Лекцията на Ловчанския митрополит Гавриил – мъдро духовно напътствие за вярващите
Източник: Символ на вярата
На 2 април т.г. залата на Енорийския център се изпълни с християни, желаещи да се срещнат с Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, който гостува на храм „Св. св. Кирил и Методий” с лекция на тема „Подвигът на православния живот”.
Лекцията на митрополит Гавриил се основаваше върху докторското му изследване като професорски стипендиант в Духовната Московска Академия „Характерните черти на подвига на руските подвижници на благочестието от ХІХ век”. В него той е разгледал живота на 450 руски подвижника от ХІХ век, някои от които са били духовни чеда на св. Паисий Величковски (1722 - 1794). С техните подвизи се свързва третият период на разцвет на духовното старчество и духовния живот в православна Русия.
С голям интерес изслушахме мъдрите думи на Негово Високопреосвещенство за практическия духовен опит, в който се е превърнало това негово изследване. Той подчерта, че богословието и вярата не е толкова теория, колкото начин на живот и със сълзи на очи отбеляза каква Божия милост е за Русия и за целия православен свят през ХІХ век да имаме толкова светилници на благочестието, толкова духовни молитвеници и застъпници пред Бога.
Митрополит Гавриил акцентира върху това, че православните подвижници от всички епохи и географски ширини са обединени от един и същ дух, Христовия дух, в чиито сърца се е въплътило Евангелието, т.е. които го живеят и изпълняват с всички сили, подкрепяни от Божията благодат. Владиката подчерта, че благодатта действа съобразно особеностите на всяка човешка личност, с което набеляза богатството на православния духовен опит. Той насърчи присъстващите миряни с твърдението, че хората, живеещи в света също могат да придобият Божията благодат – било като изпълняват с любов задълженията си, било като простосърдечно понасят тегобите на земния живот без да хулят Бога, било като възпитават с твърдост и любов своите деца, привеждайки ги към Създателя. Пътищата са много и различни за всеки отделен православен християнин, но целта е една – придобиването на царството Божие още тук, на земята. Цитирайки св. Симеон Нови Богослов, митрополит Гавриил изведе на преден план истината, че християните, наследяващи спасение, са тези, които максимално са се уподобили на Христос в своята душа. Затова подвижничеството може да се нарече духоносно, тъй като се осъществява чрез Божията благодат в смирение и в очистване от всичко противно на Св. Дух.
Владика Гавриил даде редица впечатляващи примери за различен тип подвижничество – в света или далеч от него, в манастирските обители или в килиите на схимонасите. Особено вълнуващ бе разказът на митрополита за схимонахиня Мария (Дохторова), израснала като духовна майка в Русия, но завършила земния си път в манастира „Св. Петка” край Банкя, чийто духовен син е бил той самият. Нейното жизнеописание, както и общото си изследване върху руското подвижничество от ХІХ век, дядо Гавриил подари във вид на две прекрасни книги на библиотеката на Енорийския център „Св. св. Кирил и Методий”, за което сърдечно му благодарим.
Митрополит Гавриил завърши лекцията си с изброяване на няколко от 53-те основни характеристики, които той е обобщил в своя труд и които съставят духовния портрет на истинския православен подвижник, било той монах, монахиня, свещеник или мирянин. С позволението на Негово Високопреосвещенство ще публикуваме тези характеристики в СИМВОЛ НА ВЯРАТА, за да бъдат те достъпни за всички, които желаят духовно да размишляват за духовния опит на Църквата и да напредват в личния си духовен път.
Повече от час продължиха въпросите към високопреосвещения гост, който с любов и вдъхновение им отговаряше с поучителна и въздействаща простота, прогонваща от сърцата на присъстващите всякакво лукавство. Един от въпросите се отнасяше за стария и новия стил на църковния календар и за това разкол ли е придържането към стария стил в България. Митрополит Гавриил отговори, че ако съблюдаването на стария стил е свързано с непризнаване на каноничното духовно ръководство на Българската Православна Църква, то е разкол. И същевременно подчерта, че Негово Светейшество Българският патриарх Максим мъдро е разрешил на тези, които желаят да празнуват според стария стил, да го правят, но под неговата юрисдикция, т.е. съблюдавайки принципа на послушанието към решенията на Св. Синод на БПЦ. В по-късен разговор митрополит Гавриил разясни, че календарният въпрос не бива да разделя православните християни и че календарното разминаване е временно, тъй като на следващия вселенски събор, който все повече назрява да се случи, ще се вземе съборно решение било в едната, било в другата посока, но оттам нататък то ще трябва да се съблюдава от всички. Владиката изнесе и една съвсем прясна синодална новина за това, че на последното си заседание (2 април 2009 г.) Св. Синод е решил да препоръча на всички духовници и миряни да се придържат към израза „една света, съборна (вместо вселенска) и апостолска Църква” при изричането на Символа на вярата, с което се поставя край на разминаванията при произнасянето на този литургичен текст.
В края на срещата митрополит Гавриил раздаде на вярващите икони на Боянската св. Богородица и благопожела на благочестивото събрание да преуспява в духовната радост, която Христовото Възкресение носи на всички ни.
Председателят на храм „Св. св. Кирил и Методий”, Негово Високоблагоговейнство прот. Александър Георгиев благодари Богу за това, че е промислил и устроил Ловчанският митрополит Гавриил да бъде наш гост за духовна полза и благословение на вярващите в София. Отец Александър отправи към Негово Високопреосвещенство нова покана за гостуване, която той радушно прие, подчертавайки факта, че именно в този храм преди много години е бил постриган за йеродякон от приснопаметния Левкийски епископ Партений.
Слава на Бога за всичко!
СВ~
