Св. равноапостолни Кирил и Методий и тяхното изобличение спрямо ересите, религиозния популизъм, християнския и междурелигиозния икуменизъм.
Светите отци на Православната Църква са наши най-големи благодетели и примери за истинска вяра, чисто вероизповедание, вярност към Бога и любов към човеците. Затова в следващите редове ще разграничим делото и завета на св. равноапостолни Методий и Кирил от фалшивите послания на „светия отец” Франциск I, който е водач на най-голямата християнска ерес – римокатолицизма. Затова уточнявам, че навсякъде, където става дума за този ересиарх, когато използвам думата „папа”, я поставям в кавички. Правя това заради съвестта и по молба на много православни християни, защото тази дума (на латински: papa, и на гръцки: πάππας) означава отец, баща. Франциск I за нас, православните, не е и не може да бъде духовен отец, нито авторитет по въпросите на вярата, а още по-малко може да бъде считан за свят човек, дори в чисто човешки план да е симпатичен или обществените му изяви да се харесват някому. Истинските християнски светии, в това число светите отци на Църквата, не се стремят към обществена популярност, нито към световно лидерство, даже в редица случаи се крият от света и неговата суета. Затова те не прибягват към човекоугодничество, а напротив –с всичките си сили и с целия си живот копнеят да угодят на Св. Троица и търсят единствено „царството на Бога и Неговата правда” (Мат. 6:33). А царството Божие се проповядва съвършено и се придобива действително, ако опазваме чистотата на вярата. Затова нашите св. отци като изрядни пастири ни учат, че освещението и спасението е в Православието. През всички векове те ни наставляват и утвърждават в тази истина – не поради фанатизъм или липса на толерантност към друговерците, а поради любов.
В настоящата статия ще се въздържа да коментирам многобройните гледни точки и реакции спрямо „папската” визита в България (5-7 май 2019 г.). В непреходната значимост на 24 май и във връзка с изявленията на Франциск I относно светите Братя това, което ми се струва най-важно да осъзнаем, е:
> че св. Методий Славянобългарски и св. Кирил Славянобългарски са стълбове на Православието, велики просветители и мисионери, ревностни изобличители на всякакви ереси, благи молитвеници пред Бога за спасението на човешките души;
> че „папа” Франциск лукаво подведе българския народ като се опита да внуши, че св. Братя са „радетелите на една обединена Европа и на един дълбок мир сред всички жители на континента, показвайки основите на ново изкуство на съжителство, като се уважават различията, които въобще не са пречка за единството" (цитат по „папа” Йоан-Павел II в словото на Франциск I към Св. Синод на БПЦ-БП; http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=289559).
Франциск ласкае България като „страна мост” между Изтока и Запада и употребява св. Братя като удобни символи за своята политика, с която римокатолицизмът, особено след II Ватикански събор (1962-1965 г.), целенасочено търси начини за сближаване между Православието и ересите, между Църквата и Ватикана, между истината и лъжата. Но щом в тази си политика за легитимиране на ересите Ватикана никак не се отказва от веровите си отклонения, „папата” как смее да използва светите Кирил и Методий, които са се борили против всяко изкривяване на християнското учение и са отдали живота си за Истината?!?
В следващите редове под формата на задочен диспут и скок във времето между 9-ти и 21-ви век предлагам на вашето внимание православните слова и доблестния пример на нашите Първоучители, от една страна, а от друга - декларации, прояви и изказвания на Франциск I. Така, без нашата намеса, делата на тъмнината ще бъдат изобличени, а за нашите души, дай, Боже, да изгрее светлината на Христовата истина и спасение, защото то е нашето най-съкровено желание и най-висша цел. По молитвите на св. равноапостолни Методий и Кирил да даде Бог и на еретиците да прогледнат, да се покаят, да изповядат чистата православна вяра и да се спасят!
Франциск I: „Икуменизмът на кръвта, ... на бедния, ...на мисията” [http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=289559]. С такива думи на 5 май 2019 г. пред самия Български патриарх и пред Св. Синод „папата” си позволи да пропагандира икуменизма - сбор от различни християнски лъжеучения, който е наречен от св. Юстин Попович „всеерес” на нашето време. Папата не се поколеба да провокира нашия патриарх и архиереите на Българския Синод, въпреки че много добре знае, че БПЦ-Българска Патриаршия от 1998 г. не е член на „Световния съвет на църквите” - ръководния орган на икуменическото движение.
Св. Кирил: В творенията и молитвите си той не говори, че е угодно на Бога да има много видове християнство, много християнски деноминации и „допустими” богословски различия, а държи за правата и истинска вяра (т.е. православната), грижи се за вярното стадо, призовава да стоим в правото изповедание. В Рим, виждайки края на своя земен път, в предсмъртната си молитва св. Кирил се моли така: „Господи, Боже мой, ... Погуби триезичната ерес и направи много да порасне Църквата Ти! Обедини всички в единодушие и създай изрядни люде, които да мислят еднакво за Твоята истинска вяра и право изповедание” [Пространно житие на св. Кирил от св. Климент Охридски].
Франциск I: според него св. Братя ни учели на „ново изкуство на съжителство, като се уважават различията, които въобще не са пречка за единството”.
Св. Кирил завършва своя труд „Написание за правата вяра” със следните думи: „Така аз изповядам своята вяра заедно с родния ми брат и сътрудник мой в Божието служение Методий. Защото в нея (в тази вяра) е спасението и надеждата. Нея предаваме на нашите ученици, та те, като вярват така, да се спасят и в Страшния съден ден отново да ни я върнат истинска, непроменена и съвършена, като застанат от дясната страна пред Господа Иисуса Христа, истинския наш Бог, на Когото да бъде слава във всички векове. Амин.” Св. Братя отстояват православната вяра и отхвърлят различията в изповядването на Христа; те не толерират сектите и ересите, каквато ерес е и римокатолицизмът. Св. Братя са се борели за правото на всички народи на своите си различни езици да четат, слушат и проповядват св. Евангелие. Но различието в езиците, не означава различие във вярата. За св. Кирил и св. Методий догматите са неизменни! А точно това не е угодно на „папа” Франциск, тъй като Ватикана многократно е променяла и продължава да променя автентичната християнска вяра. Затова Франциск I иска да ни заблуди, че различията не са пречка за единството. Но той би бил прав, само ако ставаше дума например за езикови, културни, национални или расови различия. Наистина, единството и многообразието на човешкия род са върховни ценности. Но истинското единство се ражда от единството във вярата. Без единно вероизповедание няма действително и трайно единство.
Нещо повече, св. Братя не са отдали живота си за „една обединена Европа”, както твърди Франциск I, нито за „един дълбок мир сред всички жители на континента”. За разлика от хуманистичния фокус на „папата” делото на равноапостолните св. Кирил и Методий е Богоцентрично, Христоцентрично. То се отличава с далеч по-висока и важна мисия - да се извисят нравите и духът на славянските народи, да бъде положена здравата основа на православната славянобългарска култура и да достигнем най-висшата цел на своя живот: помирението и общението с Бога, вечното спасение в Божието царство. Св. Климент Охридски съставя за своя учител Пространно житие, в което изрично посочва, че още от младини Константин (по-късно в монашество - Кирил) „проявяваше своя кротък нрав и беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло. Гледаше и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това тяло и да живее с Бога.” Пак там четем какъв е бил смисълът на славянобългарската азбука и на Кирило-Методиевата мисия – със сигурност не земните и популистки „папски идеали”... През 855 г. по заповед на византийския император и с благословението на Константинополския патриарх „Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно с другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." Царят се зарадва и прослави Бога със своите съветници. Той изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова послание: "Бог, който иска да достигнеш до познание на истината и да се издигнеш до по-високо достойнство, като видя твоята вяра и твоето старание, направи да се изпълни твоето желание, като откри сега, в наше време, букви на вашия език – нещо, което не е бивало досега освен в първите времена, – та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. И ето, ние ти пращаме тоя човек, комуто Бог откри [тези букви] – мъж почтен, благоверен и многоучен философ. Приеми го като дар, по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, и скъпоценни камъни, и преходно богатство. Постарай се с него да затвърдиш успешно делото и с цялото си сърце да потърсиш Бога. Не отхвърляй и общото спасение, а подтиквай всички да не се бавят, но да тръгнат по истинския път. По тоя начин и ти, като ги приведеш със своето старание към истинско Богопознание, ще получиш срещу това своята награда и в тоя век, и в бъдещия, за всички души, които ще повярват отсега и докрай века на нашия Христос Бог, и ще оставиш спомен за себе си в бъдните поколения подобно на великия цар Константин.”
Франциск I: „Тези, които ни ориентират по пътя, са най-вече свети свети Кирил и Методий, които са ни свързвали още от първото хилядолетие и чиято жива памет в нашите Църкви остава като източник на вдъхновение...” [http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=289559].
Св. Братя. По тяхно време (9-ти век) не е имало много „църкви” с различна вяра в смисъла, в който говори Франциск I – напр. Православна и римокатолическа. До 1054 г. (с изключение на еретици като иконоборците, арианите, полуарианите и др.) повечето западни християни са били част от едната, свята, съборна и апостолска Църква – Православната. Римските папи Николай и Адриан, с които са общували светите Кирил и Методий, са били православни папи, православни епископи на Рим. Въпреки надигането и на други западнохристиянски ереси, все пак в онзи период в цяла Европа по време на литургията се е казвал православният „Символ на вярата”. Св. Братя не споменават много „църкви”. Те говорят само за една Църква, а отделно - за ереси и за еретици, които заради лъжеученията си всъщност сами се поставят извън Църквата. Затова няма как светите Кирил и Методий днес „вдъхновяващо” да ни свързват с римокатолиците, както това е било през 1-то хилядолетие, когато западните християни не са били еретици-римокатолици. Освен това Ватикана не празнува „живата памет” на светите Методий и Кирил. Формално те са признати за покровители на Европа, но какво значение има това, ако в празничния календар на римокатолиците св. Братя не се отбелязват? По време на римокатолическите меси на 11 май не се служи и не се проповядва в тяхна чест. Да, на 24 май „папата” ежегодно приема българските делегации в Рим, но отбелязването на Кирило-Методиевото наследство е само протоколно. Липсва единството във вярата, липсва единството с вярата на самите Братя-светии, липсва тяхната жива богослужебно-молитвена прослава от страна на Ватикана. Така че за каква „жива памет” и „източник на вдъхновение” говори Франциск? Това са само празни думи, лишени от християнско съдържание, лишени от практическо приложение в религиозния живот на папистите [за справка може да видите какво пише в календара на Ватикана в официалния й сайт - за датата 11 май 2019 г. са посочени събитията: Ai Membri del Centro Sportivo Italiano и Lettera del Santo Padre per l’evento “Economy of Francesco”, но нито дума за честване на св. Братя. http://w2.vatican.va/content/francesco/it/events/thismonth.dir.html/2019/5.html]
Франциск I: На 5 май 2019 г. в нашата столица на пл. „Александър I Батенберг” „папата” отслужи римокатолическа меса. По време на месата той, заедно с присъстващите римокатолици, каза променения и догматически неверен „Символ на вярата” с невярната добавка „Филиокве”, т.е. че Бог Св. Дух изхожда „от Отца и Сина”. Тази ерес е била повод за свикването от св. патриарх Фотий на Константинополския събор през 879-880 г. На този събор в столицата на Византия е присъствал самият св. Методий Славянобългарски и „Филиокве” е осъдено като чуждо на православната вяра лъжеучение, което за жалост започнало да се разпространява на Запад още от Толедския събор (589 г.). Какво кощунство извърши „папата” в София...! За пореден път изопачи Христовата и апостолската вяра и Свещеното Писание, в което изрично пише, че Бог Св. Дух изхожда само от Отца, а не и от Сина. Сам Господ Иисус Христос обещава на Своите ученици: „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате...” (Евангелие от Йоан, 15:26-27). Франциск I с това си действие, повторено на 6 май 2019 г. по време на месата в гр. Раковски, похули Св. Дух и православната вяра на светите Кирил и Методий, за които твърди, че били за нас „източник на вдъхновение”. Жалко за неграмотността и горко за отстъплението на всички, които ръкопляскаха на „папата”, които съучастваха в еретическите му служби и които – подредени под строй - четяха раздадените им еретически текстове с включеното вътре „Филиокве”.
Св. Кирил: „Вярвам, прочее, в единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо и Господ безначален, невидим, необятен, неизменен, безкраен. И в единия Господ Иисус Христос, единородния Син, Който безначално и вън от времето, и преди всички векове е възсиял от съществото на Отца. И в единия Дух Свети, Който изхожда от единия Бог Отец, благословен и славен заедно с Отца и Сина като съестествен и пребъдващ с Тях. Славя, прочее Троицата в Ипостаси, т.е. в Лица, и всяко едно от речените (Лица славя) неслито и неразделно, спазвайки отделните (Им) свойства, понеже всяко от Тях (Лицата) е (напълно) непроменимо и неизменимо. (Свойството) на Отца е нероденост и причинност на Тия (Двамата, Син и Дух Свети), Които съществуват от Него; на Сина - рождение, а на Духа (Свети - изхождение). И понеже единствено от Отца е възсиял и Раждащият се, и Изхождащият, като светлина от светлина, то затова над целия свят има една трилунна и трислънчева светлина. Кланям се на единното по същество, съединено в едно величие Божество, Което е надсъщно и надестествено , при това неразделно и неразлъчно, имащо слава и власт (проявявани) в една мисъл и воля, познавано в една сила и едно действие; като Цар на всичко и обладаващ всичко, като равночестен и равнопрестолен (по Лица) приема поклонение и служене от всички видими и невидими твари. Защото ние виждаме (= знаем) едно Божество, обединено в три Лица по същество. Трите пък Лица в едно Божество неразделно разделяме не инак, а само по присъщите на всяко от Тях свойства. Нито Сина (раждащ) от съществото на Отца отъждестяваме с неродения Отец поради това, че Той (Син) се ражда, нито пък Св. Дух отъждествяваме с Отца и Сина поради това, че Той (Дух Свети) от Отца изхожда.” [Написание за правата вяра]
Франциск I: на 04. 02. 2019 г. в Абу Даби „папата” подписа съвместна декларация с „Великия имам” Ахмад Мухамад Ал-Тайиб, който е считан за един от най-либералните представители на мюсюлманите-сунити в Египет.
В този документ се твърди, че „плурализмът и разнообразието на религиите, цветовете на кожата, половете, расите и езиците са желани от Бога в Неговата мъдрост, чрез която Той създаде човешките същества. Тази божествена мъдрост е източникът, от който произлиза правото на свобода на вярване и свободата да бъдеш различен” [оригиналният текст на английски език е в официалния сайт на Ватикана: http://w2.vatican.va/content/francesco/en/travels/2019/outside/documents/papa-francesco_20190204_documento-fratellanza-umana.html]
Вместо да се казва истината за Христос и друговерците да бъдат призовавани да се присъединяват към Христовата Църква и да се спасяват в нея, папизмът заблуждава останалите вероизповедания и религии, че и те са от Бога, че и за тях Бог предвижда спасение... Това ни разкрива, че римокатолическият „папа” не е никакъв „свети отец”, а „наемник” (Евангелие от Йоан, 10:12) на политически, пседохристиянски и антицърковни интереси. Ако Франциск I наистина почита св. Братя Кирил и Методий, защо същевременно подписва подобна междурелигиозна икуменическа декларация? Нима „папата” не знае за многобройните изтощителни мисии на св. Братя сред множество царства и религии? Нима „папата” не е чел за диспутите, които св. Кирил провежда сред много племена и народи, един от които е със сарацините-мюсюлмани (между 851 и 856 г.)? В Багдадската (сарацинската) си мисия св. Кирил убедително посочва заблудите на ислямското учение и бляскаво доказва истинността и превъзходството на св. Православие. Според дарената ни от Бога разумна свобода нека преценим – кой от двамата греши и кой проповядва праведно – „папата”, който се прегръща с исляма, или св. Константин-Кирил Философ, който го изобличава? И кога Франциск I е искрен – когато одобрява всяко религиозно учение или когато се представя като почитател на светите Кирил и Методий?
Ето какво пише в Пространното житие на св. Кирил, съставено от нашия велик св. отец, учител и епископ св. Климент Охридски:
Св. Кирил „щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, тойкато крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни – от изток до запад и от север до юг. /.../ След това агаряните, наричани сарацини, повдигнаха хула против единната божественост на Света Троица, казвайки: "Как вие, християните, признавайки един Бог, го превръщате на трима, като твърдите, че има Отец, Син и Дух? Ако можете да обясните това явно, пратете при нас мъже, които могат да говорят за тези неща и да ни убедят." Тогава философът беше на двадесет и четири години. Царят събра съвет и като го повика, рече му: "Чуваш ли, философе, какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Ти, като си служител и ученик на Света Троица, иди и им се противопостави. И нека Бог, съвършителят на всяко дело, Който се слави в Троица – Отец, Син и Свети Дух, – да ти даде благодат и сила на словото и да те покаже като втори Давид, който победи Голиата ..., и да те върне при нас, като те удостои с царството небесно." Като чу това, той отговори: "С радост ще отида за християнската вяра. Защото има ли за мене на този свят нещо по-сладко от това – да живея и да умра за Света Троица?" /.../ Като пристигнаха там, те видяха странни и гнусни неща, които безбожните агаряни бяха извършили за поругание и присмех на християните, които живееха в ония места благочестиво в името на Христа, и ги оскърбяваха твърде много: отвън по вратите на всички християни бяха изписали образи на демони, вършеха разни глуми и ги подиграваха. Попитаха прочее философа, думайки: "Можеш ли, философе, да разбереш какъв е този знак?" А той им рече: "Виждам демонски образи и мисля, че вътре живеят християни; демоните, като не могат да живеят с тях, бягат вън от тях. А там, където няма това изображение отвън, те живеят вътре заедно с хората." Като седнаха на обяд, агаряните – мъдри и книжовни люде, изучени добре в геометрията, в астрономията и в другите науки, – за да изпитат Константина, запитаха го, думайки: "Виждаш ли, философе, удивително чудо: откак Мохамед ни донесе благовестие от Бога и обърна във вярата много народ, всички ние спазваме закона, без да престъпваме нищо; а вие, които държите Христовия закон, го спазвате и изпълнявате един тъй, друг иначе – комуто както е угодно." На това философът отговори: "Нашият Бог е като морската бездна. За него пророкът казва: "Кой ще обясни рода Му? Защото от земята се взима животът Му." За да го намерят, мнозина се впущат в тази бездна; силните по ум, като добиват с Негова помощ умствено богатство, преплуват бездната и се връщат; а слабите по ум се опитват да преплуват морето като с изгнили кораби и едни от тях потъват, а други, влачейки се с немощно безсилие, едва си отдъхват с мъка. А вашето [учение] е лесно и достъпно, та може да го премине всеки – и малък, и голям. Защото в него няма нищо извън човешките обичаи, а има само онова, което всеки може да върши. [Мохамед] всъщност не ви е заповядал нищо: щом като не е обуздал гнева ви и похотта ви, а ги е разпуснал, в каква ли пропаст ще ви хвърли? Нека разумните да разберат! А Христос постъпва не така: Той вдига отдолу нагоре онова, което е тежко, и поучава хората чрез вяра и божествени добродетели. Бидейки Творец на всичко, Той е създал човека между ангелите и животните, като със словото и разума го е отличил от животните, а с гнева и похотите – от ангелите. И който към която страна клони, към нея се и приобщава: или към висшите, или към низшите [животните]." Отново го попитаха: "Щом като има един Бог, как вие Го славите в три божества? Кажи, ако знаеш! Защото вие Го именувате Отец, Син и Свети Дух. Щом е тъй, дайте Му тогава и жена, та да се разплодят от него много богове." На това философът отговори: "Не говорете такива безсрамни хули. Ние добре сме научени от пророците и от църковните отци и учители да славим Светата Троица: Отец, Слово и Дух – Три Лица в Едно Същество. Словото се въплъти в девица и се роди заради нашето спасение, както свидетелствува и вашият пророк Мохамед, който пише така: "Пратихме нашия Дух при дева, като пожелахме тя да роди." Ето, аз от него ви давам обяснение за Света Троица." Сразени от тези думи, те обърнаха разговора на друга страна и рекоха: "Така е, както казваш, гостенино. Но щом Христос е ваш Бог, защо вие не вършите онова, което Той заповядва? В евангелските книги е писано: "Молете се за вашите врагове, правете добро на ония, които ви ненавиждат и ви гонят, и обръщайте бузата си на ония, които ви бият." Вие обаче не постъпвате така, а острите и вие оръжието си против ония, които вършат това срещу вас." На това философът отговори: "Когато в закона има две заповеди, кой се явява изпълнител на закона: онзи ли, който спазва само едната заповед, или онзи, който спазва и двете?" Те отговориха: "Разбира се, че онзи, който спазва и двете." Тогава философът каза: "Бог е рекъл: "Молете се за ония, които ви обиждат", но Той е рекъл още и това: "Никой не може да покаже на този свят по-голяма любов от тая – да положи душата си за своите приятели." А ние правим това за приятелите си, за да не би заедно с телесното им пленение да бъде пленена и душата им." /.../ ”
„Папата” не полага истински душата си за овците (Евангелие от Йоан 10:15), а по-скоро се занимава с религиозно-политически театър, в който играе ролята на световен дипломат с цел увеличаване на международното си влияние и отклоняване на вниманието от скандалите вътре в римокатолицизма. Той не е постигнал единство и мир в самата римокатолическа общност, която се тресе от верови противоречия, канонични нарушения и нравствени проблеми, финансови, сексуални, хомосексуални и педофилски скандали, а иска да постигне световно единство и мир...???
Христовият мир не е като световният мир. „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Евангелие от Йоан 14:27). Христовият мир е божествен, чист, истински, траен, а световният мир е породен най-вече от определени земни интереси и често е лукав и видимо нетраен. Нито светската политика, нито ереста са способни да родят истински мир. Затова св. ап. Павел нарежда едни до други „делата на плътта” (Гал. 5:20) – „идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, ереси...” На земята може да има действителен мир единствено в общност, която се ръководи от непреходните заповеди на истинския Бог-Троица.
Св. Йоан Кронщадски пише: «И на земята мир». Но «къде е мирът на земята, възвестен от ангелите? Къде е мирът, донесен на земята от Богочеовека? Къде е мирът, който възвестяват Евангелието и проповедта на апостолите, разнесена от тях от единия до другия край на земята, между всички народи и царства? ... Няма го в света: целият свят лежи в зло – е казал апостолът (1 Иоан. 5: 19)». /.../ «Да, братя, на земята е основано от Господа цяло царство на Божия мир – царство вечно, всемирно, благоустроено, със закони, устави, тайнства, с порядък в служението, с правила на живота, с взаимни отношения. Това царство е светата Православна апостолска Църква, в която винаги почиват мирът и радостта в Светия Дух, благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога Отца» [Св. прав. Иоанн Кронштадский. Проповеди и поучения в день Рождества Христова - http://www.mbrsm.ru/sermons/166-christmas-sermon-svprav-john-of-kronstadt.html].
Св. Николай Велимирович в книгата До изгонените от рая пише писмо-отговор до ковача К. - За значението на Христовите думи „не мир дойдох да донеса, а меч”: „„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч” (Мат. 10:34). Така е казал Господ. Чети, като да е казано: „Не съм дошъл, за да примиря истината с лъжата, мъдростта с глупостта, доброто със злото, правдата с насилието, скотообразното съществуване с човечността, невинността с разврата, Бога с мамона. Не! Донесох меч, за да разсека и отделя едното от другото, та да няма никакво смесване.” С какво ще ги разсечеш, Господи? С меча на истината. Или с меча на Божието Слово, което е все едно. Защото Истината е Слово Божие и Словото Божие е Истина. Апостол Павел съветва: „Вземете духовния меч, който е Божието слово” (Еф. 6:17). Св. ап. Йоан Богослов в Откровение пък видял Сина Човечески, седящ сред седем светилника, а от устата Му излизал двуостър меч (вж. Откр. 1:12-16). А мечът, който излиза от устата, какво друго би могъл да бъде освен Словото Божие, Словото на Истината. Този меч Иисус Христос донесъл на земята. Този меч носи спасение за света, а не примирие на доброто със злото. И сега и винаги и во веки веков. Че това тълкувание е правилно се вижда от по-нататъшните думи на Христос: „Защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й” (Мат. 10:35). Защото ако синът поеме след Христа, а бащата си остане в мрака на лъжата, мечът на Христовата истина ще ги раздели. Истината е по-скъпа от бащата. И ако дъщерята тръгне след Христа, а майката си остане упорита отрицателка на Христа, какво общо би могло да има между тях? Христос не е ли по-сладък от майката? Същото е и със снахата и свекървата. Не ме разбирай обаче неправилно, че онзи, който познае и обикне Христа, трябва веднага да се отдели от своите сродници. Не е написано това. Достатъчно е да се отдели с душата си и да не приема в душата си нищо от помислите и делата на невярващите. Защото ако биха се отделили вярващите от невярващите, в света биха се образували два враждуващи помежду си лагера. И тогава кой би учил и изправял невярващите? И Самият Господ търпял неверния Иуда до Себе Си цели три години. Мъдрият Павел пише: „Неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж” (1 Кор. 7:14). Накрая ще ти покажа какво духовно тълкуване на тези Христови думи дава славният Теофилакт Охридски: „Под баща, майка и свекърва разбирай всичко старо, а под син, дъщеря и снаха – всичко ново. Господ иска Неговите нови Божествени заповеди и учение да победят всички наши стари греховни навици и обичаи.” И тъй, думите за меча, донесен на земята, напълно подобават на Христа Миротвореца и Мироподателя. Той дава Своя небесен мир като някакъв небесен балсам на онези, които искрено вярват в Него. Но Той не е дошъл да въдвори мир между синовете на светлината и синовете на тъмнината. Поздрав на теб и на децата. Мир вам от Бога и благословение.” [цит. по: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1283:2016-02-05-19-12-43&catid=50&Itemid=184]
ВЪЗХВАЛА НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
По молитвите на св. Братя
в светата православна вяра изрядно да стоим.
Към завета им с дух, истина и вярност да се прилепим.
С еретици вярата да не делим.
След лъжеучители да не вървим.
А под покрова на светите Кирил и Методий
в добродетелност, любов и чистота
на съблазните да устоим
и с Божията благодат да победим!
Д-р Десислава Панайотова