С Решение № 13 / 27 юли 2018 г. Конституционният съд на Република България зае историческа по своето значение и богоугодна по своето съдържание позиция относно т. нар. Истанбулска конвенция.

Решението на съда е публикувано тук: http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310

От 12 конституционни съдии 8 са отхвърлили Истанбулската конвенция като противоречаща на българската Конституция. Това са съдиите Борис Велчев – председател, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова и Таня Райковска.

4-ма конституционни съдии са изразили особени мнения:

Румен Ненков и Георги Ангелов - http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/2bd285ed-1544-4190-835a-4a15b4fe7be4

Константин Пенчев - http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/6422a11f-6ec6-4929-9e84-e14c28ac9f8c

и

Филип Димитров - http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/70f0d483-1d21-45af-ba1e-776f56540baa

Според решението на Конституционния съд "в преамбюла на Конституцията се подчертава верността на българския народ към общочовешките ценности, сред които изрично са посочени хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Правата на личността, нейното достойнство и сигурност са издигнати във върховен конституционен принцип. Равенството е сред основните начала на действащата българска Конституция. Въведена е изрична конституционна забрана  за каквато и да е дискриминация, основана на „пол“ (чл. 6, ал. 2 от Конституцията). Освен като принцип, равенството в достойнството и правата е прогласено и като изначално човешко право в основния закон. В редица конституционни разпоредби то е конкретизирано и е вградено в съдържанието на отделни основни права и свободи. Свидетелство за стремежа на Република България за защита на основните човешки права и по-специално за защита на всички жертви на насилие, включително жените и децата, както и премахването на всички форми на дискриминация и постигането на равнопоставеност, е и действащата законодателна уредба: Наказателен кодекс (обн. – ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 55 от 03.07.2018 г.), Закон за защита от домашното насилие (обн. – ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г.; посл. доп. – ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.), Закон за закрила на детето (обн. – ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 17 от 23.02.2018 г.), Закон за равнопоставеност на жените и мъжете ( обн. – ДВ, бр. 33 от 26.04.2016 г.), Закон за защита от дискриминация (обн. – ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г.; посл. изм. – ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.). Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование. В чл. 1, § 1, букви „а“ и „б“ от Конвенцията, за да се определи обектът на защита от всички форми на насилие и на дискриминация, е използван терминът „жени“, който несъмнено е основан на биологичното разбиране за половете. Същевременно в чл. 3, буква „в“ сред легалните дефиниции на Конвенцията (английски и френски език) фигурира понятието „gender“/„genre“, преведено на български език като „пол“ със следното съдържание: „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”. /.../ трябва да се подчертае, че в израза „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“) става дума не за „пол“ като биологична категория, а за „пол“ („gender“)  при смисъла, вложен в така дадената дефиниция на понятието в чл. 3, буква „в“ от Конвенцията.  Конвенцията не дава определение за „идентичност, основана на пола“ („gender identity“/„l’identité de genre“). Обяснителният доклад към Конвенцията (§ 53) определя „половата идентичност“, както следва: „Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“.“. /.../ Понятието „gender“/„genre“ със съдържание „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете” отразява определени социални и културни представи за мъжете и жените, изградени в дадено общество към определен момент. Тези представи търпят развитие до степен, че по-новите могат да изключат по-старите, като например, че полът е биологично детерминиран. От тази гледна точка един биологичен мъж може да има „gender“/„genre“ на жена и обратно. Това води до възможността за избор на индивида по своя воля на различна „идентичност, основана на пола“, която може и да не съвпада с биологичната. Така изложеното разбиране изразява аспекти на „джендър-идеологията“ – сбор от идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация. /.../ Както беше посочено, Конвенцията използва две понятия за пол – „sex” и „gender“. Когато въвежда израза „идентичност, основана на пола“, той произтича от идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното. Дистанцирането от понятието „пол“ като биологичен признак – мъж/жена отдалечава Конвенцията от декларираните в нея цели за защита на жените от всички форми на насилие. Вътрешното противоречие в Конвенцията е очевидно при съпоставяне на декларираните в чл. 1 цели на Конвенцията и нейното заглавие с така дадената в Конвенцията дефиниция за „пол“. Впрочем самото определение за понятието „пол“, би било ненужно, ако декларираната цел на международния договор в действителност съответстваше на неговото наименование „…за превенция и борба с насилието над жени…“. Тази двупластовост на понятийния апарат, на смисъла вложен в използваните понятия на практика не води до постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенство изгубва смисъла си. Правното равенство между половете е провъзгласено на конституционно ниво в чл. 6, ал. 2 от основния закон. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях. Полът е сред изрично установените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията признаци, въз основа на които не се допускат привилегии или ограничения в правата (решение № 1 от 27.01.2005 г. по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният текст разглежда биологичния пол като понятие с ясно юридическо съдържание. Това се потвърждава, както от обсъждането на разпоредбата като част от проекта за Конституция „…за равноправието между мъжа и жената“ (Протоколи от заседанията на Комисията по изработване на проект за Конституция на България от 13.02.1991 г. и 10.06.1991 г.), така и от практиката на Конституционния съд по тълкуване на чл. 6, ал. 2, където критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото (решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/92 г.). Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с  „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател  като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията. /.../ Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност. Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „…доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба. /.../ Конвенцията проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“, при така дадената дефиниция в чл. 3, буква „в“, в българската правна система. Изискванията на чл. 4, § 3 от Конвенцията биха наложили в Република България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията. /.../ Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното. /.../ В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент."

Поради заложеното в Конвенцията нейно предимство над националните конституции, в случай, че първата бъде ратифицирана от нашата държава, противоречащите положения на българската Конституция спрямо принципите на Истанбулската конвенция не биха имали тежест и съответно Конвенцията би доминирала в юридически и съдебно-практически аспект над основния български закон. За да не бъде допуснат подобен абсурд в ущърб на българското общество, водещ до релативизиране на понятието "пол", Конституционният съд на Р България реши: "Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г., не съответства на Конституцията на Република България."
Казано другояче, българските конституционни съдии категорично отчитат, че в лукавите и разтегливи формулировки на Истанбулската конвенция жената, нейната истинска идентичност и интереси не са ясно защитени, а от друга страна че изискваното в Конвенцията равенство между мъжете и жените автоматично се унищожава от размиването в същата Конвенция на понятията "мъж" и "жена" чрез прокарваната в документа "джендър"-идеология, според която личността може да има не само една - мъжка или женска полова идентичност, а повече полови идентичности / социални роли, при това - нестереотипни.

Точният анализ на българския Конституционен съд показва идейната обърканост, юридическата несъстоятелност и практическата нежизнеспособност и безплодност на Истанбулската конвенция като документ, създаден уж да защитава жените от насилието и дискриминацията.

За Българската Православна Църква всичко това бе очевидно в разгара на обществената дискусия по въпроса за ратификацията на документа. Църквата ни отчете и скритите цели на Конвенцията за разбиване на традиционното семейство, традиционното образование и исконните, неизменни християнски ценности. Съответно Св. Синод на БПЦ-БП още през м. януари 2018 г. излезе със Становище (http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=254101), Обръщение (http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=254118) и Призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция (http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=254209).

Да благодарим на Бога, че отново изля върху нас Своята милост и чу молитвите ни, просвети съдиите ни, вразуми политиците ни и запази децата ни от пагубните "социално-образователни" "джендър" експерименти, прокарвани от кръгове, които активно работят за налагането на нов, разрушителен за човечеството световен "ред". Над България очевидно все още има духовен щит срещу подобно безредие и мерзост на запустението, които за жалост все повече завладяват съвременния свят със своята бездуховност, безбожие и поквара.

Господи, помилуй нашия благочестив български народ и дарувай в скъпото ни Отечество светата ни Църква спасително да преподава православната вяра довека и Твоето име достойно да бъде славено от нас и от чедата на чедата ни до последния ден на този свят. Амин.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Текст: д-р Десислава Панайотова