Источник: fineworld.info.

АСТРОЛОГИЯ

Д-р Десислава Панайотова

В Ъ В Е Д И Т Е Л Н И   Д У М И

Псевдонаука, която ни отдалечава от Бога

Сериозното и обективно изследване на астрологията показва, че тя е грешна насока, в която е поел човешкият стремеж за себепознание, за вникване в тайните на мирозданието, за узнаване на „висшата воля” и за предугаждане на бъдещето. Това се потвърждава както от православните богословски анализи по този въпрос, така и от научни астрономически изследвания, които независимо едни от други поставят астрологията (ведно с хороскопите) в графата на магията, окултизма, гадателството или шарлатанията. Всички тези занимания представляват подмяна, както на науката, така и на вярата в Бога. Астрологията е препятствие за истинското богопознание и богообщение, защото астролозите, както и всички езичници, „замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца” (Рим. 1:25). Тя винаги е била и ще бъде примка за човека: в античността, в Средновековието, в модерната и в постмодерната епоха.

Тук ще се съсредоточим върху най-фрапиращите недоразумения в астрологическия светоглед и ще го осветлим чрез православна полемика, която и днес се оказва все така нужна със своята проницателна критичност, както е била в първите векове от служението на Църквата. Още тогава св. отци, в безкористната си пастирска грижа за спасението на хората, са дали категорична негативна оценка на гадаенето чрез звездите, водени от убеждението, че то не представлява нищо повече от празно занимание, лъжливо знание, безбожие, идолопоклонство и богохулство с един и същ източник – дявола. Св. отци, които пространно са писали за небесните светила, астрологията или хороскопите, са:

-       Св. Василий Велики (в „Шестоднев”);

-       Св. Йоан Дамаскин (в „Точно изложение на православната вяра”);

-       Св. Йоан Златоуст (в Проповедите си върху книга Битие; в размислите си за Витлеемската звезда, в които той привежда аргументи против привържениците на астрологията); 

-       Св. Амвросий Медиолански (в „Шестоднев”);

-       Св. Кирил Йерусалимски (в „Катехизис”);

-       Блажени Августин (в „Изповеди”);

-       Св. Симеон Солунски (Нови Богослов);

-       Св. Григорий Палама, Солунски архиепископ (в "Добротолюбие") и др. (За светоотеческото учение по темата за астрологията четете в следващия ни брой-продължение.)

От техните съчинения и от самия живот в Църквата става ясно, че астрологията и Православието са несъвместими. Човек не може да служи на двама господари, „защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Лука 16:13). Не е възможно да почиташ Твореца на всичко и същевременно да устремяваш ума и сърцето си предимно към творението Му – светилата, които според астрологията „предопределят” събитията в света и живота на всеки човек. Не е възможно да угодиш на Бога като припечелваш средства с човешки „прогнози” и лъжливи „пророчества” (хороскопи) и така съблазняваш и погубваш хиляди човешки души...

Нека прочетем в какъв контекст са споменати небесните светила в първата книга на св. Библия – Битие, където се описва Божието творческо дело в четвъртия период (ден, евр. „йом”) от сътворението на света: И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години; да бъдат те светила; на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана. И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите; и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята, да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден четвърти.” (Бит. 1:14-19). Очевидно небесните светила не са посочени в Библията като зодиакални съзвездия, а още по-малко са представени като фактори, влияещи върху „съдбата” на света и отделния човек. Напротив, Свещеното Писание описва слънцето, луната и звездите като неживи небесни тела, сътворени със служебни функции в полза на човека и природните цикли, а самият човек в своята разумност и духовност е сътворен по по-висш начин - по Божий образ и подобие (Бит. 1:26-27). В книга Битие се казва, че:

- небесните светила трябва да осветяват земята, т.е. да са в помощ на хората, за да могат те да живеят и да се трудят пълноценно, да са здрави, да се придвижват безпрепятствено, да се ориентират за посоките на света и пр.;

- небесните светила трябва да отделят светлина от тъмнина, което е полезно за доброто функциониране на природата, която също се нуждае от прилив и отлив на светлина и топлина, за да не изгори, а да процъфтява и да принася плод, който да храни човека. Самият човек е благословен от Бога да обладае земята (Бит. 1:28);

- небесните светила трябва да отделят деня от нощта, с което подпомагат нормалния ритъм в човешкия живот, който се нуждае от редуване на будност и сън, на труд и почивка;

- слънцето трябва да управлява деня, а луната – нощта; всеблагият Бог не оставя човешкия род без светлина дори и през нощта, но Той щади хората и във времето за почивка ги милва с нежната лунна светлина;

- небесните светила трябва да бъдат знакове за времена (сезони, месеци, седмици), за дни (денонощия) и за години (годишните цикли) – т.е. светилата служат като средства за отмерване на времето и за създаване на календара като устойчива опора в бита и религиозния живот на хората. Така се оформя цялостният ни бит с неговите закономерни фази (напр. със земеделския, скотовъдския и детеродния му ритъм), който поддържа и развива физическия ни живот. А също така се оформя и празничният календар, който насища с висш смисъл човешката култура и сплотява обществото, като напомня за най-важните събития в живота на човечеството и за Божиите милости и чудеса, чрез които Бог ни спасява, освещава и призовава към блажената си вечност. Защото не сме само плът, но и дух! И „Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17). Не човекът е слуга на времето, а чрез предназначението на светилата времето и календарът служат на човека, според повелението на Твореца. Съвсем ясно това е обяснено от Господ Иисус Христос и в поучението му за съботата: „съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27). Следователно и съботата, и седмицата, и времето, и небесните светила са направени да служат на човека, а не човекът – да им слугува или „съответства” в темперамента си, в качествата на характера си, във външния си вид и в участта си.

Това е голямата разлика между астрологията и Православието. Астрологията учи за предопределение и механична намеса на планетите в човешкия живот. А православната вяра цени човешката свобода и издига добродетелността до висините на светостта. В центъра на зодиака е слънцето. А в центъра на Църквата и християнския живот е Христос! Около слънцето в зодиака кръжат различни животни-съзвездия, на които се придават митологични сили и едва ли не божествени качества. А около Христос пребъдват и се молят св. ангели и светиите – свободни от гордост, от плътското мъдруване, от философиите на този век, от „мъдростта” на тоя свят, от лукавството на поднебесните духове на злобата! За св. ангели, Пресвета Богородица и светиите център е Христос, за тях всичко Той - Слънцето на правдата! Затова и Бог обещава на Своите верни: А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му”(Мал. 4:2).

Фалшът и условността на зодиака и базираните върху него изчисления и определения личат и от един друг съвсем очевиден факт. Съзвездията, които виждаме в северното полукълбо и върху които стъпва астрологията на западната цивилизация и Близкия изток, са съвсем различни от съзвездията, които виждат хората, живеещи в южното полукълбо, т.е. зодиите не са универсални, а са обусловени от субективното човешко въображение и „виждане” на звездната картина, от конкретните географски условия и от различията в културите на народите. Така през вековете са съществували календари с животинска и друга природна символика като календарите на маите, на ацтеките, на прабългарите, на китайците и пр. Всички те се различават в цикличността си, в дължината си, в образността си и в символните си системи. Тези различия указват, че астрологията не е исконно, а вторично явление, произлязло по-късно - след възникването на езичеството, което е „мъдрост от човека”, а не откровение от Бога. Защото в Божиите повели винаги има исконност, верово и ценностно единство, приемственост, святост и универсалност за всички хора от всички времена.

Освен това, Бог счита гадателството за мерзост и гнусота и категорично забранява на човеците всякакви видове гадания.не бива да се намира у тебе ... предсказвач, гадател, вражач, магьосник /.../, защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа”(Втор. 18:10, 12). Следователно и хороскопите като форма на „предвиждане” и гадаене за бъдещето на отделния човек, на даден народ и държава или на света като цяло, са мерзост пред Бога. Защото са:

-       израз на човешко неверие, суеверие или маловерие;

-       осланяне и съобразяване със звезди и планети вместо с Пресветата Троица, сътворила всичко видимо и невидимо;

-       лош пример за липса на надежда и упование в Бога, в Неговата съвършена грижа за нас;

-       хула срещу премъдрия Божи промисъл за живота и спасението на света и човека.

Нещо повече, Господ Иисус Христос изрично указва на св. апостоли, че „не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт, но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя” (Деян. 1:6-8).Ето я Божията благодат, която преобразява падналия човек; ето го същинското призвание на православните християни – не да любопитстват за бъдещето, не да се занимават с астрологични изчисления, не да гадаят за събитията, които имат да се случат; а да изповядват Христа Разпнатия, Възкръсналия и Възнеслия Се, да свидетелстват за Неговата Богочовешка мисия и да продължават Неговото дело за спасяване на човешките души.

Есхатологичните предсказания /за края на света/  и днес привличат човешкото внимание особено силно и това се отнася за хората по целия свят. Затова те са широко експлоатирани от множество самозвани пророци, гурута, пастори и астролози, които претендират, че получават видения и откровения свише или че са намерили кода към разгадаването на времето за финала на човешката история. Но ето, Бог поругаван не бива и Неговото слово не остава безсилно или невалидно, но напротив: всички съвременни лъжепророци се посрамват, защото нарушават Божията воля и твърде самонадеяно предсказват кога ще дойде краят на света, а той все не идва според техните предвиждания. „Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил? Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост - и не бой се от него” (Втор. 18:21-22). Спасителят ясно обяснява, че всякакво изчисляване и разгадаване на бъдещето е безсмислено, защото надвишава човешките сили, и вреди на хората, тъй като е противно на Бога и ги прави богоборци: „И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света? А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой /.../ Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец; но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески /.../ И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ. /.../  Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий”  (Мат. 24:3-4, 35-37, 42, 44).

Ясно е, че не е във властта на човека да предвижда и управлява процесите в света. А щом това не е в негова власт, колко по-малко е във властта на неразумните и неодушевени звезди и планети! Пътят към вникване в Божия промисъл, начинът за познаване и изпълняване на Неговата свята воля не е астрологията, а вярата, любовта и смирението на светиите. Мнозина от тях Бог удостои и продължава да удостоява и в наше време с прозорливост. Но това е благодатен божествен дар за верните, а хороскопите са безсилен човешки напън на объркани, користни или лукави хора, които все още не са познали колко благ и свят е Господ. Астрологията не може да вмести в своите градуси, ъгли, пресичания, асценденти, „Черни Луни” и прочие абсурди нито уникалността на всяка човешка личност, нито Премъдростта Божия, Която е Синът Божий! Затова да не робуваме на псевдонауката за небесните светила и зодиите, а да се вслушаме в това, което ни казва Сам Господ, да се вслушаме и да изпълним!

Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато; защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея. Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя. Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата. Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват; чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни. Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят; у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда; плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро. Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието, за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.) Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време, веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки. И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат." (Притч. Сол. 8:10-36).

Просвети ни, Господи, за Твоите пътища, дай ни сили вярно да ти служим, помилуй ни и ни спаси навеки! Амин.

СВ. ОТЦИ НА ЦЪРКВАТА ЗА АСТРОЛОГИЯТА

В периода 3-7 век въз основа на това библейско учение св. отци пространно развиват своето тълкувание на Свещеното Писание и в частност на явлението астрология. Така те ни завещават какво трябва да е трезвото и православно отношение към тази лъженаука, която всъщност не е нищо повече от  поредната форма на неверие, маловерие, суеверие и езическо поклонение пред творението, което се шири през всички епохи, включително и днес, независимо от високата степен на грамотност и техническа напредналост на човечеството. В свят, в който Христовото Евангелие е достигнало до хората по цялата земя, те все още робуват на хороскопите, вместо да отдадат дължимата почит към Твореца и да се изпълнят със спасителна любов към Него-Отца, Сина и Св. Дух.

Произходът, смисълът и предназначението на човешкия живот не могат да бъдат сведени до определена „астрологична карта” (хороскоп) и нейното „тълкувание” от даден астролог. Ключът на личния ни житейски и духовен път се таи не в някакво механично „космическо” предопределение, а в Божия промисъл за всеки един от нас. Това се отнася за съдбините и на народите и човечеството като цяло. Бог е Творец на всичко видимо и невидимо (вж. Бит. 1; Йоан 1:3; чл. 1 от Символа на вярата), Той единствен устройва и осъществява нашето спасение, но същевременно зачита нашата свобода и допуска свободния ни избор. Затова човешкият живот не е низ от „предопределени” качества и събития, реализиращи се в „зададени” от звездите рамки. А представлява разкриване на вложения от Св. Троица потенциал във всеки един от нас и изразява това доколко осъзнаваме и как изживяваме връзката си с Бога. Затова случващото се с нас в земния ни път не е „закодирано” или повлияно от съотношенията на планетите, а онагледява доколко търсим, обичаме и слушаме своя Творец. Човешкият живот не е компонент от някаква бездушна „звездна матрица”, а е път, в който определящи са личното покаяние, борбата с греха, духовно-нравственото осъзнаване и усъвършенстване, любовта и верността към Бога, любовта към ближните и степента на личния подвиг (пост, молитва, милосърдие, самоотречение, богоотдаденост).  Бог, а не планетите и звездите, е вложил в нас дадени качества, както такива, които са общи за всички човеци, така и индивидуални за всяка отделна личност. Но от нас зависи дали ще живеем в инерцията на маловерието и във властта на изкусителните грехове или ще положим усилие да се очистим, осветим, богоуподобим – сиреч дали ще се облечем в Христа (Гал. 3:27), за да наследим и вечното Му царство.

По всички тези и по много други ключови въпроси са писали богоумъдрените св. отци на Православната ни Църква и затова трябва да ги познаваме и да се поучаваме от техните съчинения, които са най-ценното знание и най-висшата литература за всички времена.

СВ. АМВРОСИЙ МЕДИОЛАНСКИ (ок. 340-397)

Откъс от „Шестоднев”

Книга 4: Четвъртият ден / Беседа 6

Глава 1

„...( 2 ) Недейте, без подобаващо разглеждане, да възлагате упованието си на слънцето. Вярно е, че то е окото на света, радостта на деня, красотата на небесата, очарованието на природата и най-забележимото нещо в творението. Когато го съзираш, мисли за неговия Автор. Когато му се възхищаваш, отдавай хвала на неговия Творец. Ако слънцето като придружител на и участник в природата е толкова приятно, колко повече доброта може да се открие в „Слънцето на правдата”(Мал. 4:2)? Ако слънцето е толкова бързо, че в своя скоростен ход денем и нощем съумява да прекоси всичко, колко велик е Този, Който е винаги и навсякъде и изпълва всички неща със Своето могъщество!... за Когото четем:  „каже на слънцето, - и то не изгрява” (Иов 9:7)... Ако е мощно слънцето, което при редуването на сезоните се засилва или избледнява, колко трябва да е могъщ Този, Който, когато „понизи Себе Си” (Фил. 2:7), за да можем да Го видим, е „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света” (Йоан 1:9)? Ако слънцето е нещо излючително, което заради препречването на земята, преминава през еклипси, колко по-превъзходно е величието на Този, Който казва: „и ето, скоро ще бъде, - ще потреса небе и земя” (Аг. 2:6). Първото е скривано от Земята, която на свой ред не може да устои на действието на Господа, освен ако не е поддържана от изпълняването на Неговата воля. Ако слепият страда от лишение, бидейки неспособен да съзерцава красотата на слънцето, колко голяма е загубата за грешника, комуто е отнет дарът на истинската светлина и който се подчинява на тъмнината на вечната нощ!”
Глава 2 
(5) Но в случай, че доказателството, дадено на очите ти, може да ти изглежда недостатъчно, очисти ухото си и го отвори за божествените откровения: „при думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело” (Втор. 19:15). ”И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята...)” (Бит. 1:14). Кой казва това? Бог го казва. И на Кого говори Той, ако не на Своя Син? Следователно Бог Отец казва: ”Нека бъде сътворено слънцето”, и Синът сътвори слънцето, защото подобаваше „Слънцето на правдата” да създаде слънцето на света.” 

Източници:

Латински - J.P. Migne, Patrologia Latina, t. 14, col.  0123A - 0274A (Exameron Libri Sex); col. 0275 - 0314C.

Английски - Saint Ambrose. Hexameron, Paradise, Cain and Abel. Transl. by J. Savage. THE FATHERS OF THE CHURCH, vol.42, 1961.

Превод: д-р Десислава Панайотова

ВАЖНО!

Тук е уместно да се запитаме още: ако действително небесните тела определят характера ни и управляват нашия живот, щеше ли библейският писател да пропусне да го подчертае в първата книга на Свещеното Писание – Битие, книгата, в която се говори и за сътворяването на светилата, и за сътворяването на човека? И също: ако в личния си път наистина е в наша полза да си „сверяваме часовниците” със звездите, щеше ли при сътворяването на човека Бог-Троица да каже нещо съвсем друго: „да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори...” (Бит. 1:26-27)?!!

СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ (330 - 379)

Откъс от „Шестоднев”

Беседа 6 – За сътворението на небесните светила.

„...За теб не е възможно да отделиш изпепеляващата сила на огъня от светозарността, но Бог, желаейки да обърне внимание на Своя служител чрез чудно видение, вложил в къпината огън, в който действала само светозарността, а силата да гори пребивавала в покой. Так и Псалмопевецът свидетелства, говорейки: Гласът Господен секне огнен пламък” (Пс. 28:7). Чрез това той тайнствено ни преподава учение за въздаянието за делата на нашия живот, че естеството на огъня ще бъде разделено, и светлината ще бъде предоставена за наслаждение на праведните, а мъчителността на горенето е предназначена за наказваните. /.../ „И да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години” (Бит. 1, 14). Указанията на светилата са необходими за човешкия живот. И ако човек не търси в техните знамения свръх мярата, то при дълговременно наблюдение ще намери полезни знаци. /.../ Господ е предсказал, че в слънцето, луната и звездите ще се явят даже знамения за разрушението на вселената. Слънцето ще се обърне на кръв, и „месечината не ще даде светлината си” (Мат. 24:29; Иоил 2:31). Такива са знаменията за свършека на вселената! Но престъпващите границите обръщат Моисеевите думи в защита на науката за дните на раждането и говорят, че нашият живот зависи от движението на небесните тела, а на това основание у халдеите са направени указания по звездите за това, което трябва да се случи с нас. И този прост израз на Писанието - „да бъдат знамения” - те разбират по свое усмотрение: не за състоянието на въздуха, и не за смените на годишните времена, но за жребиите на живота. /.../ Но как, казвайки, че там се намират главните причини на човешкия живот, даваш на човешките нрави отличителни признаци, взети от скотовете ...? /.../ Ако небето има такива свойства на нравите, заимствайки ги от животните, следва, че и то самото се подчинява на странични начала /.../. Но те не се спират само на това, а приписват на небесните тела като причина и това, на което е подвластно произволението на всеки от нас, т.е. причината за наклонността към добродетелта или към порока. /.../ Но в тези думи разбира се има много неразумност и още повече нечестивост. Защото злотворните звезди пренасят причината за своята злотворност върху своя Творец. Ако злото за тях е естествено, то Създателят е творец на злото. А ако те стават зли по произволение, то, първо, те са живи същества, надарени с желание и отдаващи се на непринудени и свободни стремления. Да се твърди това за неодушевени предмети е връх на безумието. /.../ Нещо повече, ако началата на порочните и добродетелните постъпки не зависят от нас, но са необходимо следствие от раждането, то напразно има законодатели, определящи какво трябва да правим и какво да избягваме, напразно има и съдии, награждаващи добродетелта и наказващи порока. Нито лъжецът, нито убиецът е виновен за престъплението, ако му е било невъзможно, дори и да е искал, да удържи ръката си, защото към тези постъпки неизбежно го подбуждала неговата необходимост. /.../ Великите пък надежди на христианите се превръщат в нищо, тъй като нито праведността ще бъде почетена, нито грехът – осъден, защото хората нищо не вършат по собствено желание. Тъй като там, където господстват необходимостта и съдбата, там въздаянието по достойнство няма никакво място...”

Източници:

J.P. Migne, Patrologia Graeca, 29 – гръцки оригинал

http://www.orthlib.ru/Basil/sixday06.html - руски превод

Превод: д-р Десислава Панайотова

СВ. КИРИЛ ЙЕРУСАЛИМСКИ (ок. 315 - 386)

В своето съчинение „Катехизически беседи” великият просветител и първойерарх на Йерусалимската църква наставлява за небесните тела, че те са знаци за времена и години, „а не за гадания по звездите, или за празни наблюдения над раждащите се” (Кат. беседа 9).

СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ (ок. 347/350 - 407)

Откъс от Тълкувание на Евангелието от Матей (2:1-12)

Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда

"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля". Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.  А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си."

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда.

Ако ви е угодно, по-добре ще предложим отначало това, което говорят противниците на истината. Дяволът така ги е завладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи, - казват те - че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрологията, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и премахнал всички видове магьосничество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно царство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се показал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета - Той прекарал прост и беден живот, като водил след Себе Си дванадесет човеци, които не били с нищо знаменити.

Но ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Задачата на астрологията, казват, никак не се състояла в това да се узнава по звездите кой ще се роди, а да се предсказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъдреците не били нито при раждането на майката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели, те не могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждането, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тогава нямаха да имат достатъчна причина да дойдат.

Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предположи, че те с поклонението на родилия се Младенец искали да угодят на бащата и с това да заслужат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; знаят също, че Той не е в пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действително, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са предвиждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предположи, че те се подхвърлят на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било признак на крайна неразумност - персиецът, варваринът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечеството си, роднини и дом и да се подчини на чужда власт!

Ако това е неразумно, следващото е още по-неразумно. Да преминат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат!

И какви признаци на царски сан те намерили, когато видели пещерата, яслите, Младенеца в пелени и бедната майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било установено и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за когото узнавали, че той е от ниско, бедно състояние, ще стане цар, нему се покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.

За какво пък са дошли да се поклонят? Ако за земни облаги, тогава какво са могли да очакват те от Младенеца и бедната майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да знаят, че Младенецът на когото са се поклонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно? /.../  

Виждаш ли, колко несъобразности се откриват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоумения, за да не ви приведем в обърканост, да пристъпим сега към разрешение на въпросите.

Да започнем с Христовата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда - обикновена или различна от другите, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно да разберем всичко останало. Но откъде можем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание.

Че тя била необикновена звезда и даже не звезда, а както ми се струва, някаква невидима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо, от нейния път. Няма и не може да има звезда, която би имала такъв път. Виждаме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова положение именно се намира Палестина по отношение на Персия.

Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден, при светлина на слънцето. ...

Трето, това се доказва от обстоятелството, че звездата ту се появявала, ту пак се скривала. Когато мъдреците отивали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Ерусалим, тя се скрила. След това те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и потеглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога трябвало да почива и кога да тръгва на път [вж. Изх. 13:21-22].

Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът. Тъй като нейната височина била неизмерима, тя не би могла да обозначи и определи със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го узнаят...

Виждаш ли, колко доказателства има за това, че звездата била необикновена и се явила не по законите на външната природа. /.../

Но защо звездата се явила? Заради това, за да изобличи нечувствителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оправдание. Тъй като целта на Христовото дохождане била: да се отменят древните правила на живот [св. Йоан Златоуст има предвид постановленията на старозаветния закон], да се призове целият свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и морето, Христос от самото начало отворил вратата на езичниците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, които възвестявали за дохождането на Христа, не обръщали на това внимание, Господ внушил на варварите да дойдат от далечна страна да питат за Царя, Който се родил у юдеите; и юдеите научават от персийците това, за което не искали да се поучат от пророците. Бог извършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни, или пък да ги лиши от всяко оправдание, ако бъдат упорити.

И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеите, не приели Христа след толкова много пророчески доказателства, като видели мъдреците, които само след явяването на звездата Го приели и се поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъпил с мъдреците така, както с ниневийците, на които изпратил Йона [вж. Йона], също така, както със самарянката [вж. Йоан 4] и с ханаанката [вж. Мат. 15:21-28]. Заради това е и казано: "Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона. Южната царица ще се изправи на съд с тоя род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта Соломонова" (Мат. 12:41-42). Онези повярвали на малкото, а юдеите не повярвали и на голямото.

Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреците към Христа чрез такова явление? А как би трябвало? Да изпрати пророци! Но мъдреците не биха приели пророците. Да изпрати ангел? Но и него не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното повикване това, което им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да ги порази и с величината, и с прекрасния си вид, и с необикновения си ход. ...

Като благоволил да ги призове с явяването на звездата, след това ги удостоил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги наставлява не чрез звездата, а чрез ангела*; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила мисълта у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбудил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, както постъпил с Кир, като го предразположил да освободи юдеитe [вж. Ездра 1:1-3]. Той обаче извършил това, без да нарушава свободната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас отгорe**, заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послушание.

Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните ниневийци бил изпратен пророк Йона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил.

И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили смело. За да не ги помислят за подозрителни човеци, след пристигането си те разказват за своя пътеводител, за дългия път и при това проявяват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук, в Йерусалим, не се бояли да говорят за това, с по-голяма смелост биха проповядвали за него в своето отечество, след като получили откровение от ангела и свидетелство от пророка.”

* "А, понеже бяха предупредени от Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна" (Мат. 2:12).
** Обръщането на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано подробно на три места в книгата Деяния на апостолите: 9, 22 и 26 глави.

Из: Беседа 6 от "Тълкувание на Евангелието от Матей", изд. София, 1937.
Подбор и бележки: Тодор Велчев. Редакция: д-р Десислава Панайотова
Първа електронна публикация harta-bg.info

ВАЖНО!

Редица астролози, в опитите си да придадат сакралност на астрологичните си занимания и предвиждания, и в желанието си да „помирят” православната вяра с хороскопите, много експлоатират темата за Витлеемската звезда. Искат да внушат на съвременния човек, че дори и в Библията се говори за значението на звездите и за определящата и показателна роля на „небесната карта”. Астролозите особено се стремят да издигнат пред нашия поглед Витлеемската звезда и така засенчват Христовия Кръст, на който се състоя нашето изкупление. Но от горното тълкувание на св. Йоан Златоуст става пределно ясно, че не астрономическо тяло е водело тримата мъдреци към Витлеем, а друг вид светоносно знамение, което е различно от естеството на видимия небосвод и неговите светила.

БЛАЖЕНИ АВГУСТИН (354-430)

Блажени Августин е имал в младостта си множество заблуди и грешни увлечения. След като приема Православието, а по-късно става и епископ на Ипон, той започва активна полемика с лъжеученията на своето време. Още в края на 4 век и първата половина на 5 век той проницателно определя астролозите като „мошеници”.

Откъс от „За Божия град”

За астрологията

Из кн. V, гл. 2

„Какво разбира човек под „съдба”? Когато хората чуят тази дума, съгласно обичайната й употреба я разбират като влияние на конкретното разположение на звездите в момента, когато някой е роден или заченат. Едни възприемат това влияние като независещо от волята на Бога, а според други то се основава именно на нея. Не само хората, които изповядват истинната религия, но дори и почитащите измамни богове трябва да изпитват справедливо отвращение към тези, които смятат, че звездите определят независимо от Божията воля какво ще правим, какви блага ще имаме и какви бедствия ще преживеем. Защото до какъв друг извод ни води това мнение, освен че не трябва да почитаме и да се покланяме на абсолютно никакъв бог?

Впрочем нашето разсъждение по-нататък е насочено не против подобни хора, а срещу онези, които, за да защитят измислените богове, се отнасят враждебно към християнската религия. Хората, които поставят положението на звездите в зависимост от Божията воля и смятат, че тъкмо то определя до някаква степен кой какъв ще стане и какво ще му се случи – добро или лошо, – ако мислят, че висшата божествена власт е дала на звездите такива права, че да диктуват човешката съдба според своята добра воля, нанасят велико оскърбление на небето. Защото според техните представи излиза, че в най-светлия небесен сенат и в най-блестящата небесна курия се постановява да се извършват и злодеяния. Ако някакъв земен град заповяда нещо подобно, човешкият род би взел решение да го разруши. А и какво място се дава на Божия съд по отношение на човешките дела, на които се придава някаква небесна необходимост, когато Господ е Господ същевременно и на звездите и на хората?

Ако пък се каже, че звездите, макар да получават власт от върховния Бог, определят човешките съдби не според своя произвол, а при известно съчетание и на неизбежни условия изпълняват само Негови повеления, няма ли да сме принудени да мислим и за самия Бог това, което се оказва във висша степен недостойно да приписваме на волята на звездите?

Тези хора никога не са могли реално да обяснят откъде идва разлика в съдбите на близнаците: в техните действия, приключения, занимания, в склонността им към определени изкуства, в общественото им положение и много други области от живота. Така че много хора, които нямат родство помежду си, понякога си приличат много повече, отколкото близнаците, които са родени в незначителен промеждутък от времето, а са заченати от едни и същи родители в един и същи миг.

Същите изводи, които тези хора се опитват да извлекат от незначителния промеждутък във времето, разделящ близнаците при раждането им, като взимат предвид частичката от небето, свързана с разположението на звездите в мига на раждането, която се нарича хороскоп, та тези изводи предпоставят или по-малка разлика от реално наблюдаваната във волята, действията, нравите и случайностите от живота на близнаците, или понякога предполагат по-голяма от съществуващата… Така, ако близнаците са родени толкова скоро един след друг, че данните на хороскопа им съвпадат, очаквам същата тъждественост във всичко през живота им, което не е факт при нито едни близнаци. А ако малко по-късното раждане на втория променя неговия хороскоп, очаквам той да има и различни родители, което при близнаците е невъзможно.

Из кн. V, гл. 7

И така, кой би открил здрав смисъл в старанията на тези хора да придадат на своите действия различен и решаващ смисъл, като изберат за тях точно определени дни? Той, представете си, не се е родил способен да има забележителен син, а по скоро син, който заслужава презрение. Затова като образован и осведомен човек избира конкретен момент за зачеването на сина си. И по този начин поставя началото на съдба, която не е предвидена по хороскопа му. Забележителна глупост! Хората избират точно определен ден за женитба и мисля, че го правят за да не случат лош ден и бракът им да се окаже несполучлив. Но тогава къде изчезва това, което е било определено от звездите при самото раждане? Или човек може чрез избор на конкретен ден да промени онова, което е предопределено за него, а после никаква друга власт вече не може да промени нагласеното от него?

Освен това, ако само хората, а не всичко, което съществува под слънцето, са подчинени на съзвездията, защо те избират определени, според тях най-благоприятни дни за засаждане на лозя или дръвчета, за посев на нива, а други за обяздване на животни, за оплождане на добитъка и т.н.? Ако изборът на определени дни за подобни дейности има значение, защото положението на звездите в различни моменти господства над всички земни тела – одушевени и неодушевени, – в такъв случай нека обърнем внимание на безбройното количество неща, които се раждат, възникват, зачеват в един и същ момент, но имат абсолютно различно развитие или последици. Такова наблюдение ще породи смях дори у едно дете.

Тези хора не искат да помислят, че след като изберат определен ден за сеене, по едно и също време в земята попадат множество зърна, които заедно поникват, пускат корен, заедно растат и зреят, но едни от тях загиват, попарени от градушка, другите изкълвават птиците, трети събират стопаните. Как тогава твърдят, че тези зърна, с толкова различен край, са имали и различни съзвездия? Или че небесното предопределение не засяга тези зърна, но само хората са подчинени на звездите, защото единствено на хората тук, на земята, Бог е дал свободна воля?

Като претеглиш тези факти, без да искаш стигаш до извода, че когато астролозите дават удивителни по своята истинност предсказания, това се случва чрез тайното внушение на злите духове, които се опитват да внедрят и утвърдят в човешките умове тези измамни и вредни вярвания, че съдбата се диктува от звездите, а не благодарение на изкуството да се изготвя и разглежда нечий хороскоп – изкуство, каквото в действителност не съществува.” 

Източник: www.prozoretz.bg

СВ. ЙОАН ДАМАСКИН (ок. 680-750)

Откъс от „Точно изложение на православната вяра”

Кн. II, гл. 7 - За Светлината, огъня и светилата - слънцето, луната и звездите

„В тези светила Творецът вложил първосъздадената светлина. Той направил това не защото нямал друга светлина, а за да не остане първосъздадената светлина неизползвана; защото светилото не е самата светлина, а е вместилище на светлина. /.../ Седем от тези светила са планети; и за тях се твърди, че се движат в посока, обратна на движението на небето, поради което и са наречени планети, тоест блуждаещи, тъй като небето, казват, че се движи от изток на запад, а планетите - от запад на изток. Но тъй като небето се движи по-бързо, то носи със себе си в кръг и седемте планети. /.../ Планетите извършват непрекъснато движение, което Бог им е определил и както ги е поставил, както казва божественият Давид: „месечината и звездите, които си поставил” (Пс. 8:4); защото с думите си поставил той подчертал устойчивостта и неизменността на дадения им от Бога ред и движение. Наистина, Той ги поставил „да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години” (Бит. 1:14), тъй като чрез слънцето настъпват четирите годишни сезона. /.../ Говори се, че на небето съществуват дванадесет съзвездия или зодиакални знаци, които се движат в посока, обратна на движението на слънцето, луната и другите пет планети и че седемте планети преминават през тези дванадесет съзвездия. /.../ Елините казват, че изгревът, залезът и сближаването на звездите, слънцето и луната управляват всичките ни дела; с това се занимава астрологията. Ние пък, обратно, твърдим, че макар от тях да се получават предвестници дали ще вали или няма да вали, дали времето ще бъде студено, или горещо, влажно или сухо, а също и дали ще има ветрове и други подобни (метеорологични събития), те по никакъв начин не са предзнаменования на нашите действия. В действителност ние, създадени от Твореца свободни, сме господари на делата си. А ако вършим всичко в резултат на движението на звездите, значи вършим всичко по необходимост. А това, което става по необходимост, не е нито добродетел, нито порок. Ако пък не притежаваме нито добродетел, нито порок, значи не заслужаваме нито награди, нито наказания, а също и Бог ще се окаже несправедлив, като дава на едни хора блага, а на други - скърби. Дори нещо повече: щом всичко в света се управлява и влече от необходимостта, значи няма да има нито Божие управление в света, нито Божий промисъл за създанията. Освен това, няма да ни е нужен и разум, тъй като, щом като нямаме власт над нито едно от действията си, значи няма и нужда да обмисляме действията си, и затова всяко разумно същество е същевременно и свободно същество.

Затова твърдим, че звездите не са причина за нищо от случващото се в света - нито за възникването на възникващото, нито за гибелта на загиващото, а по-скоро служат за предвестници на дъждове и на атмосферни промени. Може би някой ще каже, че звездите са ако не причини, то предзнаменования на войните; защото качеството на въздуха, повлиявано по един или друг начин от слънцето, луната и звездите, създават различни връзки, състояния и отношения (между хората). Но тези състояния са в наша власт, тъй като се подчиняват на разума и биват управлявани и променяни от него.

Често се появяват и комети, които служат като знамения, известяващи например за смъртта на царе. Кометите не принадлежат към звездите, които били сътворени в самото начало, а по Божия заповед в определен момент се образуват и после отново се разпадат; защото и звездата, явила се на влъхвите по време на човеколюбивото и спасително за нас раждане на Господ в плът, не принадлежала към звездите, които били сътворени в началото. Това се вижда от факта, че тя се движела ту от изток на запад, ту от север на юг, ту се скривала, ту се появявала. Всичко това не съответства на законите и природата на звездите.

Трябва да се знае, че луната заимства светлината си от слънцето. Това става не защото Бог не е бил в състояние да даде собствена светлина, а за да вложи Той в творението тези хармония и ред, които са налице, когато един командва, а друг се подчинява, а също и за да се научим да общуваме един с друг, да споделяме с другите и да се подчиняваме - да се подчиняваме преди всичко на Създателя, Бога Творец и Владика, а след това и на началниците, които са поставени от Него. При това не бива да разследваме: "Защо еди-кой си е началник, а аз не съм", а нека приемаме с благодарност и благодушно всичко излизащо от Бога.

Понякога стават слънчеви и лунни затъмнения, които категорично разобличават безумието на онези, които се покланят на творението повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:25), и доказват, че слънцето и луната са изменчиви и променливи. А всичко изменчиво не е Бог, тъй като всичко което се изменя, е тленно по природа.”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Да живеем с вяра, послушание, благоговение и любов към истинния Триединен Бог и да Му служим, славейки Го така, както ни учи Христовата Църква:

Най-дълбока тайна, Боже, Душе непостижими,

Създателю на всичко, заедно с Отца и Словото!

Ти си украсил горните ангелски чинове

в храма на непристъпната Светлина,

Ти си призовал към битие ликовете

на огнените светила с великолепието на славата,

Ти, съгласувайки чудното единство на плътта и духа,

си сътворил човешкия род, и всяко дихание

Ти възнася хвала: Алилуя.”

Из: Акатист на Бог Св. Дух (Кондак 3)