„Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. /.../ Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? /.../ Вие сте светлината на света.“ (Мат. 5:11, 13-14)
Българската Православна Църква създаде и разви българското училище през вековете, дари му азбуката и десетки хиляди учители, завеща му светлината на знанието, родолюбието и духовността.
Църквата също така осъзнава, че поради духовната си леност модерният човек бяга от традицията, която по принцип изисква от него върховна мобилизация на духа. Същевременно той силно жадува да се чувства жив и затова е готов на всякакви експерименти без значение на това какъв ще бъде крайният им резултат за него и ближните му.
Същото наблюдаваме и по въпроса за въвеждането на задължителен предмет Религия в българското общообразователно училище. Някои среди у нас правят опит да зачеркнат традицията в училищното образование по Религия, която се състои в доминиращо изучаване на традиционните религии в България – Православие и Ислям. За сметка на тях предстои назначеният от МОН Обществен съвет официално да лансира своята концепция за предмета Религия в училище, в която се отстоява сравнителното изучаване на световните религии без значение на възрастта, семейната и религиозната принадлежност на учениците. Така вместо европейско и демократично, българското училище се замисля да стане пропагандатор единствено на религиозния релативизъм, водещ до ценностно объркване и атеизъм.
Грозно е, че на фона на всичко това, критиците на църковната концепция за въвеждане на задължителен предмет Религия си позволяват да заблуждават обществото с твърдения от типа: „Синодът иска вероучение в училищата“. Представители на медиите, които дори не са прочели концепцията на Св. Синод на БПЦ, се включват в хора и така демонстрират, че не познават и европейските практики в това отношение.
Каква е истината всъщност? Концепцията на Св. Синод казва следното:
„
Анализът на статута на религиозното образование в Европа показва, че:
- В 20 от държавите, членки на ЕС, има конфесионално обучение по религия (в 16 само
конфесионално, в 2 едновременно конфесионално и неконфесионално и в 2 неконфесионално); - В
държавите членки, на ЕС, в които има религиозно образование, религия се преподава в различните
образователни степени под различни форми – в 5 страни е със статут в учебния план на задължителната
подготовка (ЗП), в 8 държави – задължителна алтернативно-избираема подготовка (ЗАИП), в 4 страни –
задължително-избираема подготовка (ЗИП) и в 6 страни – свободно избираема подготовка (СИП); в някои
страни религия се преподава под различна форма в различните образователни степени.“
Тези факти показват, че изучаването на предмета Религия във всичките му форми и разнообразие в Европа никъде не противоречи на светския характер на образованието и на правата на човека. Нещо повече, в 22 от европейските държави се съблюдава принципът за съобразяване с историческата и религиозна традиция на всяка държава, каквото е желанието и на Българската Православна Църква що се отнася до България. Ето защо в Синодалната концепция се настоява:
„Крайно необходимо е в българското общообразователно училище да се въведе като задължителна подготовка учебен предмет Религия“ с профили Религия-Православие, Религия-Ислям и Религиознание. Този подход е гъвкав и демократичен, но въпреки това е хулен, очевидно защото не се вписва в нечии планове, тъй като пречи на политиката, целяща размиване на националната ни и културна идентичност.
Българската Православна Църква иска нацията ни да запази солта си, т.е. достойнството и честта си. А това се постига и чрез адекватно училищно възпитание и образование, включващо конфесионалните религиозни въпроси в задължителната учебна програма така, както самобитната религия стои в центъра, а не в периферията на човешкия живот.
Борбата на идеи трябва да бъде честна и открита. Отново напомняме, че с така предлаганите профили Св. Синод желае да се осигури възможност за подходящо обучение по Религия, както на православното мнозинство български деца, така и на учениците с ислямска принадлежност, а така също и на останалите ученици, които не желаят да изучават Религия-Православие или Религия-Ислям, поради което е предложен и третият профил Религиознание.
Позицията на Св. Синод на БПЦ е благородна и зряла. Тя реално, а не формално зачита интересите на всички български ученици. Ето защо концепцията на Църквата трябва задължително да бъде взета предвид при решаването на въпроса за Религия-та в училище. За отговорните лица, участващи в този процес, това ще бъде тест за държавническо мислене, за будна и чиста съвест, но най-вече за действена любов и грижа към българските деца.
Д-р Десислава Пулиева~
