Религиозните движения имат няколко основни характеристики, общи за всички тях:

• Всяко едно движение се състои от множество ковъни, групи, ордени, общества или отделни личности;

• Част от тях поддържат връзка помежду си, а някои дори се намират в известна йерархична зависимост едни спрямо други;

• По правило, обаче, повечето групи в едно общо движение водят напълно самостоятелен начин на живот и не се съобразяват с никакви външни авторитети;

• Личностите, които гравитират към едно или друго религиозно движение, обикновено практикуват някаква своя „религия“ и са непоправими индивидуалисти;

• Религиозните движения обединяват противоречиви идеи и разнородни практики. Така например в движението Ню Ейдж (Нова Ера, Нова Епоха) се нареждат едновременно привърженици на християнска йога,объркани протестанти с окултни интереси, поклонници на Слънцето и Земята и мн. др.Едва набелязани, тези примери ни подсказват, че вНю Ейдж съжителстват несъчетаеми идеи като източния принцип на кармичната зависимост и вярата в прераждането, християнското понятие за възкресението, монотеизмът и преклонението пред неодушевените стихии на природата;

• Движенията с религиозен характер са антропоцентрични, т.е. въпреки, че постоянно говорят за божественото, Бога, Богинята, Върховния разум, Силата, Висшата Енергия и т.н., всъщност те поставят в центъра на своето внимание човека, а не истинния Бог;

• Религиозните движения имат ярко изразен екологичен характер и в много от случаите стигат до обожествяване на Земята;

• Езотерично-окултният пласт е застъпен в много от тях;

• Повечето религиозни движения имат силно отрицателно отношение към християнството, което се дължи на тяхната некомпетентност, предубеденост или целенасочена враждебност.

Синкретизмът е типичен за съвременните религиозни движения така, както е бил характерен и за религиозността през елинистичния период например. Това е сигурен белег за духовния упадък на модерното човечество. Ярък знак за това е разцветът на новите и не толкова нови религиозни движения, който настъпва през 20 век и продължава и досега. Той е симптоматичен за духа на времето, в което живеем – днес милиони хора избират да вярват във всичко и нищо, вместо религиозно да се определят и последователно да свидетелстват за своята вяра.

Ето какво казва Господ Иисус Христос за суеверието, всеверието и религиозния скептицизъм: „Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си.“ (Откр. 3:16)

А на тези, които не се колебаят да Го изповядат за свой Спасител, Христос обещава: „ Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата.“ (Мат. 5:11-12)