Винаги, когато се заговори „ЗА“ мястото на вярата и религията в българското училище, привържениците на религията на неверието, рационализма и скептицизма започват да издигат контрааргумента за светскостта на училищното образование и за правото на свободен детски избор в сферата на религията.
Освен това трябва да помним, че духовността и религиозността са неотменими свойства на човешката природа независимо от различните форми, под които те се проявяват в живота на отделната личност и на различните народи. В този смисъл е изкуствено училището да се схваща като среда, в която децата трябва да виреят без да проявяват своите духовни нагласи и религиозни предпочитания. Ако училището е замислено като средство за изграждане на високоразвити, хармонични и цялостни личности, в никакъв случай то не бива да изисква от учениците да „оставят“ вярата си пред училищния праг до завършване на учебните занятия. Това не само че е ненужно, но би развило и особена духовна шизофрения у подрастващите - с изобилие от негативни последствия за тях и за обществото като цяло.
Ето защо ни се струва необходимо да подложим на критика намерението на българското правителство и ангажирания от него Обществен съвет към МОН да гласува нова концепция за обучението по „Религия“ в българското училище. Тази концепция изобщо не стъпва върху десетгодишната практика на конфесионално преподаване на „Религия“ у нас, а напълно подменя характера на предмета. Възнамерявайки да го направи задължителен (с което уж да „удовлетвори“ обществената потребност от одухотворяване на подрастващото поколение), властимеющите искат да прокарат изучаването на история на религиите в нашето училище, което ще измести досегашното обучение, акцентиращо върху традиционната религия в България – Православието. Трябва да подчертаем, че към този момент на децата, принадлежащи към основните етно-религиозни малцинства у нас, също се дава възможност да изучават религията, близка до тяхната собствена идентичност (например – учениците от мюсюлмански семейства изучават ислям и т.н.). Това именно е конфесионално обучение по „Религия“ и то най-добре отговаря на историческите, културните и религиозните дадености в нашата страна, които не трябва да бъдат подчинявани на някакъв несъществуващ пан-европейски образователен модел.
Готвената за гласуване нова концепция за неконфесионално преподаване на „Религия“ не отчита и превенционната функция, която конфесионалният предмет „Религия“ има по отношение на опитите за сектантската пропаганда сред българските ученици. Колкото и да е жалко, това не ни учудва като се има предвид, че българските общински и образователни институции на места дори толерират навлизането на секти и окултни религиозни движения в нашите учебни заведения - например Бялото братство (Дъновизма), Трансценденталната медитация, Валдорфската педагогика (Антропософията), Ребъртинг и др. И това се прави именно от хора, които иначе много държат на светския характер на българското средно образование и които считат, че предмет „Религия“, акцентиращ върху традиционната ни вяра – Православието, противоречи на основните човешки права.
Поради всичко казано дотук преразглеждането на новата концепция за въвеждане на задължителен неконфесионален предмет „Религия“ изглежда крайно наложително. Отговорността ни е обща, но най-пряко тя се носи от Обществения съвет и Министерството на образованието и науката, ангажирани с изготвянето на варианта, според който предметът ще се изучава в бъдеще.
За да бъде чут гласът на православните християни в България свевременно, призоваваме всички будни граждани и членовете на Българската Православна Църква според силите и възможностите си да проявят максимална обществена активност в подкрепа на въвеждането на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И КОНФЕСИОНАЛНО ИЗУЧАВАНЕ НА „РЕЛИГИЯ“!
Д-р Десислава Пулиева
