Небесните покровители на храма и дейността му -
чудотворната икона на св. равноапостолни братя Кирил и Методий
~
История на храм „Св. св. Кирил и Методий“
София, ул. "Г. Вашингтон" № 47
Един от първите храмове, построени в София след края на Руско-турската освободителна война (1787 г.), е храм „Св. св. Кирил и Методий". Нему е съдено да играе важна роля в духовната и просветна мисия на Църквата през трудните години на възраждане на българската нация след Освобождението от турско робство. Храмът наследява енориите на старинната църква „Св. Пречиста Богородица", срината с градоустройствения план от 1891 г.
Тогавашното църковно настоятелство, под председателството на свещеноиконом Георги Забунов, решава - с получените от отчуждаването пари - да започне строеж на нов храм. На следната 1897 г. строежът започва, но поради това, че събраните пари се свършват, сградата стига само до цокъла на основите. След две години се избира нов комитет. В него влиза младият високообразован и енергичен финансист Никола Тодоринов Здравков. Като докладчик в общинския съвет, той вече съдействува за регулационно оформяне и разширение на църковно място, се намира върху основите на „Св. Пречиста Богородица", на ъгъла между бул. „Мария Луиза“ и ул. „Трапезица“. То се отддава на концесия и бива застроено с доходоносно четириетажно църковно здание, известно тогава под името хотел „Лондон". От доходите от това здание, чрез заеми от Българска Генерална Банка и Българска Народна Банка, както и с помощта на волни пожертвувания, на мястото, където се намирало схлупеното училище с името на солунските братя, между улиците „Г. Вашингтон“, „Св. св. Кирил и Методий“ и бул. „Драгоман“ („Г. Кирков“) се построява величественият храм „Св. св. Кирил и Методий". Същата година до храма се изгражда помещение за канцелария и жилище за прислугата; огражда се дворът; посаждат се дървета и плодни фиданки.
Дейно участие в строежа вземат енориашите от „Дразмахала", като с колите си безплатно прекарват всички строителни материали.
Щедро се отзовават енориашите от “Банишора" и тези, които живеят около „Женския пазар".
Първоначално парите стигат само за изграждането на храма до покрив, след което за изработката на иконостаса и обзавеждането на храма църковното настоятелство взима втори заем, с което довършва храма.
Освещаването на новопостроения храм се извършва от приснопаметния тогавашен Софийски митрополит Партений в неделя, 10 май 1909 г. - в навечерието на храмовия празник.. На освещаването присъстват част от правителството, сръбския пълномощен министър, началника на тайния кабинет при двореца, дипломати, видни столични граждани, както и хиляди миряни, дошли да почетат светите братя. В 11 часа пристига и цар Фердинанд с царица Елеонора като дават дарение на храма на стойност хиляда златни лева.
Храмовият иконостас
Щедро се изсипват пред светия олтар пари и дарове за благоукрасата на храма. Богомолците подаряват свещници, икони, свещени съсъди, а ктиторът Андрей Хаджинсов с лични средства поръчва и подарява украсения с резба амвон.
През 1919 г. се привършва пристройката на южния вход, която впоследствие се преустройва като параклис в чест на Въведение на св. Богородица.
През 1928 г. в стила на храма се построява салон-трапезария, който с времето прераства в Енорийски център.
Храмът е величествен паметник на църковното строителство и родното изкуство. Рядък е по своето оригинално архитектурно оформление. Представлява голям кораб с три високи и богато украсени куполи.
Централният свод подкрепят осем зидани колони. На запад и встрани над засводените грамадни прозорци има просторни галерии. Храмът е обширен. Има дължина 30 м, ширина 20 м, височина до галериите 6 м, до върха на свода 15 м и до върха на централното кубе още 6 метра. Олтарът има три престола, северният от които, посветен на светите Три светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, бива осветен на 12 февруари 1954 г. от Негово Светейшество Кирил, тогава патриарх Български и митрополит Софийски. Иконостасът, архиерейският трон и амвонът са ценни произведения на тревненския майстор-резбар Генчо П. Марангозов.
Редки и много ценни са иконите на иконостаса, всичките - творби на най-известните български художници: Иван Димитров, професор Стефан Иванов, Г. Желязков, проф. Ст. Баджов и Апостол Христов.
През годините църковното настоятелство при храма развива значителна социално-благотворителна дейност, особено навременна и значителна в периода между двете световни войни. Храмът парично подпомага бедни и болни, недъгави, инвалиди от войните и бездомни бежанци.
През 1925 г. тук се открива първата църковна безплатна ученическа трапезария, в която се хранят 100-120 питомци ежедневно. Към нея по-късно функционира и безплатна кухня за бедни самотни старци и старици.
Ежегодно се предвиждат по бюджет и разходват големи суми за помощи на районното държавно сиропиталище, на дружество „Милосърдие", на Българския Червен кръст, за засилване свещеническия пенсионен фонд при Св. Синод, за следващи в свещеническите училища, Семинарията и Духовната академия. Значителна помощ е дадена за строежа на Пловдивската духовна семинария и за няколко новостроящи се софийски храмове.
С църковни средства седем души са завършили Софийския богословски факултет, а един беден ученолюбив младеж завършва в странство архитектура.
Приблизителната статистика показва, че са разходвани двойно повече средства за благотворителност и просвета, отколкото за изграждането, украсата и поддържането на храма и сградите при него.
Духовно-просветна и благотворителна дейност са развивали и прицърковните организации.
Просветно-благотворителни кръжок „Св. Троица", основан още през 1910 г., организира в различните квартали на София издирване на крайно бедни и болни хора. Те биват подпомагани със средства, доброволно събирани в първия неделен ден на всеки месец. Трудно може да се облече в цифри моралният и материален ефект от половинвековната дейност на кръжок „Св. Троица".
На 21 май 1930 г. се основава Православното християнско братство. То по-късно излъчва Железничарското християнско дружество „Св. Атанасий" и Дружеството за закрила на домашните помощнички „Св. Василий Велики". Всички те, под майчинското крило на Църквата, в продължение на много години уреждат беседи, духовни концерти, летовища, поклоннически пътувания и благотворителни почини, които раждат в душите на вярващите изобилни плодове на християнско благочестие, безкористна любов и православна нравственост.
Накратко да припомним по нещо за най-ревностните и заслужили вечна признателност труженици за изграждането, поддържането и разцвета на храм „Св. св. Кирил и Методий".
Свещеноиконом Георги Забунов, дългогодишен предстоятел на катедралния храм „Св. Неделя" и епархийски съветник, е първият инициатор и председател на строителния комитет, ктитор и гарант на храма.
Свещеник Иван Димков, скромен, благочестив, изпълнителен клирик, служи като пръв енорийски свещеник от 10 май 1909 г. до 15 октомври 1913 г. и като певец и изповедник до края на живота си - 20 юни 1940 г.
Свещеноиконом Михаил Брънджев служи като дякон и енорийски свещеник от 10 май 1909 г. до 31 декември 1944 г. и като председател на църковното настоятелство от 19 юни 1909 г. до 15 май 1922 г. и от 1 февруари 1927 г. до 31 декември 1944 г., когато излиза в пенсия. Той е дълги години епархийски съветник и председател на Софийската свещоливница. Навсякъде показва похвално усърдие и умение в ръководството на църковните дела. Името му е неразривно свързано с ликвидирането на заемите и дълговете на храма; с преодоляване трудностите по вътрешната уредба; покупката на доходното здание на бул. „Мария Луиза“ 62 и съдебните процеси по покупката на ъгловото здание в двора на храма.
Свещеник Христо Балабанов служи от 19 декември 1913 г. до 15 април 1946 г. Като председател на църковното настоятелство (15 май 1922 г. - 1 февруари 1927 г.) положил големи грижи за направата на дъсчен под, електрическа инсталация, за учредяването на безплатната ученическа трапезария и полагане основите на сградата на Енорийския център.
Протойерей Никифор п. Теофилов служи като дякон и след това като енорийски свещеник от 20 септември 1914 г. до 31 март 1948 г.. Показва похвално усърдие като ръководител на Православното християнско братство (1931 г. - 1948 г.).
Свещеноиконом Димитър Василев служи отначало като дякон, а сетне като енорийски свещеник от 2 октомври 1921 г. до 1 август 1953 г., от които като председател на църковното настоятелство от 1 ноември 1941 г. до 15 декември 1953г. Високообразован, духовно и музикално надарен, усърден н дисциплиниран клирик, той оставя дълбоки следи във всички прояви на многостранната богослужебна, хорово-певческа, религиозно-просветна, социално-благотворителна и душепастирска дейност при храма. О. Димитър е основател и пръв ръководител на православното братство; труженик и председател на просветно-благотворителния кръжок „Св. Троица"; деен участник в устройството на Железничарското дружество „Св. Атанасий"; душа и двигател на Дружеството за защита на домашните помощнички „Св. Василий Велики"; сътрудник на кварталното читалище „Мисъл"; редактор на „Християнска библиотека", полезно нравоучително четиво, от което са отпечатани 14 номера.
Други духовници, на които трябва да отдадем дълбоката си почит са протойерей Лука Кадиев, свещеноиконом Емануил Кожухаров, свещеноиконом Роман. След прекратяването на разкола (продължил от 1992 г. до 2004 г.) ставрофорен свещеноиконом Анатолий Балачев завършва живота си с покаяние в лоното на Българската Православна Църква.
Трябва да споменем и църковните настоятели, които са участвали активно в изграждането и поддържането на храма и прицърковната дейност.
Никола Тодоринов Здравков (15 май 1872 г. - 1 април 1926 г.) взима авторитетно и резултатно участие в строителния комитет; служил с рядка безкористност и себеотрицание като църковен настоятел (1903-1923), като настоятел на Софийската свещоливница и епархийски избирател; отзивчив, прям, с неоценими заслуги. Внушителният паметник, издигнат в двора на храма, е скромен израз на вечна признателност и почит към него, човека с безукорен християнски мироглед, любвеобилно и пламенно сърце, с всеотдайна и човечна душа.
Негови достойни сътрудници от строителния комитет са Младен Илиев, Ангел Кръстев, Д. Янков и баща му Тодорин Здравков.
Петър Вучков Сотиров е вторият по величина църковен настоятел, който в продължение на тридесет години неуморно, честно и безкористно служи на Църквата. Избран за църковен настоятел на 16 февруари 1911 г., той дълги години усърдно изпълнява задълженията си на касиер при настоятелството. Не пропуска нито едно заседание, нито една служба, нито една беседа.
По неговия пример, с голяма преданост и усърдие, безкористно служат на Църквата и останалите църковни настоятели: Нейка Илиева Савова, Стефан Бъчваров, Никола Ангелов и Илия Гетов, Любомир Бобевски, Славко Тошев, Атанас Шумков. А. Тенишев, Милан Христов, Сотир Мицаков, П. Винаров, Иван Транчев, Стефан Шиваров, Лука Златанов.
От църковните служители, с най-дългогодишна предана и образцова служба се отличава първият празничен певец-протопсалт Петър Димитров, участвувал в строителния комитет като деловодител.
Дълги години (от 1922 г.) при храма се подвизава като диригент на празничния и братствен хор известният музиковед и композитор протопсалт Петър Динев. Той е преподавател по източно-църковно пение в Софийската духовна семинария и Духовната академия в продължение на много години.
При храм „Св. св. Кирил и Методий" дълго служат и певците Александър Дудин и Прокопи Константинов; йеродяконите Борис Атанасов, по-късно ставрофорен иконом, и архимандрит Горазд.
Много още духовни и мирски лица, знайни и незнайни дарители и труженици на Божията нива, временно служили или гостуващи, дават своя принос към цялостния духовен живот при храма. След преодоляването на политическия разкол (възникнал през 90-те години на 20 век) в нашия храм от 2004 г. служат о. Александър В. Георгиев, о. Стилиян Табаков (до средата на 2016 г.), о. Методий Корчев (до м. февруари 2018 г.).
Днес в храм „Св. св. Кирил и Методий" в братска любов и единомислие служат ставр. иконом Александър Георгиев, председател на църковното настоятелство, архим. Евтимий - духовен надзорник на Софийска епархия и духовник при храма, прот. Захарий Димитров, свещ. Сотир Христов и стажуващият свещеник Георги Граховски. С техни общи усилия се развиват всички страни на духовното присъствие на Църквата в живота на енорията и обществото като цяло.
Храмовото духовенство с Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит
(към началото на 2018 г.)
С благословението, методическата и практическата помощ на храмовото духовенство от 2004 г. насам при Енорийския център поетапно и пълноценно заработиха младежкият църковен хор, школите по иконопис и църковна дърворезба, енорийският издателски център, Центърът за религиозни изследвания и консултации, катехизаторските курсове по Православие, неделните училища за деца. Със задружни усилия се опитваме да следваме светлия, достоен и общественополезен пример на нашите предшественици, за да се свети Божието име, за да пребъдва Православието и за да благопреуспява българският народ по пътя на вечното спасение.
Основен текст: свещ. Стилиян Табаков, служил до 2016 г. в храм "Св. св. Кирил и Методий"
Редакция и допълнения към текста: д-р Десислава Панайотова
Снимки: д-р Десислава Панайотова
Предлага :
1. Безплатни консултации за граждани, засегнати от негативно сектантско влияние.
2. Безплатни консултации за граждани с въпроси в областта на история на религиите.
3. Безплатни консултации за граждани, желаещи да задълбочат познанията си в областта на Православната християнска вяра.
4. Книги и ежемесечен бюлетин за Православие и по проблеми, свързани с другите религии, сектите, ересите, окултизма, магиите и суеверията.
5. Открити православни беседи и лекции за видовете, същността и влиянието на сектите, и за православното отношение към тях – всеки първи четвъртък в месеца, 18.00 ч.
6. Организиране и провеждане на квалификационни и научни семинари.
7. Курсове по Православие за начинаещи и напреднали – всяка събота, м. ноември – м. май.
Консултации: ет. 3 - приемен кабинет.
Лекции и курсови занимания: ет. 1 - Лекционна зала.
Е К И П:
Д-р Десислава Панайотова - директор на ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий“
Биография: http://symvol.org/simvolnavqrata/index.php/2016-01-17-16-49-44/kursove-po-pravoslavie/prepodavatel
Дава богословски консултации по Православие, християнски ереси, сектознание и история на религиите. Предлага и води катехизическо обучение, запознаващо потърпевшите от секти със спасителното учение и начин на живот в св. Православие. При необходимост и желание пренасочва потърпевшите към православен духовник, юрист, социален работник и / или психолог. Ръководи ЦРИК от 2006 г.
Моб. ++359 (0) 878 44 54 57
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Бисер Божков - експертен сътрудник на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий"
Роден на 24.01.1968 г. в гр. Варна.
Образование: магистър на Софийския университет „Св. Климент Охридски”
- Богословски факултет / Специалност „Теология и Социални дейности”;
- Факултет по педагогика;
- Юридически факултет / Специалност „Юрист”.
Работи като: епархийски съветник в Епархийския съвет на Варненска и Великопреславска св. митрополия; църковен настоятел при при храм „Света Троица”, с. Константиново (Варненско); социален работник към Агенция за социално подпомагане към МТСП / Закрила на детето.
За пострадали от сектантско влияние дава консултации в сферата на богословието, правото, социалното подпомагане, психо-социалната рехабилитация на наркозависими. Консултира в ЦРИК от 2012 г.
Моб. 0895 12 39 00
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Александър Тодоров - теолог и юрист, експертен сътрудник на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий"
Образование: СУ „Св. Кл. Охридски“
- Юридически факултет - магистър по Право;
- Богословски факултет - магистър по Богословие;
- Богословски факултет - СДК „Учител по Религия“.
Работи като: хоноруван асистент в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Консултира в ЦРИК от 2016 г.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Димитър Цветков - психологически експерт на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий"
Образование:
СУ „Св. Климент Охридски” - Психология;
ПУ „Св. Паисий Хилендарски” - магистърска степен: Приложна психология.
Следдипломни специализации:
> Social services management - Academia Concordia, Bucharest, Romania
> Психологическа подкрепа при кризисни и стресови ситуации
> Работа с жертви на трафик и насилие
> Работа в екип в услуги от резидентен тип
> Екипна работа и справяне с професионалното прегаряне
Работи като: психолог; директор на Защитено жилище „Заедно”; консултант по кризисна интервенция към Държавна агенция за закрила на детето; супервизия на социални услуги към Столична община. Сътрудничи на храм "Св. св. Кирил и Методий" от 2018 г.
Дава психологически консултации за пострадали от психическо и физическо насилие от страна на секти; оказва психологическа помощ в кризисни ситуации.
Моб. 0884 74 18 15
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Духoвенство при храм „Св. св. Кирил и Методий“:
~ Ставр. ик. Александър Георгиев, председател на църковното настоятелство
~ Архим. Евтимий Койнов, духовен надзорник на Софийска епархия и духовник при храма
~ Прот. Захарий Димитров
~ Свещ. Сотир Христов
Виж: ДУХОВЕНСТВО и КОНТАКТИ
Адрес:
Храм "Св. св. Кирил и Методий"
Ул. "Г. Вашингтон" № 47
София 1202
България
Тел. 0878 82 43 87
Уебсайт: symvol.org
Освещаване на храма:
Освещаването се състои на 10 май 1909 год. от Софийския митрополит Партений заедно със своя протосингел архимандрит Варлаам и в съслужение с голяма част от столичното духовенство. На освещаването присъстват министър-председателя Александър Малинов, заедно с: министъра на външните работи и изповеданията Стефан Паприков, министъра на вътрешните работи Михаил Такев и военния министър генерал Данаил Николаев. Присъстват също и сръбският пълномощен министър Светослав Симич, началникът на тайния кабинет на Негово Величество Царя Страшимир Добрович, генерал Стефан Тошев и други видни столични граждани. Конвоирани от едно отделение гвардейци, в 11 часа пристигат на каляски Царят придружаван от генерал Кирил Ботев и Царицата, придружавана от г-жа Мария Петрова-Чомакова. Голяма радост за всички е идването на Царската двойка в новоосветения храм. Идването на най-високите гости носи голяма радост и на многохилядните богомолци, които трепетно чакат, изпълнили двора и съседните улици, да се поизпразни храма, за да могат и те да влязат и да се поклонят.[1] Почитта и благоговението към Светите Братя Кирил и Методий е причината да се съберат толкова много хора от София и околните села за освещаването на храма, носещ техните имена.[2] Голямото събитие е ознаменувано и с голяма дарителска дейност. Най-напред Негово Величество Царят дарява 1 000 златни лева на новоосветения храм,[3] които средства цар Фердинанд дарява изключително и само за нуждите на храма.[4] Царицата от своя страна предоставя сумата от 1 000 златни лева, които да бъдат раздадени на крайно бедните енориаши на храма.[5] Щедро се изсипват пари и дарове пред Светия Олтар за благоукрасата на църквата. Освен пари се даряват икони, свещници и свещени съсъди. Именно тогава и Андрей хаджи Исов обещава да даде средства за изработването на дърворезбования амвон.[6]
По случай освещаването на храма, църковното настоятелство дава тържествен обяд за по-видните гости. Този обяд се състои в градското казино, собственост на М. Рат. Именно той получава сумата от 150 лева, която настоятелството заплаща по случай обяда.[7]
Построеният храм представлява една доста внушителна сграда. Плановата структура представлява църква с трикорабна сграда с централен купол и сводове над страничните кораби, поддържани от осем колони разположени на четири чифта с три стенни апсиди от изток. Богато решена улична фасада с централен вход, фланкиран от две кули-камбанарии. Разполага с два странични входа един срещу друг от юг и север, като за Св. Олтар има отделен вход от южната страна с пет стъпала. Пространствената структура на сградата представлява сграда с компактен обем, развит около централния купол. От запад се извисяват две камбанарии с призматично осмоъгълно тяло и купол. Вътрешното пространство е разчленено на три кораба от два реда масивни зидани колони. Около цялата северна, западна и южна стена върви непрекъсната галерия с нисък дървен парапет. Конструкцията е такава, че масивните стени и колони носят сводовите покрития над корабите. Скатни покриви и полусферични куполи. Основите на църквата са каменни, а масивните зидове са от тухла камък и хоросан. На около 160 см. от дворното ниво върви цокъл от гранитни блокове. Покривът е с керемиди, куполите с ламаринена обшивка.[8] Каменните основи са вкопани в земята. Подът е с около 50 см. над равнището на земята.[9] Дължината на храма е около 30 метра, ширината около 20 метра. Височината до купола около 15 мера, като самия купол е с дължина 6 метра. Височината до галериите е 6 метра.[10] При сводовете стените са с 90 см. дебелина, а при прозорците са 60 см. дебелина. Прозорците са широки, прави и засводени отгоре. В Св. Олтар има три Св. Престола, но първоначално е осветен само централния, който е и най-голям. Южната кула-камбанария служи за място на камбаната, като стълбите, които водят до нея, водят и до галериите. Северната кула-камбанария е симетрична на южната, като в нея са обособени помещения за кръщелна и склад.[11]
Текст: свещ. Стилиян Табаков
[1] Пряпорец. год. XII. С., бр.49. 12.05.1909. с. 3.
[2] Кадиев, Л. Петдесет годишен юбилей на столичния храма “св.св. Кирил и Методий”. Църковен вестник. год. 60. С., бр. 18. 1959, с. 3-4.
[3] Архив Храма, а.е. 1, с. 1.
[4] Архив Храма, а.е. 1, с. 6.
[5] Дирекция СДА, ф. 1146К, оп.2, а.е. 2 стр. 25. Административни преписки (канцеларски). писмо, изх. N 8. 21.04.1910.
[6] Кадиев, Л. Петдесет годишен юбилей на столичния храма “св.св. Кирил и Методий”. Църковен вестник. год. 60. С., бр. 18. 1959, с. 3-4.
[7] Дирекция СДА, ф. 1146К, оп.2, а.е. 44, с. 101. счетоводни разходни документи-ведомости и др. документ. 1910.
[8] НИПК. досие на храм “св.св.Кирил и Методий” бул. Георги Кирков (ул. Георг Вашингтон) 47. с. 180-125.
[9] Софийска Света Митрополия. сведение за храм “св.св. Кирил и Методий” гр. София ул. „Георг Вашингтон” 47.
[10] Кадиев, Л. Петдесет годишен юбилей на столичния храма “св.св. Кирил и Методий”. Църковен вестник. год. 60. С., бр. 18. 1959, с. 3-4.
[11] Софийска Света Митрополия. сведение за храм “св.св. Кирил и Методий” гр. София ул. „Георг Вашингтон” 47.