Источник: fineworld.info.

Празнично слово за Въведение Богородично - от свещ. Захарий Димитров, духовник при храм "Св. св. Кирил и Методий"

Оценете
(1 глас)

 

Ето рабинята Господня;
 нека ми бъде по думата ти.

(Лук. 1:38)

Ваше Светейшество,
 Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, Ваше Високопреподобие, отец Духовен надзорник, досточтими отци,
скъпи в Христа Бога братя и сестри,

 Връх на старозаветната праведност и съвършено изпълнение на новозаветното откровение е Пресветата Дева. Съвършен образ на кротост, смирение и чистота. Истински достоен пример за подражание, връх, труднодостъпен за човешките представи-все думи, които отправяме към Божията майка в дните, когато се сещаме за нея, но някак забравяме, че тя е жив човек, с жива и несъмняваща се вяра в Бога. Вяра, каквато сред нас, които днес живеем на земята, все по-трудно може да се намери. Когато светата Православна Църква ни призовава да насочим взора на сърцата си към примерите на жива святост, начало на която е страхът Божий, а проявлението й е послушанието към свещеноначалието в цялата йерархия, на чиято богонасочвана десница сме поверени, ние твърде често имаме свое разбиране за това каква трябва да бъде Църквата. И имайки такова разбиране, го проявяваме, давайки с това пример и на другите около нас, на малките онези човеци, които Бог е поверил на нас. Явно вече сме забравили, че живеем в Църквата Христова не ние нея да променяме, а тя да стори това с нас. Забравили сме думите, с които св. ап. Павел се обръща към мнозина, отклонили се от истинния път: И молим ви братя, да уважавате ония, които се трудят между вас, които са ваши предстоятели в Господа и които ви наставляват, и да имате преголяма любов заради делото им...(1 Сол. 5:12-13).

Християнското венчание няма своя смисъл единствено и само в зачеването на нов човешки живот. На първо място то е срещата между мъжа и жената като двама души, завинаги приели радостта да преживеят всичко заедно във вечността. Встъпването в брак не трябва да бъде продиктувано само и единствено от желанието за придобиване на едно или повече деца. Семейството трябва да бъде благодатната среда за отглеждане на истински човешки същества, такива, каквито Бог е призовал да наследят Неговото Царство. И именно християнското семейство е първият храм, в който Бог въвежда своите най-малки създания; въвежда ги с чисти души и с непокварени сърца; от нас се изисква не само да ги съхраним такива, не само да им се радваме като на наша придобивка, с която да се показваме пред другите човеци. Имаме несравнимо по-голямото задължение да изваяме от тях достойни вместилища на Божията благодат; да им покажем колко е прекрасно да бъдат заедно с Господ. Едва тогава, бидейки при Него духом, ще бъдем истински спокойни за нашето, за тяхното спасение.

Задължение на всеки православен родител е да въведе своите деца в пътя на Истината; и казвайки, че е задължение, не бива и за миг да забравяме и да се съмняваме, че това задължение е подвиг. Личен подвиг на вярата и благочестието на този, на когото Бог е поверил отговорността да бди за Неговите най-малки братя-нашите деца. Подвиг с много измерения: борбата с житейските бури, с бурите на страстите в собствената ни душа; какво друго ако не подвиг е да понасяш неприемането, отрицанието, а твърде често и присмеха да бъдеш православен християнин в собствената си родина. Истинският подвиг е обаче да застанеш на отреденото ти поприще в живота и в даденото ти от Бога време. И в своето си време, и на своето си място да проявиш това напълно съзнателно усилие на волята и да опазиш своите деца от света такъв, какъвто сме допуснали да стане; света, в който едва ли сме мечтали да живеем; няма друго, което да има толкова дълбок смисъл, колкото това да въведем тези най-малки човеци в светата православна вяра; и тя да бъде тяхна крепост и опора през целия им земен път, за да не бъде той безпътен и напразен, за да не бъде без надежда за живот във вечността. На нас е поверена отговорността с време и без време да казваме и да показваме на своите деца кое е правилно и кое не е; за да могат уверено да стъпят на пътя на Истината, и с Нея да живеят.

Децата са наша отговорност; не на обществото, защото обществото е твърде често безразлично; и не на институциите, чиито грижи са твърде често противоречиви; истинската, истинната и имаща повече от всичко друго смисъл грижа на един родител е тази, която той проявява с примера си и оделотворява чрез молитвата си за човеците, поверени му от Бога. Това е Божие доверие към нас, а не към някой друг. Тази молитвена грижа никой и по никакъв начин не може да замести и тя започва от мига, в който детето е заченато и продължава през целия му път. А той не свършва тук. На земята той едва започва. Именно родителската молитва е тази, която оплодотворява въвеждането в живота на човешките същества, заченати от благословената любов на двама души, и прави съществуването им значимо.

Православната Църква има начин да противодейства на всичко, което е против спасението на човека. Начин, завещан й от Господ Иисус Христос и оделотворен в живота на всички Нейни светии: „непрестанно се молете и за всичко благодарете!“(1 Сол. 5:17-18). Срещу силата на молитвата всяка подмяна на истината е обезсилена. И дори когато молитвата отслабне, имаме Божието обещание, че Той ще пребъде с нас, за да живеем заедно с Него. Не някой друг, а най-прекрасното от всички Божии творения - пресв. Богородица - е обещала да бъде с нас до свършека на вековете, за да пребъдем с нея и във вечността. Този е отеческият пример на всички човеци, оставили нетленните си мощи в лоното на Православието. В него подобава да възпитаваме и тези членове на Църквата-богодаруваните ни деца; в този пример те да се оглеждат, когато им се случи да пораснат, към него да дотичват, когато от житейски грижи забравят, че цената на техните души е повече от трийсет сребърника. Ако сме сторили това за тях, за Бога сме го сторили; ако ли пък не съумеем да го сторим, то значи твърде много сме получили, а твърде малко сме заслужили.

Скъпи в Господа братя и сестри,

Доведена в храма, Божията майка сама изкачи онези високи стъпала. И ни показа Бог, че тя е рабинята Господня, която Бог избра за Своя майка, която не с друго, а с тази си божествена любов към всички бе само и единствено достойна да стане майка на света. Единствено достойна и можеща да ни покаже, че Един е Този, Който веднъж и завинаги е положил душата Си за нас; че само Той присъства неизменно в Чашата, от която достойни и недостойни се причащават. Защото тази Чаша не е нещо друго, не е оформено парче метал, в което има хляб и вино-това е тя самата-Пресветата Майка, побрала в своята утроба Невместимия, и Която чрез човешките ръце на свещенослужещите застава отпред пред всички, и призовава: Со страхом Божиим верою, и любовию приступите! Със страх от Всеподателя, с вяра в Него и с любов в сърцата пристъпете! Всички ние, които сме дошли при верните и сме останали в тяхното, в нашето събрание. Защото за това сме дошли, и затова към всички нас са думите, с които Господ ни избавя от житейското спокойствие: „Никой не знае деня и часа“ (Марк13:32)! Човекът е смъртно същество. Всички знаем това. И тази е внезапността, с която Бог ще ни споходи-нас и всички Божии души, които ни е поверил. За себе си, но и за тях ще отговаряме.

Когато този ден настъпи ще бъдем питани, и още съдени: за всеки миг от нашия живот, в който миг Добрият Пастир, ежедневно ни е канил на Своята вечеря. Ще бъдем питани дали сме Му отворили, дали духът ни се е възрадвал в Него или сме Го забравили в далечен ъгъл на сърцето си; дали сме Го допуснали на нашата вечеря или отдалеч сме Го отпратили, защото ни се е видял не толкова добре облечен, общувал или не с митари и грешници? Ще бъдем питани, но делата, заченати от помислите на сърцето ще заглушават това, което вероятно бихме искали да кажем. Тогава ще бъдат блажени тези от нас, които ще потърсят своята надежда в Божията Майка, за да се намерят под спасителния омофор на Пресветата. И възведени от Нейните ръце пред Лицето на Божията слава, да чуят неизказаните думи: „Дойдете вие, благословените от Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира(Мат. 25:34). По Твоите св. молитви, Майко Божия, Господ да опази чистото дете в нас, това, което Той би намерил за достойно да въведе при Себе Си.

Пресвета Богородице, спаси нас!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Снимка на празничната икона "Въведение Богородично" от храм "Св. св. Кирил и Методий": Десислава Панайотова

Галерия на Софийска св. митрополия от празника в зала "България": https://www.flickr.com/photos/154308224@N03/sets/72157673760297937/

Прочетена 181 пъти