Тя се състоя на 7 юли с благословението на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Александър Георгиев, председател на столичния храм "Св. св. Кирил и Методий" (ул. "Г. Вашингтон" 47) и беше оранизирана от Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий" към същия храм. Лектор беше д-р Десислава Панайотова – директор на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий".
Беседата беше посветена на истината и чистотата на православната вяра. Лекторът се обърна към присъстващите с думите: „Искаме да кажем ясно, че повечето от нас тук, в България, може би не всички, но вярвам, по-голяма част от нас, и целокупната ни Църква като цяло, не приема икуменизма, не приема тази всеерес на днешното време, отхвърля всички нейни подходи – и по-откритите, и най-подмолните, бди Църквата и не иска да бъде потушена Истината и да погубен шансът на всеки от нас да се спаси“.
Беше обявено, че на юнското си заседание (22-24 юни 2016 г.) Св. Синод на Българската православна църква е взел решение проявата в Крит (16-26 юни) да бъде наричана не Всеправославен събор, а само „Съборът в Крит“.
Вече една Поместна православна църква – Антиохийската, отказа да признае Събора в Крит за „велик и свят“, както и решенията му за задължителни, наричайки го предсъборно съвещание.
Цитирано беше и изявлението на „Съюза на православните клирици и монаси“ в Гърция, които също не признават Критския събор за истински, защото „той не е продължение на православните събори, а представлява сам по себе си отклонение от установената съборна практика и невиждано канонично новаторство“.
Като същинска причина за свикването на Събора в Крит беше посочено: Лукавото и непряко афиширано прокарване на икуменическата идеология като всеприета, официална и всеобщо валидна за цялата Православна Църква, в угода на „братята християни от другите християнски конфесии“ - римокатолици, протестанти, монофизити, несториани и други еретици.
Беше откроена и друга основна цел на беседата: Да подкрепим решението на Св. Синод на БПЦ относно неучастието на БПЦ в Събора в Крит и борбата на българския Св. Синод за чисто православие, за братска любов и равноправие при свикването на бъдещ истинен всеправославен събор, ако такъв се състои, на който да бъдат разгледани важните теми на нашето съвремие и Църква при всеобщо представителство на православния епископат.
Богословският анализ по време на беседата съдържаше следните основни точки върху темата „Какво роди Съборът в Крит’2016 г.“:
А. Икуменически дух и икуменически документи
Б. Неразрешени от срещата в Крит проблеми
В. Разногласия сред самите православни
Г. Разделение в свидетелството за Православието пред света
Д. По-голяма яснота кой кой е в Православието днес
Е. Мобилизация и по-тясно взаимодействие вътре в Православната Църква.
Отдавна в православния свят не се беше извисявал гласът на ревността, да се каже истината, че другите не са църкви, че те са еретици, с които каноните забраняват обща молитва, както това се случи на о. Крит, каза лекторът.
Акцент на беседата бяха икуменическият дух и икуменическите документи, родени на Събора в Крит. Настоятелното свикване на срещата на този остров бе породена от очевидни предварително приети ангажименти пред чужди за Православието сили икуменическата идеология да бъде прокарана на този форум, отбеляза д-р Десислава Панайотова.
Цитиран беше откъс от доклада на св. Серафим Софийски Чудотворец пред Московското всеправославно съвещание от 1948 г.: „Не с инославните трябва да се обединява Православната църква, защото това е дело неосъществимо, утопично, крайно гибелно за нея. Православните християни трябва да се обединяват едни с други, според заповедта на Христос, Който е казал: И не само за тях се моля (подразбира се – за апостолите), но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Йоан 17:20-21). Тук думата всички, според контекста на казаното, се отнася към вярващите. А под вярващи не бива, както правят това икуменистите, да разбираме и православните, и инославните християни. Тук трябва да се разбират само истинно-вярващите, т.е. православните християни, защото Господ, Който е казал: Аз съм…истината (Йоан 14:6), не би могъл в Своята първосвещеническа молитва да има предвид еретиците – хора не истинно-вярващи“.
Един от присъстващите на беседата духовници, йеросхимонах Димитрий (Зографски), посочи, че беседата всъщност представлява богословски анализ, който може да спомогне за изготвянето на съборен документ със стабилно богословие - едно решение на епископите, които не са подписали документите с икуменически дух на Събора в Крит.
На реплика от г-н Боян от залата, че на Събора в Крит са участвали десет Православни автокефални църкви, йеросхимонах Димитрий (Зографски) припомни, че за статута на един събор, както се вижда от църковната история, се съди според приетите на него вероопределения, а не според броя на участвалите поместни църкви или епископи. И още по-точно, критерият е дали тези вероопределения отговарят на Свещеното Писание и Свещеното Предание, в частност - на Вселенските и поместните събори на Църквата.
Нека да ни бъде учител историята, призова йеросхимонах Димитрий (Зографски) и припомни как епископи не са отивали на събори, на които са знаели, че няма как да просъществува истината, давайки пример със св. Йоан Златоуст.
Споменати бяха още съборът в град Ефес от 449 г., на който не само били поканени, но и присъствали представители на всички тогавашни поместни църкви, иконоборческият събор от 755 г., с участието на над 300 епископи, както и Фераро-Флорентинският събор от 1439 г., на които са били взети неправославни и впоследствие категорично отхвърлени решения.
Стана ясно, че на Света Гора-Атон също се е наблюдавало разцепление при изработването на обща позиция. „Шест манастира излязоха със свои послания, включително нашият Зографски манастир, всички публикувани в сайта Всемирното православие. След един месец срещи Кинотисът успя да изработи общ документ, чиито тон и съдържание, за жалост, не отговаряше на изповедническия дух на Св. Гора, предаден от нашите предци“, каза о. Димитрий.
Д-р Десислава Панайотова говори за лицемерието в Енцикликата и Посланието на Критския събор, в които пише, че са били разглеждани, дискутирани в братски дух въпросите и се е достигнало до единомислие и че уж се било чуло мнението и на Кинотиса на Св. Гора, който бил съветващ орган при Вселенския патриарх (!?).
Лекторът зададе въпроса: "Е, като се е чуло мнението, то отчете ли се? Писа ли Кинотисът, че еретици не трябва да се наричат църкви? Чу ли ги някой? Само козметични промени – да, бяха направени, но мисията на тази проява в Крит да бъде промотиран икуменизмът, не можеше да бъде променена, тя остана и се прокара на този събор. Това щеше да се случи с нас или без нас, и слава Богу, че се случи без Българската православна църква!".
Поради самия дух на Събора, далече от светоотеческата откритост и истинност, не устояха в първоначалното си намерение Гръцката и Сръбската православна църква и подписаха, с малки изключения, икуменическите му документи.
Йеросхимонах Димитрий (Зографски) нарече мъдро решението на Св. Синод на Българската православна църква, която самостоятелно и по съвест отказа да отиде на един предрешен събор, където можеше също да бъде подведена в капана на мъглявите му определения.
На въпрос от залата водещата д-р Десислава Панайотова отговори, че Св. Синод на БПЦ не е излязъл още с конкретен списък от теми за един бъдещ, истински събор. Това предстои да видим, с доверие към нашето свещеноначалие. Набелязани са само най-важните неща: Да не се предава Символът на вярата на поругание, да се отстоява догматът за Църквата - какво е Църквата, да бъдат представени всички епископи, както и в един бъдещ истински православен събор да бъдат включени всички тези актуални въпроси в нашето съвремие, вкл. въпросът за календара.
От участниците в беседата беше споделено мнението, че тук, на беседата, показваме едно различно мнение от това на проф. Желев, проф. Калин Янакиев, сайта Двери, сайта Добротолюбие - и то е, че не приемаме икуменическата всеерес.
Според свещеник Сергей Павлов от столичния храм „Св. вмчк Мина“ – ж.к. Модерно предградие: „Това, което се случи, беше едно изпитание от Бог за нашия Св. Синод и нашето свещеноначалие по повод на предсъборните тестове, от една страна, и по отношение на това, което оттам нататък би се случило. Ако нашият Синод беше взел друго решение, различно от това, което е в момента, тогава може би щеше да се наложи да се вземат някакви, мерки, да се предприемат действия, да има ясна позиция от страна на вярващите, и аз самият бях с такава готовност. Но в момента, в който те взеха това решение и отхвърлиха предсъборните текстове, аз лично за себе си мога да кажа, че се успокоих. Още повече, след като взеха решение да не присъстват на този събор. Оттам нататък изобщо не съм се занимавал с това, просто им се доверих.
Ясно е, че сигурно ще има противодействие, но нас само може да ни радва такова нещо, защото последното блаженство това гласи: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
За този събор не съм следил стриктно това, което се случва, но дори и да се бях опитвал да го следя, много неща останаха в тъмнина там, и така беше с цялата подготовка. Бог е истина и светлина и нищо скрито няма при Него. Там, където е Бог, няма нищо скрито. Няма защо да се крие човек, ако се крие, значи нещо не е наред. По плодовете може да видим. Това е съборност, но не в Христа, за съжаление. Да ни дава Господ сили, за да разбираме кой е правилният път.
Йеромонах Серафим Роуз говори за уханието на Православието. Ето това трябва да го разбираме и чувстваме в себе си, да разбираме къде е истината и къде лъжата, защото много пъти лъжата не се представя като лъжа, подменя истината. И това го виждаме на практика как се случва. Много се радвам, не само аз, а мисля, че е радост и за целия православен свят, че нашият Синод зае такава твърда позиция. Това дава кураж на онези епископи от другите Поместни църкви, които също не са съгласни. Ето това е църковността и съборността. Съборността нека да бъде в истината, в Светия Дух, в истинското ухание на Православието – ето това да имаме в себе си".
Йеросхимонах Димитрий (Зографски) напомни, че в нашето трудно време има само един сигурен начин да не се заблудим: всецяло да живеем в Бога и непрестанно да Го умоляваме Той Сам да ни пази в светата Си Църква, сега и винаги, и во веки веков.
Два дни след беседата „Какво роди Съборът в Крит’2016“ от канцеларията на Св. Синод на БПЦ-БП обявиха, че след като получат официално документите от Крит, ще им бъде направен легализиран превод и ще бъдат изпратени на митрополитите на БПЦ за внимателното им изучаване.
Едва след това на свое заседание Синодът ще вземе отношение по решенията на Събора и ще изпрати становището си по надлежния ред.
Беше напомнено също, че Българската патриаршия не е отказвала участие в Събора. Съгласно приетия регламент, Светия Синод на БПЦ-БП подложи на внимателно съборно изследване проекто-документите. Тъй както бяха открити пропуски, чужди некоректни и двусмислени формулировки и др., с решението си от 01.06. 2016 г. Синодът помоли за отлагането на Събора, за да се изчистят проблемните моменти.
БПЦ-БП своевременно е изпращала своите забележки и позиции по проекто-документите. Още с решение на Светия Синод в пълен състав от 12.02.2015 г. протокол №3, БПЦ е отправила бележки и корекции по документа приет на предсъборното съвещание от 29.09 - 4.10.2014 г. и е изпратила своите забележки по него.
За съжаление тези позиции са оставени без внимание и не са били разглеждани от секретариата по подготовката на събора.
Пълен видеозапис на беседата "Какво роди Съборът в Крит'2016", заснет от Соня Анкова, може да видите в YouTube.
Автор на новината: http://www.globalorthodoxy.com/134-bulgaria-novinarski-blok/novini-ot-bulgariia/66855-syboryt-v-krit-rodi-ikumenicheski-duh-i-ikumenicheski-dokumenti-2
