

> Брошура на Областен управител на Софийска област и Св. Синод на БПЦ - Българска Патриаршия от Кръгла маса „Религиозното образование в помощ на българското общество” (18 май 2010 г., София).

 ~~~~~~~

Нека се взрем с чист поглед в Православието и да си отговорим на въпроса:

Има ли нещо, от което човешкият живот се нуждае, но не може да го намери в живота на Църквата Христова, та толкова безразсъдно посягаме към сладко-горчивите води на противоречиви учения и екзотични религии?

Можем да открием отговор на този въпрос във вдъхновените слова на св. апостол Павел, който преди две хиляди години също като нас се е питал кой е най-добрия път към Бога, по Когото е копнеело сърцето му. Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” /Еф. 4:5/, „стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува“ /Гал. 5:1/.

Тази наша свобода в Православието е най-голямото ни съкровище, защото тя ни освобождава и от личните ни бесове, и от робуването на лъжемесии, и от фалша на „модерните ценности", и от бремето на греха и смъртта. В православната християнска вяра откриваме неизменните истини за Бога, освещаващата сила на тайнствата, общочовешките идеали и светостта. Ако в бита си мечтаем по свещеното, можем да го открием в благолепието на храма и в небесната красота на св. Литургия. Ако умът ни жадува да стигне предела на мислимото, може да се издигне и да съзерцава тайната на Св. Троица. Ако сърцето ни милее за благост и нежност, може да се окъпе в съвършената християнска любов, в която „страх няма“ /1 Йоан. 4:18/. В Църквата сме и ти, и аз, и семействата, и народите, и светиите, и ангелските войнства. Да не бягаме от Църквата, защото в нея е света Богородица и нейният Син и наш Бог Иисус Христос! А където е Христос Господ, там е спасението, възкресението и животът! Да пазим себе си, децата си, семействата си и България! Амин.

Статия: д-р Десислава Панайотова

Снимки: NY Times, Adarini, perfectionjourney.org