Свидетели на Йехова

Детайли

Публикувана на Понеделник, 07 Ноември 2016 15:46

"Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители... по плодовете им ще ги познаете." (Мат. 7:15-16)

"Но ако дори ние, или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде." (Гал. 1:8)

Сбирка на "Свидетели на Йехова"

В статията си „Лъжеучението на "Свидетелите на Йехова" архимандрит Александър Милеант пише [1]: «Нашето време може да бъде охарактеризирано като епоха на буен разцвет на всевъзможни секти и култове. Въпреки че изопачаването на християнската вяра започнало още от апостолските времена и още тогава представлявало проблем за Църквата, някои от съвременните лъжеучения са особено опасни със своята агресивност и с огромните материални ресурси, които изразходват за разпространяването на своите идеи. Те са особено опасни, защото, макар и крайно антихристиянски, те широко използват християнските идеи и терминология, позовават се на авторитета на Иисус Христос и цитират Библията, с което прелъстяват доверчивите хора. Към такива войнстващи антихристиянски учения трябва да бъдат отнесени "Свидетелите на Йехова"...

Тази секта „е основана от Чарлз Т. Ръсел в 80-те години на 19 век. Както той, така и неговите приемници управлявали обществото на йеховистите с абсолютна власт и са оставили върху него отпечатъка на личността си и на своето тълкуване на Библията... Основателят на Обществото Чарлз Ръсел (Charles T. Russell), бидейки възпитан в презвитерианство, още като юноша се отказал от това учение и се присъединил към конгрегационалистите, впрочем също незадълго. След това той се запознал с проповедите на адвентистите от седмия ден. Тук в него пламнала вяра в божественото съдържание на Свещеното Писание и Ръсел започнал да проповядва тяхното учение. С адвентистите обаче му се наложило да се раздели поради разногласия за формата на Второто пришествие. Ръсел скъсал с тях, "твърдо убеден, че никой преди него не бил способен да разбере правилно Писанието и че Бог го призвал да обясни на хората истинския му смисъл".

Чарлз Ръсел

В 1879 г. Ръсел основал списанието "Кула на стражите от Сион"[2], а в 1881 г. - Обществото на Пазителите на Кулата, което било непосредствен предшественик на днешните "Свидетели на Йехова".

Списанието "Ционска Стражева кула" или още "Стражева Кула на Цион" в ранния си вид

Списанието "Стражева кула" в български вариант

В това време той започнал публикуването на своя седемтомен труд "Изучаване на Писанието" (Studies in the Scriptures), който поставял по-високо от самото Писание. Ръсел твърдял, че това "изучаване" дошло от Бога чрез просвещение от Светия Дух и е абсолютно необходимо на вярващите за правилното разбиране на Библията (7 том на Studies in Scriptures, 1918 г.).

Той предупреждавал своите последователи, че ако някой от тях престане да чете неговото "Изучаване..." и започне да се занимава непосредствено с Писанието, то в скоро време ще затъне в тъмнина. И напротив, човек дори никога да не е чел Библията, а само неговото изследване, ще пребивава в постоянна светлина. С други думи, Ръсел учел, че е необходим нов боговдъхновен тълкувател на Писанието за правилното му разбиране и че този избран от Бога учител е той самият. При все това съвременното учение на Обществото на Пазителите на Кулата явно противоречи на много от началните догмати и "божествени интерпретации" на Ръсел. Сега за вдъхновен тълкувател на Библията се признава не Ръсел, а самото Общество и то претендира за това, за което претендирал и Ръсел, а именно, че само неговото разбиране на Библията е правилно и че самостоятелното й изучаване води до мрак и ерес. Така тяхното официално списание "Стражева кула" осъжда тези, "които говорят, че е достатъчно да се изучава Библията в къщи самостоятелно или на малки домашни групи... " (The Watchtower, 15 август 1981 г. ). Същевременно, колкото и да е парадоксално, в настоящия момент тълкуванията на Ръсел в много голяма степен се игнорират от Обществото.

Въпреки, че последователите на Ръсел се увеличавали, неговият собствен живот не протичал безпроблемно. В 1912 г. Ръсел дал под съд един баптистки пастор, обвинявайки го в клевета. При разглеждането на неговия иск обаче сам бил изобличен в лъжа, защото не могъл да назове буква от оригиналния текст на Новия Завет, макар под клетва да заявил, че знае отлично гръцки език. Освен това на съда се изяснило, че въпреки че Ръсел претендирал за титлата пастор, никой не го бил ръкополагал и всъщност бил самозванец.

След година последвали други неприятности, когато жена му спечелила срещу него бракоразводен процес, обвинявайки го в "безумно самолюбие, склонност към тирания и неподобаващо поведение с жените от паството". Не след дълго изплували неговите нечестни машинации с "чудесната" пшеница, които донесли на Ръсел крупен паричен доход. Такъв бил нравственият облик на основателя на сектата "Свидетели на Йехова". Ръсел, който написал седем тома тълкувания на Библията без да знае нито един библейски език, никога не бил учил в някакво богословско училище, не познавал философията и бил завършил само седем класа на началното училище. Затова пък компенсирал своето невежество с прекомерна самоувереност.

Ръсел умрял в 1916 г. В качеството му на лидер на новото движение го наследил известният юрист и "съдия" Джозеф Ръдърфорд (Joseph F. Rutherford), бивш баптист и от 1906 г. член на обществото "Пазители на Кулата". При Ръдърфорд организацията станала още по-авторитарна. Той положил началото на "епохата на промените", като игнорирал, видоизменил и отрекъл пряко много от твърденията на Ръсел. Ръдърфорд оправдавал своите промени с "прогресивното откровение", което го подтиквало да хвърля "нова светлина" върху идеите на своя предшественик [3]. По тази причина мнозина предишни последователи на Ръсел, разбирайки, че Ръдърфорд се отрича от предшественика си, напуснали Обществото. Те вярвали, че Ръсел бил вдъхновен свише и че изменението на неговото учение е равносилно на отричане от Бога. Мнозинството от членовете обаче безпрекословно се подчинили на новите идеи. За да се дистанцират от развалената репутация на своя основател, членовете на Обществото в 1931 г. започнали да се именуват "Свидетели на Йехова". Основната дейност на йеховистите от изучаване на Писанието се прехвърлила върху масовото вербуване на нови членове. Списанието "Стражева кула" започнало да се раздава безплатно по улиците. Тонът на техните проповеди станал по-рязък: Ръдърфорд хулел всички форми на организирана религия и възбуждал у своите последователи открита вражда към християнските църкви.

По време на третия период, под ръководството на Натан Кхор (Nathan H. Khorr, 1942-1977 г.) количеството членове на Обществото бързо нараснало. Кхор организирал Галаадската школа на Стражевата кула. Той разширил мисионерската работа в глобален мащаб, откривайки отделни общества по целия свят. Голямо внимание било обръщано на подготовката на проповедниците в специфичното разбиране на Библията. Значително се разширила и издателската дейност. По време на управлението на Н. Кхор в 1950 г. бил направен нов превод на Библията на английски език, известен под името "Превод на Новия свят" (New World Translation). Имената на преводачите се пазят в строга тайна. Текстът на този превод на много места бил изменен по начин, изгоден за учението на "свидетелите". Всички крупни библеисти и познавачи на древните езици не са съгласни с този превод на Писанието, като го обявяват за неточен и тенденциозен.

Управлението на президента Фредерик Франц (Frederik W. Franz, 1977-1992), може да се охарактеризира като "епоха на криза", защото хиляди последователи, запознавайки се отблизо с историята и методите на Обществото, се убедили, че то не е божествена организация и го напуснали. Дори племенникът на президента Франц, Реймънд, се разочаровал от "Обществото на Кулата". В своята книга "Криза на съвестта" (Crisis of Conscience) той обстойно доказва защо Обществото на Кулата не бива да претендира за богооткровеност. Бидейки един от ключовите лидери на "Свидетели на Йехова", Реймънд разобличава много тайни машинации в управлението на тази секта. Той рисува портрета на авторитарна група от хора, които не щадят никакви средства, за да удържат властта в свои ръце и да си придадат облика на пророци, вдъхновявани свише.Своето убеждение, че това общество не е от Бога, Реймънд доказва със следните факти:

1) извращаване на библейските текстове;

2) натрупване на лъжливи пророчества;

3) резки промени във вероучението на сектата;

4) лъжа и покровителстване на пороците;

5) разрушаване на семейни връзки.

Тук той отбелязва също, че мнозина от ръководителите на сектата много трудно се ориентират в Библията. Целостта на организацията се дължи не на верността към Бога, а на верността към Обществото, което практикува метода на заплахите срещу тези, които дръзват да изразят съмнение в неговия авторитет.»

Какво проповядват «Свидетелите на Йехова»?

В българския сайт на «Свидетели на Йехова» [http://www.watchtower.org], който допреди 10 години играеше ролята на учебно помагало за „изучаване на Библията” открихме следните шокиращи твърдения:

„1. Не всички вярвания и обичаи са лоши. Но Бог не ги одобрява, ако те идват от фалшива религия или са насочени срещу библейските учения. — Матей 15:6.

2. Троица: Дали Йехова е троица — три личности в един Бог? Не! Йехова, Бащата, е‘единият истинен Бог’. (Йоан 17:3; Марко 12:29) Исус е Неговият първороден Син, и той е подчинен на Бога. (1 Коринтяни 11:3) Отецът е по–голям от Сина. (Йоан 14:28) Светият дух не е личност; това е божията действена сила. — Битие 1:2, NW; Деяния 2:18." (http://www.watchtower.org/languages/bl/library/rq/article_11.htm) Същите богохулни твърдения могат да бъдат открити в обновените материали на сектата в настоящия им официален сайт на български: https://www.jw.org/bg

С други думи Православието, за което Троичността на Бога – Отец, Син и Свети Дух, е богооткровена, ненакърнима и съборно възприета вяра, според „свидетелите” е „фалшива религия”. А всъщност именно «Свидетелите на Йехова» са общност, която проповядва древни ереси, облечени в обновена идейна рамка с юдействащ уклон. Ересите, които възкресяват «свидетелите» са създадените през 4 в. от Арий и Македоний - арианството и духоборството/македонианството, принизяващи равночестността и единосъщието съответно на Бог Син и на Бог Св. Дух спрямо Бог Отец. Но «свидетелите» стигат още по-далеч като наричат Христос «най-великия човек, живял някога» [4], с което Му отнемат всякакво божествено достойнство. Подобно кощунство дори и гордият Арий не си е позволил някога. І и ІІ Вселенски събори на Църквата, проведени през 325 г. (Никея) и 381 г. (Константинопол) отричат арианството и духоборството като противохристиянски учения, които подкопават самата същност на християнството. Неотменимите решения на тези църковни събори в пълна степен се отнасят и към старата-нова ерес на сектата «Свидетелите на Йехова».

Последните, подобно на юдаистите и адвентистите, приемат за свой свещен ден съботата (евр. шаббат). Нейното абсолютизиране противоречи на Христовите думи: «И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: тъй че Син Човеческий е господар и на съботата” (Марк 2:27-28). Да не забравяме, че Господ Иисус Христос възкръсна в неделя! Следователно със заблудите си йеховистите принизяват значението на Христовото Възкресение, празнувано от православните християни всяка неделя, а най-тържествено - на самия Празник на празниците Великден, който също винаги се пада в неделя.

Нещо повече, йеховистите хулят чрез преки обидни квалификации Православието и празничния календар на всички православни християни, в това число и на българския народ, като казват: „Коледа с нейните обичаи идва от древната фалшива религия. Същото важи и за великденските обичаи, с техните яйца и зайци.” Във връзка с този цитат трябва да уточним, че в България напълно отсъства каквато и да било традиция за празнуване на Великден с присъщата за Запада «заешка символика», която в римокатолическите и протестантските страни напълно е изместила посланието на Възкресението. Слава Богу, в православната ни родина това не е така!

«Свидетелите на Йехова» отричат националните празници, почитането на националния флаг и ролята на държавните институции, макар днес да се стремят да прикриват тези свои крайности. Членуващите в тази общност не празнуват и личните си рождени дни.

Социалните, семейни и личностни опасности, които носи със себе си участието в сектата «Свидетелите на Йехова» са свързани още и с изискването й членовете да общуват предимно с принадлежащи към организацията. Така се предотвратява възможността за развиване на самостоятелно и критично мислене, а това подпомага манипулирането на човешкото съзнание в предварително зададени посоки, които са в интерес на сектата.

Освен това «Свидетели на Йехова» категорично забраняват кръвопреливането, с което създават сериозни рискове за здравето и живота на своите последователи. Историята на тази религиозна общност е наситена с многобройни смъртни случаи при възрастни и деца поради отказа на самия пострадал йеховист или на неговите близки да му бъде оказана своевременна и адекватна медицинска помощ.

Във връзка с тази неприемлива практика българската държава дълго отказваше на сектата официална регистрация, но през 1995-1997 г. «Свидетелите на Йехова» заведоха и спечелиха съдебно дело срещу България пред Европейската комисия по правата на човека в Страсбург. Като резултат бе сключено приятелско споразумение, налагащо на българската държава да регистрира общността като вероизповедание, а на «Свидетелите на Йехова» да отхвърлят опасния за здравето отказ от кръвопреливане.

За съжаление те фактически не спазват това споразумение и днес продължават едностранно да го нарушават като проповядват отказ от кръвопреливане. Членовете им, включително и децата, носят в себе си специални карти, в които пише, че принадлежат към «Свидетелите на Йехова» и при инцидент не са съгласни с прилагането на каквито и да било медицински намеси, използващи кръвопреливане.

Всъщност забраната на кръвопреливането в тази секта се дължи на абсолютно неправилното и извадено от контекст тълкуване на Апостолския събор, проведен през 51 г. в Йерусалим, и на решението му, изрично вписано в новозаветната книга Деяния на св. апостоли: „Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!” (Деян. 15:28-29). Православната Църква, в лицето на св. отци-тълкуватели на св. Библия, е дала изчерпателно обяснение на този пръв съборен каноничен акт в апостолската епоха и в историята на Църквата въобще. Тъй като в апостолско време много от първите християни са произлизали от езичниците, св. апостоли категорично са им забранили да съвместяват християнството с езическите култове. Затова на новопокръстените, вливащи се в Православната Църква, св. апостоли заръчали да не съучастват повече в езическите празници, да не принасят езически жертвоприношения (вкл. кръвни) и да не консумират никакви остатъци от идолските жертви и от идоложертвената им кръв, нито да се поръсват с нея, каквито религиозни ритуали в изобилие са съществували по онова време в Мала Азия и Европа. Знаем и за канибалски религиозни ритуали от други части на света. И днес все още се практикуват от милиони езичници по целия свят животински и по-рядко човешки жертоприношения. Това се има предвид с думите „да се въздържате от идолски жертви и от кръв”, тъй като в редица езически религии е имало обичай да се яде от принесените жертви (главно животни) и да се пие от тяхната кръв.

С решението си св. апостоли ни казват: Един е Бог, няма други богове, освен Него, и само на Него следва да служат човеците! И единствено Христовата кръв, веднъж завинаги пролята за всички нас на Кръста, действително е изкупила човешкия род от греха и смъртта. Думите на св. апостол Павел ясно изобличават всички съвременни сектанти като тези от „Свидетелите на Йехова”: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата, както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля, за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат” (Еф. 1:3-7). „Свидетелите на Йехова” се гнусят от човешката кръв и забраняват кръвопреливането, а от това следва, че те се гнусят и от Христовата кръв, която е изтекла от раните на Спасителя, когато Той е бил разпнат и прободен на Голгота. Следователно те забраняват и извършването на и участието в св. Тайнство Причастие, учредено от Самия наш Господ Иисус Христос...?! Колко е страшна сатанинската злоба, която чрез езичеството и ересите заблуждава милиони хори по света и ги възпрепятства да се съчетаят с Господа, Който Сам ни е заповядал да ставаме едно с Него, за да имаме живот вечен: „И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26:26-28). Грешат както кръвожадните езичници, така и мнимите въздържатели-сектанти, защото Господ учи Своите ученици, а чрез тях и всички нас, че съчетаването ни с човешката Му природа в св. Тайнство Причастие е залог за нашето блаженство след всеобщото възкресение на мъртвите и Страшния съд: "Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Йоан 6:48-58). От горното се разбира, че в св. Тайнство Причастие под вид на хляб и вино ние приемаме истинските тяло и кръв Христови за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за придобиване на вечен живот. Защото както Той пострада, умря, но и възкръсна, така и всички верни, които са се съчетали с Христа в св. Евхаристия, и да умрат, ще възкръснат. И ако са вършили добро, ще възкръснат за живот вечен. Затова, който отрича св. Причастие, или който не признава, че чрез него приемаме истинското тяло и истнската кръв на Иисус Христос, той хули Спасителя, нарушава Неговата заповед и лишава сам себе си от възможността да пребъдва в Царството Му навеки.

В противовес на внушаваното от „Свидетелите на Йехова”, св. апостол Павел още през 1 век пише до духовните си чада в Коринт, а и до всички следващи поколения християни: "Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?" (1 Кор. 10:16). По-нататък той обяснява: "Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб" (1 Кор. 10:17), т.е. причастяваме се от "живия хляб", "небесния хляб" - Христа, Който е казал: "Аз съм хлябът на живота" (Йоан 6:35). "Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1Кор. 11:26).

И действително, извършването на това Тайнство на тайнствата – св. Причастие или св. Евхаристия – е спасително за нас, защото постоянно ни напомня чрез Чии рани се изцелихме според пророчеството на св. пророк Исаия за Иисуса Христа: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме” (Ис. 53:4-5). Ето защо Господ на самата Тайна вечеря, когато установява св. Причастие, ни завещава: „това правете за Мой спомен” (Лука 22:19).

Но в сектата „Свидетелите на Йехова” тази памет не се спазва и това благодарение към нашия Изкупител не се извършва.Затова пък дейността на сектата активно включва изработката на всякакви пропагандни материали и сувенири срещу кръвопреливането.

Така става съвсем ясно кой е вдъхновителят на тяхното лъжеучение и какво очаква последователите на тази ерес, които не се каят и не желаят да преминат от сектата в Църквата, която е корабът на спасението за всички нас.

Д-р Десислава Панайотова

[1] Миссионерский листок № 60, Изд. храма Покрова Пресвятой Богородицы,1996.

[2] На български език днес това списание се разпространява под заглавието "Стражева кула". В България сектантите от «Свидетелите на Йехова» го раздават по улиците или го пъхат в пощенските кутии на хората. Също така се опитват да го подарят на тези, които имат лекомислието да ги приемат в домовете си и да послушат «проповедите» им.

[3] Edmond Gruss, Apostles of Denial... Grand Rapids, МI, 1972.

[4] Рекламна листовка за 2 април 2007 г. на Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania, 2006.

Специално "йеховистко" родителско заявление, което се носи от детето им и в което те забраняват да му се извършва кръвопреливане. В замяна на това изискват при инцидент да бъде потърсен лекар, който уважава религиозните им убеждения и кръвта да бъде заместена с други - "модерни, приемливи, безкръвни алтернативи"