Источник: fineworld.info.

Православие

 СРЕЩИ С ПРАВОСЛАВИЕТО - църковно радиопредаване с водещ свещ. Методий Корчев - духовник при храм "Св. св. Кирил и Методий"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

В раздел ПРАВОСЛАВИЕ представяме вероучителната, нравствената и литургичната страна на християнската религия в нейния най-древен, автентичен и неизменен вариант – светото Православие.

Православното християнство единствено съхранява и предава без изменение от апостолско време досега истините, разкрити в Свещеното Писание и Свещеното Предание на Христовата Църква.

Православното християнство единствено запазва в пълнота благия дух на евангелското нравствено послание без да си позволява под маската на демократични, социални и филантропични идеи да го използва за оправдаване на неморални, дискриминационни, икономически или политически цели. Така Православието избягва причисляването към групата на онези вероизповедания, които се характеризират със засилен социален профил, или върху които тегне сянката на извършени престъпления срещу личността и човечеството. Православното християнство преди всичко освещава света и човека. Затова в Православната църква идеалът на светостта е достигнат в най-висша и пълна степен и от изключително много хора.

Православното християнство единствено пази и развива древната литургична традиция на християнската Църква в нейната догматическа чистота и свещенодействена безукорност, поради което има действително благодатен характер и освещаваща сила без аналог в религиозната история на човечеството. 

Затова Православието според нас е единственото вероизповедание, което по достоен начин представлява християнството, т. е. вярно и спасително разкрива Христа на човеците, както и истината за самите тях. За останалите християнски и псевдохристиянски деноминации и групи можете да прочетете в линк ХРИСТИЯНСКИ ЕРЕСИ И СЕКТИ.

 

П Р А В О С Л А В И Е Т О

І. Основната същност на Православието е вярата в Троичния Бог - в Отца, Сина и Светия Дух. Църквата учи, че Бог е един по същност, но троичен по Лица: Бог- Отец, Бог- Син и Бог- Свети Дух, при което и трите Лица на Единия Бог са равни по Своята божествена природа и съществуват в неразделно единство - така, че никое действие на Бога не се случва без съвместното участие на трите Лица на Божествената Троица. Бог е Творец на целия съществуващ свят - видим и невидим (т.е. на физическия и на духовния свят). Бог твори света свободно заради и чрез Своята любов, без да се нуждае от самото творение. Според православното учение, цялото творение е било сътворено съвършено и безгрешно, а грехът и злото в света са се появили едва след като един от най-висшите ангели - Сатанаил или Луцифер (от лат., Светлоносец) по силата на свободната си воля се самопровъзгласил за равен на Бога и, възгордявайки се, противопоставил себе си на Твореца. Именно с това Сатанаил отпаднал от Бога и увлякъл след себе си част от ангелите. Затова злото в православното учение се разбира не като съществуващо само по себе си, а като изкривяване на устроения от Бога свят. Злото е отсъствие на добро, изопачаване на истината. Злото не притежава изначално собствено битие, а съществува дотолкова, доколкото нечия лична воля го възприеме като модел на поведение и доколкото бива мислено, чувствано и извършвано от човеците, които стават негови съзнателни или несъзнателни  носители. Първият човек Адам, заедно с жена си Ева, по сътворение са били безгрешни и свети, но сатаната чрез измама склонил Ева, а чрез нея - и мъжа й Адам, към непослушание спрямо Бога, което довело до грехопадението на първите хора и до това, че те загубили светостта си. Вследствие на това за тях вече не било възможно да се намират в непосредствена близост до Бога. Изкуплението на този първороден грях се извърши чрез въплъщението на Бог-Син от Приснодева (църк.-слав., Винаги Дева) Мария, която, бидейки девица, чрез действието на Светия Дух заченала в утробата си Син, на Когото по рождение било дадено името Иисус (евр. Йешуа = Спасител). Така се извършило великото тайнство на Боговъплъщението. Богочовекът е Този Помазаник (евр. Мешия(х); Месия; гр. Христос), Който със Своя земен живот и кръстните Си страдания изкупи човека от тегнещата над него власт на греха и възведе падналото естество на човешкия род по-високо от ангелското достойнство. Затова и верните чеда на Господа  се наричат именно християни, „защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). 

ІІ. Църквата. Православните изповядват вярата си “в една свята, съборна и апостолска църква” (9 член от Символа на вярата). Църквата според православното разбиране представлява богочовешки организъм, чиято Глава е сам Господ Иисус Христос. Този богочовешки организъм е представен във видимия свят като установена от Бога общност от хора, обединени от Светия Дух, православната вяра, християнския нравствен закон на любовта, йерархията и 7-те църковни тайнства. Като ден на основаването на Църквата се чества денят Петдесетница - петдесетият ден след Възкресението на Иисус Христос, когато върху апостолите слиза Светият Дух, те проговарят на чужди езици и така привличат към Христовата църква около 3000 души изсред многобройните гости на Йерусалим, дошли от всички краища на тогавашния античен свят. Затова празникът Петдесетниця се счита за рожден ден на Църквата. Представлявайки едно духовно тяло, имайки един Началник- Христос и вдъхновявана от един Дух Свети, Църквата се нарича една и свята. Отделното съществуване на поместните православни църкви в различните страни, напр. Константинополска, Антиохийска, Йерусалимска, Руска, Българска, Сръбска и др., не нарушава единството на Христовата Църква, тъй като всички те представляват части от Единната Църква. Това единство се проявява в общото изповядване от всички православни християни на догматическите основи на православната вяра, в участието в едни и същи църковни тайнства, в единството на епископата, в братската любов и общение. Това, както и общото взимане на важни решения в Църквата, я прави съборна. А апостолска Църквата е поради факта, че винаги стриктно се е придържала към учението на св. апостоли Христови, следвайки призива на св. ап. Павел: „И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание“ (2 Сол. 2:15).

ІІІ. Йерархията. В Православната църква съществува йерархия. В тайнството Свещенство, или Ръкополагане, се предава благодатта за извършване на тайнства и богослужения. Най-висшата и най-важна степен в свещената йерархия на Православната църква е тази на епископа. Епископът представлява цялата пълнота на Църквата, той оглавява голяма църковна община на определена територия (епархия) и духовно ръководи вярващите от своята епархия. Епископът е този, който извършва тайнството Свещенство, т.е. ръкополага свещеници, а самият епископ се ръкополага от няколко епископи.

В лицето на епископите църквата е запазила апостолското приемство - чрез линията на ръкоположенията, неразривно водеща към апостолите, получили благодат от Самия Иисус Христос. Всички епископи са равни по дадената им благодат, но по степени на старшинство се отличават архиепископи и митрополити. Патриархът е епископ, издигнат от митрополитите на голяма поместна църква. Презвитерите или свещениците – следващата степен в йерархията - с благословението на своя епископ могат да извършват всички тайнства (освен т. Ръкоположение). Дяконите не могат да извършват сами богослужение, а помагат на епископа или свещеника.

Духовенството се разделя на бяло и черно. Бялото духовенство са  свещениците и дяконите, които имат свои семейства. Черното духовенство са монашестващите, т.е. тези, които са дали особени обети за служене на Бога, в това число и обет за безбрачие. Монасите могат да не приемат свещен сан, или пък да бъдат ръкоположени за дякони (йеродякони) или свещеници (йеромонаси). Настоятелите на манастирите носят сан игумен или архимандрит. Епископи се избират само от монашеството.

Тази църковна йерархия, обаче, не означава, че висшето църковно ръководство е свободно от критики по свой адрес от страна на всички други членове на православната църква. Всеки православен християнин е длъжен да пази в себе си духа на православното предание. Верността към Бога - това е преди всичко вярност към преданието, вярност към светоотеческите норми за духовен живот и вяра. Затова всеки човек, който се отклони от православната вяра, независимо какво място заема в йерархията, може и трябва да бъде подлаган на критика от страна на всеки друг член на Църквата. В това се състои и изразява вътрешна духовна свобода на членовете на Православната църква. В историята на Православието има множество примери за това как дори най-висшето ръководство на Църквата - митрополити и патриарси, са били обект на най-строга критика от страна на другите църковни членове, когато са изпадали в ерес или нравствено разложение. 

ІV. Свещеното Предание. Свещеното Предание на Православната църква се съхранява в такива източници като Свещеното Писание, тълкуванията на Свещеното Писание, съставени от светите отци, богословско-догматическите им трудове, догматическите определения и действия на светите православни вселенски и поместни събори, богослужебните текстове и песнопения, църковната архитектура и иконопис, трудовете на писателите-подвижници с техните наставления за духовния живот. Преданието на Църквата е достъпно за всеки човек, който може да вникне в това, на което ни учи Православната църква, и така, по пътя на свободния избор, да реши доколко е приемлива за него православната вяра.

V. Християнската нравственост. Най-важният принцип в Православието е откритостта на православната вяра за всички и свободата на човешката личност. Православието учи, че човекът е изначално свободен, а смисълът на целия му духовен живот се състои в това да придобие истинската свобода, която е свобода от страстите, свобода от греховете, на които обикновено всеки от нас робува. Да се достигне тази свобода, съгласно православното вероучение, е трудно, това се постига най-вече с усилен и дългогодишен подвиг. Но заедно с това, спасението е възможно  и то единствено като свободно деяние на самия човек. Светите отци на Църквата учат, че за спасението на човека са необходими две неща: 1/ действието на Божията благодат; и 2/ свободното проявление на човешката воля.

Личността, според св. отци, е велика тайна, защото това е Божият образ вътре в самия човек. И никой не може да посяга на свободата на човека, дадена му от Бога. Именно в свободата  се корени възможността за спасение, защото спасението представлява постигането на съвършенство, богоуподобяване чрез свободното приемане и изпълняване на Божиите заповеди. Именно в подчиняването на човешката воля пред Божията воля, т. е. в хармонизирането на първата с втората,  се състои спасението на човека, неговото доближаване и съединение с Бога. Съвсем различни учения намираме в другите християнски вероизповедания, където господства юридическото възприемане на спасението. Съгласно него, спасението зависи от това дали човек ще съумее с добрите си дела, вярата и покаянието си да умилостиви строгия Съдия – Бога.

Православната църква учи, че има три пътя за спасение. Първият - това е пътят на уединението, отречението от света, пътят на монашеството. Това е път на напрегната борба с греховете, с пороците, на подчинение на своята воля изцяло и във всичко на волята Божия. Това е път на подвижничество и особено служение на Бога, църквата и ближните. Вторият  път - това е пътят на семейния живот. Семейството се разглежда от Православната църква като една от най-важните институции на обществения живот и същевременно като път за спасение на човека. На църковен език семейството се нарича „малка църква” или „домашна църква”. Именно от семейството започва навлизането на човека в голямата Църква, неговият път към спасението. Именно в семейството се изграждат основните норми на обществено поведение с разбирането за това, че всеки член на обществото и всеки член на семейството изпълнява своеобразно послушание. Така мъжът е главата на семейството, а жената е в послушание  към мъжа. Мъжът е длъжен да посвети всички грижи и свои сили на жената и семейството си. Християнското семейство се основава на любовта, на самоотречението на човека, на неговта жертвеност по отношение на другите членове на семейството. Такава е и любовта на по-възрастните към по-младите, както и на младите към по-възрастните.  Третият път – това е пътят на живеенето в света, но без семейство, а във въздържание, труд и служение Богу. Този път не е лесен, но е единствено правилният, ако личността не е избрала нито семейния, нито монашеския живот. За този тип живот също се изисква особено голяма сила, за да не се изроди самотата в отчаяние, а освободеността от брачни връзки – в разврат и безотговорност. Бог помага на всички православни християни, независимо от призванието, в което ги е поставил да се подвизават на земят,а и така ги води към богоугоден живот и вечно спасение чрез благодатната Си помощ и доброволното им участие в избрания личен кръст.

Такива принципи са залегнали и в основата на християнската православна държавност. Православната църква отделя много голямо внимание на въпроса за държавността. Навремето християнството се е зародило в условията на гонения на християнската църква в Римската империя. Но дори и в това време св.ап. Павел заповядва на християните да се молят за властта и да почитат царя не от страх, а по съвест, знаейки, че властта е установена от Бога. Всяка власт е образ на Божия ред на земята, в противоположност на безспорядъка, в противоположност на царството на човешкия произвол. Такава е дори и безбожната власт. За идеал се признава православното царство- едноличната монархия. В много трудове на светите отци и в православното предание се съдържа мисъл за това, че православното царство е образ на Царството Небесно. Царят е първият молитвеник за целия народ. На царя се възлага власт от Бога да следи преди всичко за нравственото, духовното състояние на своя народ, не позволявайки на злото и греха безпрепятствено да се разпространяват сред народа, и да се грижи за жизненото равнище и благосъстоянието на своите поданици.

Защитата на отечеството, на родината- това е едно от най-важните служения на християнина. Православната църква учи, че всяка война е зло, защото е свързана с ненавист, с вражда, с насилие и дори убийство, което е страшен смъртен грях. Но войната в защита на отечеството се благославя от църквата и военната служба се почита като висше служение. Православната църква е прославяла множество светци-воини. Това са предимно древни воини, раннохристиянски мъченици, също и много воини на Светата Рус като св. княз Александър Невски. Служението на воина се възприема като изпълнение на Христовата заповед: “Няма любов по-голяма от тази да положиш душата си за своите приятели”.

В молитвата човек се съчетава със Самия Бог, обръщайки се към Него. Молитвата бива обща и лична. В личната молитва човек предстои пред Бога лице в лице и разкрива пред Него сърцето си. Църковната молитва е обща молитва, в която участват всички членове на църквата- при това не само тези, които видимо и зримо присъстват на богослужението, но и тези, които присъстват невидимо- светците и ангелите, които се застъпват и се молят заедно с нас, и самият Началник на църквата- Господ Иисус Христос.

Църквата учи, че молитвата трябва да преминава в мир, да е чужда на всякаква душевна екзалтация и предупреждава за възможното изпадане в прелест- измамно състояние на псевдодуховност, когато човек, мислейки, че достига някакви особени духовни висоти, общувайки според него с ангели, със светци или със Самия Бог, всъщност угажда на собствената си гордост, на собствения си егоизъм. Така църквата предпазва хората от  

Целта на православния живот е съединението с Бога. Съгласно православната вяра, това се осъществява в молитвата и в църковните тайнства. В тайнствата човек се съчетава с Бога по най-непосредствен начин. От всички тайнства най-важно е тайнството Евхаристия или причастие, тайнството на Тялото и Кръвта Христови, чрез които човек се приобщава към Самия Бог по време на св. Литургия. Тайнството на Кръщението и Миропомазването- това са тайнствата, чрез които човек се присъединява към църквата, става част от Тялото Христово, избавяйки се от греха и получавайки възможност да започне нов живот. Тайнството Брак е тайството, в което един човек се съчетава с друг човек за да пребивават в един съюз във вечността, да живеят като едно цяло, едно семейство. В тайнството Елеосвещение  за човека се измолва прощение на всичките му грехове, в т.ч. и на забравените, и молитва за изцелението му от болести. Тайнството Покаяние е най-важното в духовния живот на православната църква. Чрез това тайнство по действителен начин се прощава грехът, който човек е извършил, при условие, че искрено се покае за него и го изповяда в тайнството на изповедта. Това е едно от най-важните тайнства, защото именно с честото изповядване на греховете си човек получава благодатната възможност, благодатната сила и подкрепа да се избави и очисти от греха и да се научи повече да не го извършва.

Тайнството свещенство е тайнството, в което се преподава благодатта на Светия Дух за извършване на тайнства и богослужения, тази благодат, която някога е предадена от Самия Христос- Спасител на Неговите апостоли.

    Същност на св. Литургия

Св. Литургия е център на православното богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните Му страдания, спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на св. Литургия, при приемане на св. причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.

Учредяване на Св. евхаристия

На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и, раздавайки го на Своите ученици, казал: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано! Това правете за мой спомен!" (Мат. 26:26-28). След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал я на учениците Си и казал: "Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!" (1 Кор. 11:25). Верни на това Господне поръчение, св. апостоли и първите християни се събирали по къщите и преломявали хляб и, по дадения от Христа пример, се причащавали с пречистото тяло и кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало с молитви и песнопения. Така били положени основите на св. Литургия.

Различни литургийни последования

В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес обаче в Православната църква се употребяват само три: Златоустова, Василиева и Литургия на Преждеосветените дарове, съставена от св. Григорий Двоеслов. Рядко се изпълнява най-древният чин – Якововата св. Литургия.

Св. Литургия се състои от три главни части: проскомидия, учителна (или "Литургия на оглашените") и тайноизвършителна (или "Литургия на верните").