Източник: 24 часа
Д-р Панайотова, разбрахме, че на 9 април т. г. е завършило изслушването в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) към Народното събрание във връзка с подадената срещу Вас и в. „Телеграф” жалба от страна на протестантската общност ХЦ „Прелом”. Според Вас жалбата им основателна ли беше?
Разбира се, че не. Може ли да е основателно твърдението, че в демократичната ни държава, в която и аз самата живея и работя, нямам право да изразявам публично принципни православни позиции спрямо други вероизповедания? И може ли да се приеме, че дейността на ръководения от мен ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий” е дискриминационна спрямо ХЦ „Прелом”, след като тази дейност ми е пряко възложена от Софийска св. митрополия в отговор на нуждите на нашето общество? Защото е факт, че интересите и на българските граждани, подобно на останалите хора по света, са засегнати от отрицателното въздейстиве на различни религиозни движения, групи, секти и култове. Нещо повече, може ли да се коментира, че медийните ми изяви съдържат неверни и нетолерантни изказвания, след като се основават на действителни и разтърсващи оплаквания на пострадали хора, които ми пишат, обаждат се от страната и чужбина или идват при мен за консултации заради `духовни водачи`, които са им объркали и разрушили живота? Кой е дискриминираният в случая и чии права са нарушени? Надявам се Комисията за защита от дискриминация ясно да посочи правилния отговор на този риторичен въпрос.
Д-р Панайотова, защо тогава е подадена подобна жалба срещу Вас?
Първо, според мен, жалбоподателитеот „Прелом” и техният адвокат не са вникнали в смисъла на чл. 7, т. 3 и т. 15 от Закона за защита от дискриминация. Атам се казва, че „не представлява дискриминация /…/ различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, които поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й” Т. е. спецификата и правомощията на моята професия, дори бих казала, на призванието ми, са защитени от закона, защото работя за религиозна институция, каквато Българската Православна Църква без съмнение е. В закона се казва още, че не са дискриминационни „мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език”. А аз служа именно на интересите и потребностите на православните християни, и, както се казва в Становището на Св. Синод по този казус, БПЦ „ревностно съхранява хилядолетната си вероучителна традиция и бди за опазването на своите пасоми от влиянието на несвойствени за Православието религиозни идеи и практики”. Т. е. работата ми не само е законосъобразна от гледна точка на държавата, но най-вече тя е мой дълг пред Бога, пред свещеноначалието на Църквата и пред нашия народ.
Едва ли, обаче, липсата на точно вникване в закона е единствената причина за това жалбоподателите да се опълчат срещу Вас.
Действително, това е малко вероятно. Според мен, пасторите от „Прелом” са целели да получат по-голяма популярност и по-широко признание в средите на самите протестанти, като се представят за защитници на интересите им на национално ниво. Впечатлението ми е, обаче, че те не постигнаха тази своя цел. Нито обществото ни би могло да бъде убедено, че БПЦ в мое лице се конфронтира с българските протестанти, нито протестантските среди в България припознават пастор Георги Бакалов и неговите последователи като свои авторитетни представители. Напротив, протестантските общности, които сами помежду си имат безчислени разногласия по верови, ритуални и етически въпроси, изпитват противоречиво отношение и към „Апостолска реформирана църква” с поделенията й ХЦ „Прелом”, „Царство на Христос”, „Живот на праведност”, „Божия слава”, „Алфа и Омега”, „Правда, мир и радост в Святия Дух”, и др.
Подалите жалбата потвърдиха ли обвиненията си против Вас на заключителното изслушване този
месец?
Да, те продължават да настояват, че думата сектае обидна и дискриминационна. Но това е абсолютно неприемлива реакция от тяхна страна, тъй като гръцкото понятие ереси латинският му превод сектаимат обективно заложено и независимо от Православието съдържание, а именно: „партия, фракция, школа, ерес, секта”. Нещо повече, като член на БПЦ и пряка сътрудничка на Св. Синод имам конституционно право и свещен дълг да използвам характерната за Православието терминология спрямо другите християнски и нехристиянски общности. Тази терминология не е дискриминационно, а богословски мотивирана.Всяка религия и всяка религиозна общност боравят със свой богословски език и това тяхно право не може да бъде обект на преследване и ограничаване.
Как възприемате присъствието на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на заседанието в КЗД?
Според мен, идването на Негово Високопреосвещенство е естествено продължение на подкрепата, която ми засвидетелстваха всички архиереи на Св. Синод, на които дължа най-искрената си признателност за това, че изготвиха становище по случая, което бе пратено до председателя на КЗД. А когато видях, че митрополит Николай е съумял да отдели време и, въпреки многобройните си задължения, да дойде на заседанието, първата ми мисъл беше, че той е истински епископ. Защото истинският епископ наистина се грижи за своите духовни синове и дъщери, гори с проблемите им и полага душата си за тях. В този смисъл за мен, а и не само за мен бе неразбираемо, че Георги Бакалов, който нарича себе си „обединяващ апостол”, не дойде нито на първото, нито на второто заседание по жалбата, подадена от самия него. Дори да се е притеснявал от директна среща с мен и с членовете на Комисията, бе редно да застане пред нея и лично да се опита да защити своите последователи. Необяснимо е пастор Бакалов да претендира, че техните права са нарушени, а да отсъства в момент, в който би имал възможността действително да ги подкрепи. Стана ми тягостно и тъжно заради самите хора, членуващи в организациите, ръководени от този човек.
Как си обяснявате искането на жалбоподателите да бъдат отменени чл. 13 от Конституцията на Р България и чл. 10 от Закона за вероизповеданията, в които се казва, че традиционно вероизповедание у нас е Православието?
Признавам, не очаквах да чуя подобно нещо. Може би, всъщност, атаката срещу мен е зле прикрит опит да се атакува самата Православна Църква в България. Но това говори, че лидерите на споменатите по-горе протестантски групи не се идентифицират истински с българската история и култура. Обратното, дори атеистите признават най-значимите достижения на нашия народ като плод на многовековното и себеотдайно служение на Православната ни Църква. Парадоксално е, че искането на тези пастори е написано с буквите, създадени от цял сонм православни светци. Затова се моля на Св. Троица да преумножи честността, вярата и чистотата в нашите души и с любов, дух и истина името Й да бъде славено по българската земя до последния ден от съществуването на този свят. Това са ни завещали нашите светии, за това са умирали нашите прадеди, в името на тази цел трябва да живеем и ние – за Божия слава и наше спасение.
Амин.
Амин
