Key words

Петдесятници
A+  a-

ХАОСЪТ  НА  ПЕТДЕСЯТНИЦИТЕ

НАУЧИ ИСТИНАТА ЗА ПЕТДЕСЯТНАТА ЕРЕС

  • ГОВОРЕНЕ НА НЕПОЗНАТИ ЕЗИЦИ
  • „ГРАБВАНЕ“
  • ЛЪЖЕПРОРОЧЕСТВА
  • РАЗЦЕПЛЕНИЯ

 

1.     История

 Ереста на Петдесятниците се появява в Америка в началото на 20 век. Произлиза от т. нар. Движение на Светостта (Holliness Movement), което е едно от разклоненията на протестантизма. За начало на тази ерес може да се приеме 1901 година, когато на молитвено събрание, организирано от Чарлз Перъм (Charles Parham, 1873-1929) в град Топика, Канзас, се приема основната доктрина на Петдесятниците за кръщението в Светия Дух. Там е решено, че знакът на това кръщение е „говоренето на непознати езици“. Същинският бум на Петдесятничеството обаче се свързва с последвалите през 1906 г. проповеди на афроамериканеца Уилям Сеймур (William Seymour)  в Лос Анджелис. Те се провеждат на ул. „Азуса“ No 312, която започнала да се нарича „новата горница на Петдесетница”.
Основните характеристики на различните петдесятни групи са: интерес към свършека на света, разочарование от съществуващите църкви и демонстративен ентусиазъм.
В Гърция и Кипър те се появяват в началото на 1920 г., но имат малък обсег на разпространение. От 1960 г. там се появява и т. нар. движение на Неопетдесятниците (Neo-Рentecostals), които се отличават със своя настойчив прозелитизъм и ярко проявена еуфоричност. Към настоящия момент те са най-действените и най-опасните секти в Гърция. Най-активната им организация на гръцка територия към момента е т. нар. Свободна Апостолска Петдесятна Църква, която е основана през 1965 г. от Леонидас Фенгос. Негово е твърдението, че „Църквата се основа в 1965 г. на улица „Менандър" в град Атина ”!!!
Ние досега знаехме, че Църквата е основана в Йерусалим на петдесетия ден от Възкресението (празник Петдесетница).

 

2.    Православният отговор на техните заблуди
В основни линии тяхното учение съвпада с това на протестантите като цяло. Само че в допълнение те развиват и някои собствени идеи.

  • Петдесятниците отричат Църквата, свещеното Предание, свещенството, светите църковни тайнства, светите икони, самите светии.

 
Отговаряме им: Не сте Църква.
 

  • Петдесятниците се самоназовават Петдесятници.

 
Отговаряме им: Нямате нищо общо с Петдесетница. Светият Дух, Който слезе в деня Петдесетница обедини човеците в една Църква. Докато Вие напуснахте едната Църква и се отдалечихте от нея. Видно е, че не притежавате Светият Дух, Който обединява, а сте водени от духа на заблудата, който разцепва и разделя.

  • Петдесятниците учат за две кръщения: с вода и със Светия Дух.

Отговаряме им: Св. ап. Павел говори за едно кръщение - „един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф. 4:5). 

  • Петдесятниците учат, че кръщението се различава от новораждането (възраждането или обновлението).

Отговаряме им: Св. ап. Павел нарича кръщението „банята на възраждането” (Тит 3:5), като отъждествява кръщението с възраждането.

  • Петдесятниците твърдят, че само те притежават Светия Дух.

Отговаряме им: Господ говори за едно кръщение „от вода и Дух” (Йоан 3:5-8). Затова и св. ап. Павел казва, че всеки кръстен християнин е „храм на Светия Дух” (1 Кор. 6:19). 

  •  Петдесятниците внушават, че при всички случаи кръстените в Светия Дух трябва да могат да говорят на непознати езици.

Отговаряме им: Това учение противоречи на казаното от св. ап. Павел в Първото му Послание до Коринтяни. А то е, че „има  различни дарби” (1 Кор. 12:4) и че една от тях е дарът за говорене на различни езици. Св. ап. Павел не счита, че е задължително всички вярващи да умеят да говорят чужди езици: „Всички ли говорят езици?” (1 Кор. 12:30).


Св. ап. Павел подчертава, че трябва преди всичко да търсим и да се сдобием с най-висшия дар, който е любовта (1 Кор. 13). Докато Петдесятниците упражняват психологическа принуда над своите последователи с твърдението, че трябва непременно да говорят непознати езици, за да „удостоверят“, че са чеда на Светия Дух.
 
Всъщност, т. нар. говорене на непознати езици за Петдесятниците представлява не друго, а неразбираемо бърборене на несвързани слова или издаване на истерични крясъци, пораждани от духа на заблудата.

Отговаряме им: В Църквата говоренето на езици е онази непрестанна умствена молитва, която винаги е съществувала в нея.

  • След Втората световна война петдесятниците започват да говорят за т.нар. „грабване” на „избраните“.

Отговаряме им: „Грабването” е едно от измеренията на Второто Пришествие на Христос, което те въздигат до централно учение. Базирани именно върху него, тръгват и множеството ереси, нечувани в двухилядолетната християнска история. Това, което занимава Петдесятниците, е да не би да бъдат заварени от дните на Антихриста и да им се наложи да пострадат за Христа!

  • Петдесятниците учат за: три Пришествия на Христос; Два Страшни Съда, поотделно един за праведните и друг за неправедните; „грабване“ на църквата (им) преди идването на Антихриста; хилядолетно Христово царство тук на земята.  

Отговаряме им: Това са явни небиблейски и антихристиянски нездрави учения.
Те изцяло противоречат на онова, което Господ учи в 24-та и 25-та глава на Евангелието от Матея.
Също така, книгата Откровение на св. Йоан Богослов се  тълкува напълно превратно и изопачено от страна на Петдесятниците.

 

3.     Лъжепророчества
Най-страшното обаче е, че Петдесятниците стигнаха до там да определят конкретно време за настъпването на последните времена. От 1980 г. насам учат, че последните времена са започнали от 1914 г. с Първата световна война. Тук те се припокриват с твърденията на Лъже-Свидетелите на Йехова. Също така, предупреждаваха, че 90-те години на 20 век ще са десетилетието на големите промени.

Още от началото на 1990 г. започнаха да разпространяват новината, че в това „десетилетие ще се състои идването на Христос“, „грабването“ на църквата и идването на Антихриста. След седем (7 ???) години господство, през 2000 г. ще настъпи Третото идване на Христос” (в-к „Християнство”, бр. 3, ІІІ, 1986; бр. 13, І, 1987; бр. 73, І, 1991). Тогава всички Петдесятници бяха вдигнати на крак и очакваха Христос да ги грабне на небесата, а останалите хора да затънат в катастрофални бедствия.

Слава Богу, 2000-та година отмина, а Петдесятниците се оказаха излъгани, като се потвърди това, че те са от онези лъжепророци, които словото Божие ни съветва да отбягваме и да не слушаме (Втор. 18:22).

4.     Разеплението им през 2002 г.

Много са разцепленията на Петдесятниците. Наброяват се около 20 подобни организации. Само някой с нещо да не е съгласен или да е скандализиран от действията на водача на сектата, веднага си сформира своя група.
В Гърция през 2002 г. се получи голямо разцепление между групите от Петдесятници на Солун и тези на Северна Гърция. Това доведе до отдалечаването на мнозина от тяхната организация. Така за пореден път се потвърди убеждението, че Петдесятниците са водени от духа на заблудата, който разделя и разединява хората. Липсва им Дух Светий. Изоставиха Го далеч зад себе си като се отдалечиха от Църквата-Майка.


5.     Скръбта, любовта и нашата молитва

  •   Скърбим премного, защото наши братя са повлечени по пътищата на заблудата и ереста;
  • Информираме вярващите, за да могат да се предпазят;
  • Посочваме техните заблуди по силата на действената ни любов;
  • Молим се за тях и ги очакваме да се завърнат отново в своята Църква-Майка.

 

„Господи, заблудените върни и прибери в Едната Своя Свята, Съборна и Апостолска Църква”.

 

Съставител: архим. Хризостомос Майдонис, протосингел на Св. Митрополия на Йерисо, Света Гора и Ардамерио, отговарящ за темите, свързани с ересите и парарелигиозните учения.

 

Превод от гръцки: Аннула Христова

Key words

Key words
Key words

Valid XHTML 1.0 Transitional

Програмиране и дизайн
от ОЛЕС БИЗ