Key words
Молитва до Този, Който чува
Сигурно сте били на балетен спектакъл, където сте се наслаждавали на естетиката, скрита в
преплитането на изящните човешки тела. Вероятно се радвате и на здравия синхрон и ритмичната
плетеница от танцьори и танцьорки, изпълняващи нашите чудни народни хора. Някои от вас може би
намират удоволствие в наблюдаването на строгия, но красив военен церемониал по време на
националните ни празници. И всичко това съдържа сплавта от човешки емоции и мечти, облечени в
пластиката на движенията.
Вчера, в Енорийския център при храм „Св. св. Кирил и Методий“ - с помощта на
един по-специален език от движения - отбелязахме празника „Св. Въведение Богородично в храма“ и
Деня на християнската младеж и християнското семейство. При нас за извънреден открит урок по
вероучение бяха учениците от столичното училище за деца с увреден слух “Проф. д-р Д. Денев”.
Председателят на храма
прот. Александър предаде на децата най-светлите благопожелания на
Негово Светейшество Българският Патриарх Максим, а те, под ръководството на своята
преподавателка
г-жа Силвана Павлова, ни показаха колко бързо
(само за 1 месец!) са усвоили най-основните богословския понятия и най-ключовите форми на
църковно поведение.
Всички гости следяха със затаен дъх тяхното представяне, което ентусиазирано премина с помощта на използвания от тях специфичен жестомимичен език.
Това, което никой от нас не бе предвиждал обаче надмина и най-смелите ни очаквания. За финал децата – от 8 до 18-годишни – след знака на своята учителка се изправиха и на езика на жестовете заедно казаха молитвата „Отче наш“. Във въздуха като гълъбови криле се извиваха техните движения, от устните им свенливо излизаше гласът на сърцата им, от целите им същества извираше желанието да надскочат границите на този толкова несправедлив свят. На всички ни се стори, че в този момент душите и телата им пееха заедно с небесните ангели. Такова нещо никога не бяхме виждали. Децата, нечуващите, се молеха, а ние, чуващите, бяхме занемели, съзерцавайки най-красивото слово и най-прекрасния танц.
Колко сила се иска, за да се заемеш с нещо, което никой досега не е правил. Колко устрем е необходим, за да увлечеш след себе си тези, които са свикнали да се спират още преди да са полетели. Колко любов е нужна, за да събереш заедно чуващи, и нечуващи под покрива на храма.
Да бъдат благословени всички, които помогнаха и продължават да помагат за продължаването на Неделното училище за деца с увреден слух.
Да бъдат благословени децата, които са направили най-важната крачка в живота си.
Благословен е Бог, Който чува всяка чиста молитва и Който не оставя Своите деца, но винаги милостиво промисля за тези, които с копнеж Го търсят, и отвръща на онези, Които с надежда Му се молят. Амин.
След открития урок беше прожектиран филм от серията „Новите възрожденци” на студиото за православни филми „ЗОСИМ” с режисьор и сценарист презвитера Зоя Димитрова. Филмът е разказ за монастира „Рождество Богородично” край Ботевград.
С~В
