Key words
- Защо намаляват учениците, които изучават СИП Религия?
- проблемът не е в липсата на интерес у децата, а в:
обективните трудности пред преподавателите, свързани с: 1/ неравнопоставеността на предмета; 2/ липсата на достатъчно време за занимания с групи ученици преди или след редовните часове; 3/ произтичащото от това ограничаване на доходите на учителите по Религия. Това ги принуждава въпреки ентусиазма им да напускат постовете си по финансови причини; 4/ липсата на преиздадени учебници и на цялостна учебна документация (учебници, учебни тетрадки за децата, книга на учителя по Религия).
- българската държава подвежда родители, ученици и студенти-дипломанти, че учебният предмет Религия е кадрово осигурен и че дава на завършващите богословие истинска възможност за професионална реализация.
- Защо учебният предмет Религия не нарушава светския характер на българското образование и училище?
- "светско" не значи "атеистично". Не бива да се спекулира с този термин. Според тълковния речник на българския език на Найден Геров "светско" значи "отнасящо се до света". Религията се отнася до света и светът съдържа в себе си религията като феномен. Средното образование, за разлика от висшето, дава и трябва да дава знания във всички области от човешкия опит, в това число и за религията. Религията, под една или друга форма, заема важна, ако не и централна част в живота на човека, изгражда културата на обществото и подобно на езика, историята и точните науки е част от базисните знания, които оформят идентичността и мирогледа на всяка личност;
- във всички страни-членки на Европейския съюз средното образование е светско, но в него е застъпено изучаването на учебен предмет Религия (с изключение на Франция и Словения);
- в 20 от страните-членки на Европейския съюз в една или друга степен обучението по Религия е конфесионално. В 16 от страните то е само конфесионално. Това не заплашва, нито променя светския характер на образованието;
- в България конфесионалното изучаване на СИП и ЗИП Религия досега не е застрашило по никакъв начин светския характер на училището и никога не е предизвиквало каквито и да било възражения от подобен характер. Това е едно от основанията БПЦ да настоява за естественото му прерастване в задължителна форма на обучение.
- Нарушават ли се правата на човека с изучаването на задължителен и конфесионален учебен предмет Религия?
- да, когато е задължителен и без алтернатива за тези, които не желаят да го изучават. Но в концепцията на Св. Синод има заложен алтернативен хуманитарен профил, посредством който този проблем отпада.
- Нарушават ли се правата на човека, ако не се изучава задължителен предмет Религия?
- да, защото всеки има право да познава традиционната си религия, а училището е институцията, която дава знания относно всички основни аспекти на човешкия живот: език, литература, история, философия, религия, изкуство, точни науки и др.
- Нарушават ли се правата на религиозните малцинства с преподаването на предмета Религия?
- не, защото те могат да изберат изучавания профил. Той ще бъде конфесионален, ако е кадрово и документално осигурен със съдействието на съответното вероизповедание, имащо трайно историческо присъствие в нашата страна – юдаизъм, арменогригорианство, римо-католицизъм. Другият възможен избор е неконфесионален - хуманитарен профил.
Защо религиозното образование трябва да се изучава в училището, а не само в църквите (и в прицърковните училища)?
- прицърковните училища и храмовете (респективно – джамиите, синагогите) не могат да обхванат всички български ученици поради широкия спектър от алтернативни занимания на младите хора в свободното им време, които ги възпрепятстват и дори отклоняват от получаването на знания за съответните религии;
- църквите са местата, където се събират хората, които вече са направили своя избор и практикуват своята религия. Докато в училището децата не практикуват, нито биват принуждавани да вярват по определен начин, а получават обща подготовка - например в профилите Религия-Православие, Религия-Ислям, както по всички останали предмети.
- предметът осъществява правото на децата да получат обективна информация от общообразователното училище в областта на религията.
- без този важен пласт от знания в областта на общата култура и образованието, децата не биха имали обективен, цялостен и зрял поглед към света и не биха могли да осъществят правото си на свободен личен избор.
- Защо Православието и Ислямът например трябва да се изучават поотделно?
- за да се даде на учениците познание за традиционната за семейството им вяра преди да се запознаят с други религии;
- защото учениците ще се объркат, ако изучават едновременно две и повече религии - особено малките деца в 1 - 4 клас;
- смесеното преподаване на няколко религии не е педагогически оправдано: то е повърхностно, неефективно и нетрайно;
- защото не е допустимо по верски причини - засяга религиозните чувства и права на учащите се;
- за да се избегне възникването на религиозни спорове и конфликти както между учениците, така и между ученици и учители.
- Трябва ли всички религии да бъдат еднакво допускани за изучаване в българското общообразователно училище?
- не, защото за това трябва да съществуват ясни обществени критерии:
1. качествени критерии – недопускане изучаването на редица религиозни учения поради тяхната криминогенност, обществена и психологическа опасност и други деструктивни въздействия върху човешката личност (става въпрос за ученията на сектантски, окултни и новоезически общества с християнски и нехристиянски корени).
2. количествени критерии
- никоя образователна система не е в състояние изчерпателно да запознае учениците с всички религии по света в тематичното разпределение на учебния материал;
- вероизповедания, които имат незначителен брой последователи у нас, или които нямат вековни традиции в историята на страната ни, или които нямат съответна учебна документация и подготвени преподавателски кадри не могат да бъдат включени в учебната програма по Религия.
- Ще се дава ли възможност на ученици, принадлежащи към други вероизповедания, освен към Православието и към Исляма, да изучават своята религия в рамките на задължителния предмет Религия?
- да, ако отговарят на следните примерни критерии, изработени с одобрението на МОН:
1. Вековно историческо присъствие на съответното вероизповедание в България;
2. Чисто досие на съответното вероизповедание в европейските страни;
3. Исторически засвидетелствано положително въздействие на съответното вероизповедание върху личността, семейството и обществото;
4. Наличие на определен минимален брой желаещи за сформиране на отделна група.
- Не може ли религиозното образование да се включи в рамките на други светски предмети?
- не, защото там то може да се представи само фрагментарно, разпокъсано, непълно и най-важното - неточно. Там религиите се споменават само бегло, от нерелигиозни позиции и от нерелигиозни специалисти. Това не дава адекватна представа за която и да било религия. Как ще представят дадено религиозно учение литератори и историци атеисти? Кой ще носи отговорност за това?
- „Вероучение” ли предлага БПЦ?
- не, защото вероучението се преподава вътре в Църквата. То е пълно обучение, включващо възпитаване, приемане, практикуване и спазване на вярата и нейните предписания;
- БПЦ предлага общообразователен предмет Религия с конфесионални профили и с един алтернативен хуманитарен профил.
- Православен ли е действително българският народ, за да изучава Религия-Православие в училище?
- да, защото в основата на традиционните взаимоотношения в обществото, осъзнато или не, стои православният мироглед;
- да, защото българската духовна култура има православна основа;
- да, защото най-бележитите българи, с които отъждествяваме националната си идентичност – св. цар Борис, св. Климент Охридски, цар Симеон, св. Иван Рилски, св. Патриарх Евтимий, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, Васил Левски, Великотърновски митрополит Климент (преди писателят Васил Друмев), Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Димитър Талев и мн. други са православни християни и са живели водени от християнския светоглед;
- да, защото през всички периоди, когато българският народ е имал силна и чиста християнска вяра, той е бил в културен, политически и държавен възход (Златният век на българската писменост и култура, борбите за самостоятелна църква и национално освобождение, периодът на балканските войни и т.н.);
- не напълно, защото повече от половин век се копае пропаст между Църквата и българския народ. Но това не е основание да се продължава в същата посока и пропастта да се задълбочава. Бездуховността има тежки и очевидни за всички ни последствия. Именно с цел тяхното премахване Българската Православна Църква настоява за въвеждането на задължително религиозно обучение в българските общообразователни училища.
Работна група на Св. Синод на БПЦ по въпросите на религиозното образование
