Key words
Българската Православна Църква винаги е служела и продължава да служи на своя народ - в
езическите, християнските и безбожните времена, в бедни и изобилни години, във война и мир, в
робство и свобода.
Църквата винаги се е молела и продължава да се моли за царете, управниците, президентите и
правителствата на България, независимо от тяхното отношение към Христовия народ и православните му
духовни водачи.
Църквата неизменно се стреми към диалог с управляващите, за да ги подпомогне със специфичния си
и благодатен опит, за да одухотвори и облагороди управлението им и от това да спечели народът. В
замяна е получавала какво ли не: и честно подадена ръка, и мощна подкрепа, и лукави обещания, и
жестоки удари.
Днес сме свидетели на засилващите се тенденции в работата на европейските институции за
задълбочаване на диалога и съвместната дейност с водещите религиозни общности на континента. Този
процес изразява преоткриването на уникалното значение на религията, и особено на християнството, за
духовното, културното и социалното развитие на европейските народи. Искрено се надяваме, че, ако ли
не от вяра или патриотизъм, то поне от лоялност към "европейската програма" на България, избраните
от нас държавници ще си спомнят колко много дължим на Православието, какво културно богатство е то
за цяла Европа и колко голям е неговият потенциал за духовното възраждане на съвременната българска
нация. Тогава ще можем да простим неизпълнените обещания и да погледнем с дръзновение напред.
Чрез своята концепция за изучаването на РЕЛИГИЯ в българското общообразователно училище, чрез своите градивни предложения за съдействие в провеждането на квалификационни и преквалификационни курсове за начални учители, чрез своята готовност за експертна и методическа помощ в изработването на Държавните образователни изисквания по предмет РЕЛИГИЯ Църквата недвусмислено подава ръка на всички, от които зависят управленските, политическите решения във връзка с този въпрос. Остава да разберем кой ще е достатъчно мъдър, за да приеме подадената десница и да реши най-важното - как и в името на какво ще бъдат възпитавани нашите деца.
С Т А Н О В И Щ Е
на
VІ-тия Църковно-народен събор
на Българската Православна Църква
относно
ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА
Българската Православна Църква продължава да настоява за възстановяване традиционното място на предмета Религия в задължителната подготовка на учениците в българското общообразователно училище.
След единадесетгодишна работа в тази посока предметът Религия в момента се изучава от учениците от І до ХІІ клас в часовете за задължителноизбираема (ЗИП) и/ или свободноизбираема (СИП) подготовка. Обучението по предмета Религия се осъществява по утвърдени от Министъра на образованието и науката: концепция за обучение по предмета „ Религия–християнство” и концепция за обучението по предмета „ Религия – ислям”.
Учебният предмет Религия е включен в културнообразователната област „Обществени науки, гражданско образование и религия”. Стремежът на всички ангажирани с неговото преподаване и с доброто възпитаване на подрастващите поколения е в най-близко бъдеще предметът Религия да влезе в часовете за задължителна подготовка.
Затова с тревога отбелязваме факта, че в интернет пространството от известно време и с предварително зададена дата 23. 10. 2008 г. е публикуван ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (http://www.paideiafoundation.org/?read=7060), в който:
1/ Предметът Религия не е включен в културнообразователната област /КОО/ „Обществени науки и гражданско образование” като самостоятелна единица, както е в действащия Закон за народната просвета. Това залага невъзможността Религия да се изучава в часовете за задължителноизбираема подготовка (Глава втора, чл. 103, (1), т. 4 на проектозакона) . Осъществяването на подобна идея би било проява на дискриминация към вековните традиции на българското семейство и българското образование.
2/ За п редмета Религия се предвиждат часове единствено в рамките на свободноизбираемата подготовка, което е стъпка назад спрямо настоящата практика (Дял първи, чл. 3, (3) на проектозакона ). Като СИП и в условията на новите разпоредби за делегираните бюджети на училищата, п редметът фактически ще бъде поставен в крайно неравностойно положение, което ще доведе до значителен отлив на учениците, желаещи да го изучават.
3/ В проектозакона се прави опит за налагане на ново понятие „религии”, което да измести утвърденото име и съдържание на предмета Религия и с това да заложи нов, сравнителен, а не вероизповеден модел на обучение по религия (Дял първи, чл. 3, (3) на проектозакона ). В перспектива това ще отвори вратите на българското училище за всякакви религиозни учения, секти, движения и пр., които въз основа на закона спекулативно биха могли да претендират за място на своите учения в учебната програма по Религия. Така ще бъде отнета възможността на българските деца задълбочено да изучават религията, която изповядват те и техните родители, което иначе би ги предпазило от разрушителното влияние на нездрави религиозни школи, секти и култове.
Към горепосоченото може да се добави, че фактите от последните два месеца са изключително тревожни. Пенсионирането на главния експерт по Религия в Министерството на образованието и науката, закриването на неговата щатна длъжност и съкращаването на щатните бройки за старши експерти по Религия в Регионалните инспекторати по образованието в София–град и Пазарджик бяха първите сигнали, че е възможна промяна в статута на учебния предмет Религия в отрицателна посока. Това противоречи, както на интересите на предмета Религия, така и на доминиращите обществени нагласи, които виждат в неговото изучаване мощно средство за намаляване на агресията, алкохолизма, наркоманията, сектантската зависимост и безнравствеността сред българските ученици.
Ако проектът за нов закон за училищното образование бъде гласуван в така предложения вариант, това ще доведе до обезсмисляне на усилията и труда на всички ученици, родители, учители и специалисти, които през последните единадесет години се опитваха да съчетаят ползата от образователния процес със силното възпитателно въздействие на предмета Религия в българското училище.
Държавата е призвана да се грижи за обществения интерес, да гарантира правата на своите граждани и да бъде заедно с Църквата радетел за морала, стожер на добрите нрави и духовния напредък на българския народ в хармония с неговите вековни религиозни и културни традиции. Експерименти с основните градивни елементи на обществено-културния ни живот – семейството и училището – не бива да се правят.
ЗАТОВА:
Ние, делегатите на VІ-тия Църковно-народен събор единодушно заявяваме, че не приемаме така предложения ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА и настояваме за това АКТУАЛНИЯТ ВЪПРОС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ в българското общообразователно училище да бъде решен в съответствие със специфичното историческо, културно и религиозно наследство, съхранило идентичността и духовното величие на нашия народ.
Рилска св. обител, 11. 10. 2008 г.
